4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
С., 09.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 633/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 2407 от 22.12.2014 г. по т.д. № 3983/ 2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено Решение №3310 от 29.07.2014 г. по т.д. №14/ 2014 г. на Окръжен съд – Благоевград, с която е уважен иска на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 129 938.96 лв. – за неустойка за забава по чл. 9.2 от Договор за СМР от 12.04.2013 г. за периода 06.05.2013 г. – 05.11.2013 г., вместо което е постановено друго, с което искът е отхвърлен, с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – твърдението, че е налице свръхпрекомерност на неустойката и противоречие с добрите нрави, тъй като тя в пъти надвишава размера на евентуалните вреди, противоречи на Решение 30/08.02.2007 г. по т.д.785/2006 г., Решение 46/25.06.2010 г. по т.д. 563/2009 г., Решение 107/25.06.2010 г. по т.д.№818/2009 г. и Решение 168/12.10.2010 г. по т.д.№ 486/2009 г. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] оспорва жалбата, като недопустима, като счита, че не са налице релевираните основания по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, като първото посочено решение не съставлява съдебна практика по чл. 290 ГПК, а останалите три са неотносими, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено решение в частта, с която е уважен осъдителен иск, който е отхвърлен, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да отмени решението в частта, с която е уважен иска за 129 938.96 лв. – неустойка за забава за периода 06.05.2013 г. – 05.11.2013 г. върху неизплатена главница 35 309.32 лв., уговорена в размер на 2% върху дължимата сума за възнаграждение за СМР за всеки ден закъснение плюс законовата лихва за просрочие, и да отхвърли иска, поради нищожност на неустойката, като противоречаща на добрите нрави, съдът е изложил, че предназначението на неустойката е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението за плащане на главницата – дължимото от възложителя възнаграждение за СМР, като обичайните вреди, които причинява неизпълнението на парично задължение, са пропуснати ползи – от пропуснатата сигурна възможност за печалба, която кредиторът би реализирал, ако бе получил в срок паричната престация; претърпени загуби – евентуалните допълнителни разходи, които кредиторът би дължал, ако би си набавил чрез заем същия паричен ресурс на свободния пазар (за банкови лихви и такси). По съображения, че към датата на сключване на Договора, лихвите по банковите кредити за стопански нужди не са надхвърляли 6 – 7%, а лихвите по банковите депозити – до 5-6% на годишна база, съдът е приел, че ищецът би взел банков кредит при неголемите за онзи момент пазарни лихви; размерът на законната лихва за забава през процесния период е бил около 10% годишно, следователно неустойка от 2% на ден (730% на годишна база), надхвърля повече от 72 пъти размера на законната лихва и около 140 пъти размера на обичайните лихви на търговските банки през процесния период. Заключил е, че неустойката е свръхпрекомерна, като подобен размер не оправдават нито обезпечителната, нито санкционната функции на неустойката, налице е огромен номинален размер на неустойката и надвишаване на евентуалните вреди от порядъка на десетки пъти, поради което тя излиза извън пределите на нравствено допустимото, като неморална, уговорената неустойка е нищожна и не поражда за ищеца валидно вземане срещу ответника.
По въпроса уговорената от страните в чл. 9.2 от Договора неустойка – в размер на 2% върху дължимата сума за всеки ден закъснение – противоречи ли на добрите нрави, поради което е нищожна, е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Направените от въззивния съд изводи и изложените съображения са в съответствие с установената съдебна практика по този въпрос – задължителна съдебна практика – ТР №1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/ 2009 г. на ВКС, ОСТК, с което са дадени указания относно случаите и предпоставките, при които уговорената в търговски договор неустойка може да бъде приета за нищожна поради накърняване на добрите нрави – чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, изброени примерно. В този смисъл е създадената от ВКС съдебна практика – постановените на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р. №247/ 11.01.2001 г. по т.д.№115/2010 г. на ІІ т.о.; Р.№ 142/12.03.2011 г. по т.д.№336/2010 г. на ІІ т.о.; Р.№ 228/21.01.2013 г. по т.д.№ 995/2011 г. на ІІ т.о. за предпоставките и случаите, при които уговорена в търговски договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26 ал. 1 ЗЗД), което е налице във всички случаи, когато неустойката е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В Р.№142/12.03.2011 г. по т.д.№ 336/2010 г. на ІІ т.о. е приета за нищожна неустоечна клауза, в размер на 1 % върху неиздължената главница, без краен предел или срок за начисляване, когато размерът й за процесния период многократно надвишава неплатения главен дълг. В Р.№181/ 26.02.2015 г. по т.д.№ 4386/2014 г. на ВКС, ІІ т.о. след преценка вида и размера на задължението, което уговорената неустойка обезпечава, съотношението между размера й очакваните за кредитора евентуални вреди от забавеното изпълнение на паричното задължение, съобразно установеното от експертизата, че неустойката надхвърля с около 8 пъти законната лихва, с която се съизмерява евентуалната вреда за кредитора от забавената парична престация и с повече от 50% задължението, което неустойката обезпечава, съдът е приел, че неустойката не отговаря на присъщите й цели – да обезпечи изпълнението и да обезщети кредитора за вредите от виновно неизпълнение на длъжника, а води до възможност при уговарянето й за несправедливо обогатяване на кредитора – неустойка 1% на ден за всеки ден забава, без краен предел на срока и размера, до който може да нараства, когато размерът й за процесния период многократно надвишава неплатения главен дълг, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
С оглед посочената съдебна практика не е налице основание за допускане на касационно обжалване по 280 ал. 1 т. 1 ГПК на решението, с което е отхвърлен иск за неустойка за забава 129 938.96 лв. за периода 06.05.2013 г. – 05.11.2013 г. върху неизплатена главница 35 309.32 лв., уговорена в размер на 2% върху дължимата сума за възнаграждение за СМР, за всеки ден закъснение плюс законовата лихва за просрочие, което решение е постановено при съответствие с цитираната съдебна практика.
Посоченото от жалбоподателя Р. №30/08.02.2007 г. по т.д.№ 785/2006 г. на ВКС,ТК не се включва в актовете по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК; Р.№46/25.06.2010 г. по т.д. №563/2009 г. на І т.о. е по въпроса дали е нищожна поради противоречие с добрите нрави неустойка за забавено плащане цена по приватизационен договор, уговорена без краен предел, Р.№ 107/25.06.2010 г. по т.д.№818/2009 г. на ІІ т.о. и Р.№ 168/12.10.2010 г. по т.д.№ 486/2010 г. са по въпроса дали е нищожна поради противоречие с добрите нрави неустойка, уговорена без краен срок на начисляване, когато натрупаният голям размер на неустойката, е поради допуснат продължителен период на забава -въпроси, които са неотносими към спора на страните.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2407 от 22.12.2014 г. по т.д. № 3983/ 2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: