1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 776
гр. София, 21.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 464 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца С. А. А. като [фирма], [населено място], област Софийска чрез процесуален представител адв. В. Х. В. срещу решение № 2079 от 29.10.2015г. по т. дело № 1308/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 5 от 06.01.2015г. по т. дело № 47/2014г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 3 състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени следните предявени от С. А. А. като [фирма] срещу [фирма]: за заплащане на сумата 30 660,06 лв. – незаплатена част от възнаграждение по договор от 23.02.2009г. за транспортни услуги, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2014г. до окончателното й заплащане; за заплащане на сумата 9 454,66 лв. – мораторна лихва за забава за плащане на главницата за периода от 21.02.2011г. до 21.02.2014г.; за заплащане на сумата 3 066 лв. – мораторна неустойка по раздел III, чл. 3 от договора. С решението на Софийски окръжен съд ищецът е осъден да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 4 850 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Въпросът за отразяването на фактурите в счетоводството на ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажбите и ползването на данъчен кредит по тях е решен в противоречие с решение № 46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 42/19.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
2. Следва ли да се приеме, че осчетоводяването от едно юридическо лице на фактури и респективно ползването на данъчен кредит може да се приеме като индикация за това, че задължението по фактурите е известно на дружеството и съответно може ли да се приеме, че същото е уведомено по смисъла на чл. 301 ТЗ?
3. Следва ли да се приеме, че приемането на работата чрез подписването на съответните протоколи от лице, служител на дружеството – възложител, е валидно, ако това лице не е изрично упълномощено за полагането на този подпис, но това се следва от неговите служебни задължения?
Касаторът поддържа, че посочените в т. 2 и 3 от изложението правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. С. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излага съображения, че касаторът не е посочил кой е правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт, нито е аргументирал основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт в предвидения в чл. 283 едномесечен преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, доколкото в нея са релевирани основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и касационни основания по чл. 281 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните относно допускане на касационно обжалване на въззивното решение и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че между страните са възникнали правоотношения по сключен между тях на 23.02.2009г. договор, съгласно който ответникът [фирма] е възложил на [фирма], чийто правоприемник е ищецът [фирма], да извърши транспортни услуги при определени единични цени, при обща стойност на договорените работи в размер на сумата от 60 000 лв., като разплащането на извършените видове и количества работи е следвало да се извършва след приемането им от възложителя въз основа на изготвен от изпълнителя и одобрен от възложителя протокол с пътни листи и фактура съгласно чл. 5 от договора.
Решаващият съдебен състав е установил фактическата обстановка като е обсъдил представените от ищеца фактура № 224/27.09.2009г., издадена от [фирма] за сумата от 60 000 лв. с включен ДДС, протокол № 2/12.05.2009г. /акт обр. 19/ с отразени извършени транспортни услуги към 12.05.2009г. с автомобили „Щ.” и „К.” на обща стойност 30 625,14 лв. с ДДС, подписан от представители на двете страни, представените от ответника три броя протоколи обр. 19 – № 2.06.2009г., № 1/10.07.2009г. и № 1/20.07.2009г., подписани от двете страни по договора, с отразени извършени транспортни и строителни работи с автомобили „Щ.” и „К.” на обща стойност 21 732,30 лв. с ДДС и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. За да направи извод, че ищецът не е изпълнил задължението си за осъществяване на процесните транспортни услуги, въззивната инстанция е взела предвид направеното от ответника оспорване на отразените в протокол № 2/12.05.2009г. факти, съобразила е клаузата на чл. 5 от договора и е отчела, че ищецът не е представил пътните листи, удостоверяващи извършването на транспортни услуги съгласно договора. Изложила е съображения, че презумпцията на чл. 301 ТЗ не може да намери приложение по отношение на посочения протокол, предвид своевременното оспорване на отразените в него транспортни услуги.
Д. на ищеца, че ответното дружество дължи плащане на договореното възнаграждение поради обстоятелството, че издадената фактура № 224 /27.02.2009г. е осчетоводена в счетоводството му и по нея е ползван данъчен кредит, е приет за неоснователен. Съдебният състав се е аргументирал с постигнатата между страните в договора уговорка, че заплащането на извършените транспортни услуги ще се извършва след представяне на доказателства за реалното им изпълнение, което предвид техния характер изисква представянето на пътни листи, удостоверяващи осъществения превоз, каквито няма издадени. Поради това въззивният съд е направил извод, че издаването на фактурата и осчетоводяването й при липса на пътни листи и доказателства за извършените транспортни услуги не може да се приеме за мълчаливо приемане на изпълнението. Аргументирал се е и с обстоятелството, че фактурата е издадена в период, предхождащ съставянето на оспорения протокол № 2 /12.05.2009г.
Предвид акцесорния характер на исковете по чл. 86, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД и липсата на установено по основание и размер парично задължение на ответника за заплащане на възнаграждение по договор за изработка въззивната инстанция е направила извод за неоснователност на предявените искове за присъждане на обезщетение за забавено плащане на възнаграждението и на неустойка по раздел ІІІ, т. 3 от договора.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите два правни въпроса са релевантни за спора, тъй като са включени в неговия предмет и са обусловили правните изводи на въззивния съд. По въпроса за фактурата като доказателствено средство е формирана по реда на чл. 290 ГПК постоянна практика на ВКС, съгласно която първичните счетоводни документи, включително фактурата и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото. В множество решения на ВКС /решение № 42/19.04.2010г. по т. дело № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. дело № 588/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. на ВКС, ТК, I т. о. решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 20/25.03.2013г. по т. д. № 206/2012г. на ВКС, ТК, I т. о. и други/ е прието, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на купувача /по договор за търговска продажба/, респективно счетоводството на възложителя /по договор за изработка/, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата са обстоятелства, релевантни за възникналото между страните правоотношение по договор за търговска продажба, респективно договор за изработка, по повод на което фактурата е била съставена. Посочените обстоятелства могат да се приемат като недвусмислено признание на задължението и въз основа на тях да се направи извод за съществуване на задължението. Във всички случаи обаче доказателствената сила на фактурата трябва да се преценява с оглед всички допустими доказателства, събрани по делото, които съдът следва да обсъди в тяхната взаимна връзка и обусловеност, предвид характера на фактурата като частен свидетелстващ документ. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 92/07.09.2011г. по т. д. № 478/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. изрично е прието, че при направено оспорване на верността на съставената фактура решаващият съд е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените факти с оглед на всички доказателства и обстоятелства по делото, включително заявено от оспорващия я извънсъдебно признание за същите. Въззивният съд като е обсъдил данъчната фактура и записванията в счетоводните книги заедно и във връзка с останалите събрани по делото доказателства и въз основа на тях е установил фактическата обстановка, към която е приложил съответните материалноправни норми, не се е отклонил от постоянната практика на ВКС. Доколко при установяване на фактическата обстановка са приложени правилно правилата на логическото мислене, е въпрос, относим към правилността /обосноваността/ на въззивния съдебен акт, която преценка не може да се прави в производството по чл. 288 ГПК.
По отношение на посочения от касатора в т. 3 от изложението към касационната жалба правен въпрос не е налице основната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросът е ирелевантен за спора, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Въззивният съд не е отхвърлил иска поради това, че протокол № 2/12.05.2009г. е подписан за възложителя от лице без представителна власт, нито по делото е изследван въпросът за служебните задължения на лицето, подписало протокола. Изложените от съдебния състав основни аргументи произтичат от уговорката между страните в чл. 5 от договора и липсата на пътни листи, удостоверяващи изпълнението на транспортните услуги съгласно договора, предвид оспореното удостоверяване в протокола с характер на частен свидетелстващ документ.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 800 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2079 от 29.10.2015г. по т. дело № 1308/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОСЪЖДА С. А. А. като [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], област Софийска, [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 800 лв. /осемстотин лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.