5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 691
гр. София, 03.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3620 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца А. Л., [населено място], Обединено Кралство чрез процесуален представител адв. А. Г. Иванова срещу решение № 1588 от 24.07.2014г. по т. дело № 4443/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 1303 от 19.07.2013г. по т. дело № 2274/2010г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени следните предявени от А. Л., регистрирано съгласно законите на О. кралство, Л., Ню Б. С., W1S 1RR, срещу М. Т. Т., действащ като [фирма], [населено място] искове: 1/ иск с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от Закона за промишления дизайн за признаване за установено извършването на нарушение, изразяващо се в произвеждане, предлагане на пазара и с цел продажба съхраняване, както и влагане на готовия продукт в машини – кари на шаси, идентично с промишлен дизайн № 6001, обект на закрила по смисъла на ЗПД; 2/ иск с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПД за преустановяване на нарушението; 3/ иск с правно основание чл. 57, ал. 2, т. 3 ЗПД за публикуване на решението в два ежедневника. С решението на СГС ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 2 040 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивната инстанция се е произнесла по съществени материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „при сравнението на защитения дизайн и открит продукт, който не е завършен в цялост, може ли да се заключи наличие на нарушение, когато, макар че продуктът не е изцяло завършен – частите, които вече са завършени, са идентични на кореспондиращите елементи от защитения дизайн“; „при откриване на стоки /в случая чрез обезпечение в производствените помещения на ответника/ в производствени бази, които стоки не са в изцяло завършен вид, ще може ли да се претендира наличие на нарушение или притежателят на дизайна следва да изчака нарушителят да завърши изделието изцяло, за да предяви претенцията си с риск стоките да бъдат пуснати на пазара, вместо да се предотврати тяхното довършване изобщо“.
Ответникът М. Т. Т., действащ като [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв. Б. Иванова С. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – формулираният в касационната жалба въпрос не е от значение за изхода по конкретното дело, нито по отношение на формирането на вътрешното убеждение на съда, нито по отношение на правилността на решението, като излага следните аргументи: 1/ въпросът е поставен некоректно, доколкото в казуса не се касае за дизайн на цял мотокар, а за дизайн на шаси, респективно на част от цялостния дизайн на мотокар, която част е самостоятелен обект на регистрирания промишлен дизайн на касатора; 2/ въззивният и първоинстанционният съд са мотивирали отхвърлянето на иска с обстоятелството, че цялостното впечатление на шасито, ако същото беше довършено, се различава изцяло от дизайна на ищеца, а не поради недоказаност на иска поради недовършеност на шасито на 45%; 3/ посоченият от касатора материалноправен въпрос не е формирал решаващото вътрешно убеждение на съда относно изхода на правния спор; 4/ налице е многобройна съдебна практика, съгласно която по прилагането на чл. 3, ал. 1 ЗПД винаги се препраща към чл. 13 ЗПД и изискването да се изследва цялостното впечатление на дизайна, което се създава от основните формообразуващи линии и което впечатление би могло да възникне у информирания потребител. Ответникът претендира присъждане на направените разноски.
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Въззивният съд е установил, че ищецът е притежател на промишлен дизайн, регистриран в Патентно ведомство на Република България на 16.01.2006г. с peг. № 6001 и наименование „шасита за кари“ за 4 броя дизайни, с приоритет от 16.01.2006 г. до 14.01.2015г. съгласно Свидетелство за регистрация на промишлен дизайн, в което като автор на дизайна е посочен М. Т. Т.. Във връзка с допуснатото обезпечение на иска съдебният състав е констатирал, че в склада на ответника в [населено място] е намерено шаси, което е довършено 45 % и не е вложено в мотокар или в друга подемна техника.
За да прецени дали намереното в склада на ответника недовършено шаси за кари е с вид, идентичен със защитените промишлени дизайни, собственост на ищеца, въззивната инстанция е обсъдила приетите в първонстанционното производство основно и допълнителни заключения на съдебно-техническата експертиза, в които е направено сравнение между всеки един от четирите дизайна, включени в промишлен дизайн № 6001 с шасито за кари, открито в склада на ответника в [населено място], въз основа на показателите – новост и оригиналност. Въз основа на тези заключения решаващият съдебен състав е приел, че съществуват различия в съществените белези и формата на защитения дизайн и процесното шаси, различията са съществени и у информирания потребител се създава различно цялостно възприятие за тях, изключващо възможността за объркването му. Позовавайки се на множество различия в съществените елементи на сравняваните дизайни на ищеца и шасито на ответника, въззивната инстанция е направила извод за липса на идентичност между четирите броя дизайни, които ищецът е защитил като свой дизайн на предлагания от него продукт и шасито на ответника. По изложените съображения и предвид липсата на два от съществените елементи съдебният състав е приел, че не е установено нарушение от страна на ответника на правата на дизайн върху процесните четири броя дизайни „шасита за кари”, поради което е отхвърлил иска по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД като неоснователен.
Исковете по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗПД за постановяване преустановяване на нарушението и по чл. 57, ал. 2, т. 3 ЗПД за разпространение на диспозитива на решението чрез медиите са отхвърлени като неоснователни поради техния акцесорен характер и неоснователността на основния иск по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора правни въпроси не са обусловили правните изводи на въззивната инстанция и не съответстват на мотивите на решението. Решаващият съдебен състав не е отхвърлил иска по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗПД поради това, че не може да се установи наличие на нарушение, тъй като продуктът на ответника не е изцяло завършен, нито поради това, че наличие на нарушение може да се претендира след завършване на изделието изцяло. Изводът на въззивния съд за неоснователност на иска за установяване на нарушение на промишления дизайн на ищеца е направен след обсъждане на събраните по делото доказателства, установяване на фактическата обстановка и сравняване на различните съществени елементи на сравняваните дизайни и шасито на ответника и тяхната форма и се основава на констатацията, че между регистрираните дизайни на ищеца и ползваното от ответника шаси липсва идентичност, налице са съществени различия в белезите и формата на защитения дизайн и процесното шаси, които не могат да доведат до объркване на потребителя.
Освен това по приложението на чл. 3 ЗПД е формирана трайноустановена съдебна практика, съгласно която възприемането на дизайна в неговата цялост представлява възприемане на продукта по смисъла на чл. 3 ЗПД в неговата цялост с неговите специфични форми, линии, рисунък, цветово съчетание или комбинации между тях. За да се извърши преценка дали дизайните са идентични или се различават, следва да бъдат съпоставени различните специфични елементи на сравняваните дизайни, да се прецени кои елементи са съществени и кои несъществени и доколко цялостното възприятие, което използваният от ответника дизайн създава в информирания потребител, визуалното му въздействие не се различава или се различава от цялостното впечатление, което се създава от регистрирания дизайн на ищеца. Ако особеностите на сравняваните дизайни се различават в съществените елементи, дизайните са различни. Ако особеностите им се различават само в несъществените елементи, дизайните са идентични, като във всеки случай трябва да се отчита цялостното им визуално въздействие. Установената в посочения смисъл съдебна практика не се налага да бъде променяна.
В конкретния случай изводът на въззивната инстанция е направен след обсъждане на събраните по делото доказателства, установяване на фактическата обстановка и сравняване на различните съществени елементи на регистрирания на името на ищеца дизайн и шасито на ответника и тяхната форма. Преценката дали въззивният съд е изяснил всички прилики и разлики в елементите на дизайна на ищеца и шасито на ответника и доколко направеният извод е в съответствие с доказателствата по делото не може да бъде направена от касационната инстанция в производството по чл. 288 ГПК, тъй като се отнася до правилността на решението и подлежи на проверка в производството по чл. 290 ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1588 от 24.07.2014г. по т. дело № 4443/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.