5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
гр. София, 17.06.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1424 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] срещу решение № 323 от 24.02.2014г. по гр.д. № 3812/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав, с което е потвърдено решение № 5575 от 19.07.2013г. по гр.д. № 8224/2012г. на СГС, I ГО, 7 състав в частта, с която предявеният от Б. Н. С. против [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени в резултат на настъпило на 12.09.2011г. ПТП, е уважен за разликата над 3000 лева до 45 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2011г. до окончателното й изплащане.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като противоречи на материалния и процесуалния закон. Твърди, че предявеният иск не е доказан по основание, че не е доказано при условията на пълно доказване причинно-следствената връзка между ПТП и травмите, предмет на иска, а присъденото обезщетение е прекомерно и не съответства на задължителната практика по приложението на чл.52 ЗЗД. В т.І на касационната жалба, представляваща изложение по чл.284, ал.3 ГПК, поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, които са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда:
1. Как следва да се определи размерът на обезщетението с оглед чл.52 ЗЗД и обстоятелствата, които обуславят това, във връзка с ППлВС №4/1968 г. и практиката по чл.290 ГПК?
2. Ако икономическата конюнктура е критерий за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, в условията на икономическа криза следва ли да се намаляват обезщетенията и съдебната практика отразява ли правилно състоянието на икономиката и застрахователния пазар? Може ли за средни телесни повреди като процесните да се присъжда обезщетение в размер на 45 000 лева, съобразена ли е такава сума с практиката по прилагането на чл.52 ЗЗД?.
По отношение на формулираните правни въпроси касаторът поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 поради противоречие с решение № 93 от 23.06.2011г. по т.д. № 43/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 532 от 24.06.2010г. по гр.д. № 1650/2009г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 558 от 28.10.2010г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 59 от 29.04.2010г. на ВКС, ТК, II т.о. Моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение и същото да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което бъде отхвърлен предявеният иск над сумата 3000 лева, за която решението е влязло в сила, или бъде намалено определеното обезщетение или делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Ответницата по касация Б. Н. С. представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Поддържа, че касационната жалба е недопустима, тъй като не са налице предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 .
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която я уважен предявеният иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата над 3 000 лева до 45 000 лева, е взел предвид, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът е уважен за сумата 3 000 лева, поради което е приел, че със сила на пресъдено нещо е установено наличието на предпоставките на чл.226, ал.1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответното дружество – задкхраховател на деликвента спрямо увредената ищца. По спорния във въззивното производство въпрос за размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил следните обстоятелства, установени от заключението на съдебномедицинската експертиза и гласните доказателства: брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания /мозъчно сътресение, навяхване на шийни прешлени, счупване на 12-ти гръден прешлен, контузия на бедрото в горната му част, охлузване и натъртване в областта на десния лакът и китките на двете ръце, представляващи разстройство на здравето, неопасно за живота/; продължителността на лечебния и възстановителния период – 8 месеца; интензитета на търпените болки и страдания – през първите 3-4 месеца болките и страдания са били с интензивен характер, а след това са се явявали периодично, при промяна на времето и преумора; значителни неудобства от обездвижването на ищцата през първите 2 месеца, през които е имала съществени затруднения при обслужване и се е лекувала при постелен режим, с необходимост от чужда помощ; последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото й здравословно състояние – компресивното счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен причинява пожизнена промяна на прешлена, довела до ошипявания, които стоят в основата на болките и преумората на гръбначния стълб, които ще получава и в бъдеще, ограничени движения на гръбначния стълб при сгъване в гръдно-поясната област, чрез поемане на движението от съседните прешлени; липсата на негативни последици от останалите травматични увреждания, липса на други очаквани негативни последици и благоприятни прогнози за здравето на ищцата и в бъдеще; липсата на данни за твърдяното в исковата молба увреждане на вестибуларния апарат, за нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието; възрастта на ищцата към настъпване на инцидента /на 36г./; обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие, намерили отражение в нивата на застрахователните лимити. Отчитайки тези обстоятелства и разпоредбата на чл.51, ал. и чл.52 ЗЗД, въззивният съд е приел, че сумата 45 000 лева би обезщетила ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора материалноправни въпроси, уточнени от съда и отнасящи се до критериите за определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и влияе ли се той от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, но по отношение на тях не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователен е доводът на касатора, че решението противоречи на Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС относно определения размер на обезщетението и критериите по чл. 52 ЗЗД. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика – решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. При определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии, като ги е съобразил след задълбочено обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото, и е определил обезщетение в размер на 45 000 лв., с което не се е отклонил от посочената практика на ВКС по въпроса за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Различният изход в съдебните решения, на които се позовава касаторът, се дължи на различната фактическа обстановка /в това число на различния момент на настъпване на уврежданията/ и събраните доказателства по всяко едно от делата, а не на неправилно прилагане на материалния закон.
При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответницата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 000 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 323 от 24.02.2014г. по гр.д. № 3812/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав.
ОСЪЖДА ЗД [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на Б. Н. С. с ЕГН [ЕГН] сумата 3 000 лева /три хиляди лева/- разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: