2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
гр. София, 13.11.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3128 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Ф. Ф. срещу решение от 26.05.2014г. по в.гр.д. № 9625/2013г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ – Б въззивен състав, с което е потвърдено решение от 09.04.2013г., постановено по гр.д. № 37355/2012г. по описа на СРС, ГО, 29 състав за отхвърляне на предявения от И. Ф. Ф. против Н. Б. Л. и Н. П. Н. иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл.82 ЗЗД за заплащане в условията на пасивна солидарност на сумата 8 600 лева, представляваща обезщетение за претърпяна загуба от неизпълнение, и И. Ф. Ф. е осъден да заплатя на Н. Б. Л. и Н. П. Н. разноски за въззивната инстанция в размер на 600 лева.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в отклонение от установената съдебна практика. Излага доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът [фирма] представя писмен отговор, с който оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, намира следното:
Касационната жалба е недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК /изм. ДВ, бр.100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г/. Съобразно тази императивна разпоредба, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела, и до 10 000 лева – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от И. Ф. Ф. против Н. Б. Л. и Н. П. Н. иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл.82 ЗЗД за заплащане в условията на пасивна солидарност на сумата 8 600 лева, представляваща обезщетение за претърпяна загуба от неизпълнение на задължение по запис на заповед от 04.09.2010г. за сумата 25 400 лева. Обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело по смисъла на чл.365, т.1 ГПК, тъй като се претендира обезщетение за вреди от неизпълнение на абсолютна търговска сделка по чл.286, ал.2 вр. чл.1, ал.1, т.8 ТЗ. Цената на иска е под определения минимален размер за допустимост на касационно обжалване и касационната жалба е подадена на 08.07.2014г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в §25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр.100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
По изложените съображения следва да се приеме, че е недопустим касационният контрол върху постановеното въззивно решение.
С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На ответниците по касация следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на И. Ф. Ф. срещу решение от 26.05.2014г. по в.гр.д. № 9625/2013г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ – Б въззивен състав.
ОСЪЖДА И. Ф. Ф. с ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Н. Б. Л. с ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] и Н. П. Н. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 600 лева /шестстотин лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: