О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
гр. София, 25.10.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1647 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Емил Й., срещу определение № 1325 от 18.04.2016г. по ч.гр.д. № 1072/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу решение № 431 от 29.12.2015г., постановено по гр.д. № 249/2015г. на Окръжен съд – Кюстендил и производството по делото е прекратено.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Сочи, че е бил конституиран като заинтересувана страна по делото служебно по инициатива на съда и като такава е участвал в съдебното производство пред окръжния съд. Счита за неправилно позоваването на чл.462 ГПК, въз основа на което съставът на апелативния съд е счел жалбата му за недопустима, като твърди, че тази разпоредба се отнася единствено и само до предявяване на разпределението и обжалването му пред съда, но не се отнася до обжалване на решението на съда. Поддържа, че решението на съда по разпределението подлежи на обжалване съгласно чл.463, ал.2 ГПК пред апелативен съд, като в този текст няма императивна забрана частният жалбоподател да обжалва решението на окръжния съд, след като този съд го е конституирал като заинтересована страна. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на апелативния съд за ново разглеждане от друг състав.
Ответникът Кооперация „РПК Н.“, [населено място], представляван от адв. Г. Х., оспорва частната жалба. Поддържа, че дружеството – жалбоподател не е страна по изпълнителното дело и няма никакъв правен интерес да обжалва решение, което е свързано със законосъобразността на Постановление за разпределение на постъпленията от проведената публична продан, в хода на която същото дружество е обявено за купувач. Счита, че след като във връзка с приключилата публична продан е издадено и влязло в сила Постановление за възлагането на недвижимия имот в полза на частния жалбоподател, то същият няма никакво отношение към последващото разпределение на постъпленията. Сочи, че нито един от взискателите по делото не е обжалвал постановеното решение. Поради това моли частната жалба да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени разноски в размер на 450 лева.
Останалите ответници – НАП – ТД С., [община], [фирма] и [фирма], не изразяват становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Обжалваното определение е постановено по подадена от [фирма] жалба срещу решение № 431 от 29.12.2015г. по гр.д. № 249/2015г. на Кюстендилски окръжен съд, с което отменено разпределение на суми от 16.03.2015г., извършено на основание чл.460 вр. чл.495 ГПК по изп.д. № 20117450400004 по описа на ЧСИ Н. С., рег. № 745 на КЧСИ с район на действие ОС – К. в частта, с която в полза на присъединилия се взискател [фирма] е разпределена сумата над 120 лева до 1130 лева и вместо него е постановено друго, с което е разпределена в полза на НАП – К. сумата 1010 лева и в полза на ТД на НАП сумата 14 612,13 лева, начислена като лихва за забава за периода от 23.05.2013г. до 16.03.2015г. върху внесената цена на имота, предмет на публична продан по същото изпълнително дело. Апелативният съд е констатирал, че длъжник по изпълнителното дело е „Кооперация РПК Н.“, а взискатели са [фирма], [община] и ТД на НАП, на които обжалваното разпределение е предявено по предвидения в закона ред, а жалбоподателят [фирма] е обявен за купувач на проведената по делото публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника. Изложил е съображения, че съгласно чл.462, ал.1 и ал.2 ГПК съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, като същото се смята за окончателно при неподаване на жалба в тридневен срок от деня на предявяването. С оглед на това е приел, че независимо от участието на жалбоподателя в производството пред окръжния съд, същият няма право на жалба както срещу разпределението по чл.462 ГПК, така и срещу решението на окръжния съд, сезиран по надлежния ред с подадена от длъжника жалба. Поради това апелативният съд е приел, че подадената жалба е недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по нея.
Определението е правилно.
Разпоредбата на чл.462 ГПК определя кръга на лицата – длъжника и всички взискатели, на които съдебният изпълнител следва да предяви разпределението и срокът за обжалването му пред окръжния съд. Следователно въз основа на тази норма следва да бъде определен и кръгът на лицата, които имат право да обжалват разпределението – лицата, на които то следва да бъде предявено. Дружеството – жалбоподател, комуто е бил възложен продаденият по реда на публичната продан в изпълнителното производство имот, не е от кръга на тези лица, поради което на същия не се предявява разпределението на постъпилата сума и в негова полза на възниква право да го обжалва.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че правото му на жалба следва от разпоредбата на чл.463 ГПК, тъй като тя регламентира единствено реда, по който окръжният съд следва да разгледа подадената срещу разпределението жалба, както и реда за обжалване на съдебния му акт, но не и лицата, които са легитимирани да подадат жалба срещу разпределението, респ. срещу решението на окръжния съд.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 450 лева – адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой е изрично удостоверено в договора на правна помощ.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1325 от 18.04.2016г. по ч.гр.д. № 1072/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], площад „Д.“ № 1, ет.5, офис № 8, да заплати на Кооперация „РПК Н.“, [населено място], съд. адрес: [населено място], [улица] сумата 450 лева /четиристотин и петдесет лева/ – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: