7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
гр. София, 23.07.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1414 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на молителя Н. Г. М. от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Иванова Иванова срещу решение № 43 от 28.01.2014г. по в. гр. дело № 1235/2012г. на Пловдивски апелативен съд, гражданска колегия, трети състав, с което е потвърдено решение № 40 от 23.07.2012г. по т. дело № 89/2011г. на Хасковски окръжен съд и Н. Г. М. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 450 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлена молбата на Н. Г. М. против [фирма], [населено място] за обявяване на неплатежоспособността и свръхзадължеността на ответника с начална дата 23.01.2008г., за откриване на производство по несъстоятелност, за обявяване на ответника в несъстоятелност и прекратяване на дейността му.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които се решават противоречиво:
„1. Дали счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, или обхваща и други данни? – противоречие с решение № 2/20.01.2011г. по гр. д. № 478/2010г. на ВКС, ІІІ г. о., решениие № 218/05.07.2011г. по гр. д. № 775/2010г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 42/25.02.2004г. по гр. д. № 485/2003г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
2. Доказателствената сила на счетоводните книги производна ли е и в зависимост ли е от изискването те да бъдат редовни? – противоречие с решение № 1991/10.08.1957г. по гр. д. № 3941/1957г. на ВС, ІV г. о.
3. Редовни ли са счетоводните записвания, извършени без наличие на годна първична документация? – противоречие с решение № 42/25.02.2004г. по гр. д. № 485/2003г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
4. Дали редовността на счетоводните книги се презумира, или тя трябва да се докаже от страната, която се позовава на тях? – противоречие с решение № 1556/28.11.1984г. по гр. д. № 977/1984г. на ВС, ІV г. о.
5. Ползват ли се частните свидетелстващи документи с доказателствена сила, ако издателят удостоверява изгодни за себе си факти? – противоречие с решение № 5/20.01.2012г. по гр. д. № 822/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г. о.
6. Има ли задължение въззивният съд при преценка на правните последици от представен документ, обективиращ нищожна сделка, да се произнесе дали същата сделка е породила оспорени правни последици, от гледна точка на нищожност?”
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. П. Т. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е посочил точно и мотивирано кое решение към кой правен въпрос следва да бъде отнесено и обжалваният съдебен акт не противоречи на съдебната практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Във връзка с установяване твърденията на ищеца, че има качеството на кредитор на ответното дружество [фирма] въззивният съд е обсъдил представените по делото 12 броя записи на заповед /единадесет от които издадени на 22.06.2007г. с издател [фирма], подписани за издател от К. Х. Б., на обща стойност 375 000 лв., и един запис на заповед, издаден на 25.06.2007г. за сумата 300 000 лв./, издадените заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листи по част от записите на заповед, констатирал е обезсилването на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на записа на заповед за 300 000 лв. поради неотстраняване в срок на нередовностите на подадената искова молба по чл. 422 ГПК и нейното връщане с влязло в сила определение и е взел предвид постановените решения по исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК. Относно оспорването на представените записи на заповед, извършено от [фирма] поради липса на съгласие на дружеството за издаването ми, антидатираност и липса на каузално правоотношение между страните като основание за издаването им, решаващият съдебен състав е обсъдил твърдението на молителя, че записите на заповед са издадени като обезпечение на вземането, което той има по сключен между него и ответното дружество предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.06.2007г., влязлото в сила решение № 852/17.06.2010г. по гр. д. № 1648/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което предявеният от Н. М. срещу дружеството иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД относно посочения предварителен договор е уважен, анекса към предварителния договор от 25.06.2007г. и договорите с нотариална заверка на подписите от 25.06.2007г. за прехвърляне на дялове от К. Х. Б. и В. Х. Б. на В. Д. А.. За да направи извод, че ответното дружество няма задължение към ищеца в размер на 675 000 лв. /общата сума, за която са издадени записи на заповед/, съдебният състав се е аргументирал с липсата на уговорка в предварителния договор за подписване на записи на заповед като обезпечение на продавача за неустойки и с обстоятелството, че единадесет от общо дванадесетте броя записи на заповед са подписани още на 22.06.2007г., т. е. преди изобщо да е била предвидена неустойка по договора в посочения размер. Въззивната инстанция е изложила и аргументи, че последващият анекс от 25.06.2007г. не би могъл да се противопостави на дружеството-ответник, доколкото към момента на подписването му лицето, което го е подписало от името на дружеството вече не е имало права в дружеството. Сумата в размер 300 000 лв. по записа на заповед, подписан на датата на анекса – 25.06.2007г., не е взета предвид от въззивния съд поради обезсилването на издадените въз основа на него заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист поради непредявяване на редовен иск по чл. 422 ГПК от страна на ответника Н. М.. Въз основа влязлото в сила решение относно единия от записите на заповед от 22.06.2007г. за сумата от 40 000 лв. е направен извод, че молителят има качеството на кредитор по отношение на ответното дружество за тази сума, поради което предявеният иск за откриване на производство по несъстоятелност е допустим.
Относно втората изискуема предпоставка на чл. 608, ал. 1 ТЗ, свързана с действителното финансово състояние на ответника, Пловдивски апелативен съд, след като е обсъдил в тяхната взаимна връзка приетите в първоинстанционното и въззивното производство заключения на съдебно-икономическите експертизи заедно с представените писмени доказателства, и е съпоставил задълженията на ответника на краткотрайните му активи /налични парични средства и краткосрочни вземания/, е направил извод, че с оглед на показателите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на ответното дружество към 30.11.2011г., 31.12.2011г. и 31.12.2012г. всички над единица, е налице положителна тенденция във финансовото състояние на ответника. Съдебният състав е възприел обяснението на вещото лице, че положителната тенденция се дължи на отчетени печалби и значително редуциране на дълга през 2012 година.
Направеното от молителя оспорване на установеното финансово състояние на ответното дружество е прието за неоснователно и недоказано. В тази насока и предвид приключването на заповедните производства относно вземания на [фирма] срещу ответника по записи на заповед за 300 000 лв. и 600 000 лв. от 27.12.2007г. поради неотстраняване в срок на нередовности по молбите, въззивният съд е приел, че твърденията на молителя за наличие на задължения на ответника към [фирма] са недоказани, поради което не следва да се отчитат при преценка на финансовото състояние на [фирма].
Относно придобиването и наличността на парични средства в размер 1 036 000 лв. въззивната инстанция е обсъдила представените по делото писмени доказателства /договори от 02.12.2011г. и 07.01.2011 година, с които ответникът купува съответно 10 акции / 10% от капитала/ за 1 000 евро и 90 акции / 90% от капитала/ за 25 000 евро от панамско дружество – „Трансатлантик уърлд корп.“, разписки от 02.12.2011г. за сумата от 1 000 евро и от 07.01.2011г. за сумата от 25 000 евро, договори от 02.02.2011г. и 08.12.2011г. за продажба съответно на 90% и 10% от капитала на посоченото панамско дружество, съответно за 550 000 евро и 11 000 евро, разписки за получените суми/ и доказателствата, представени във връзка с направеното от молителя оспорване /договор за заем от 06.01.2011г., сключен между [фирма] като заемополучател и Чибеса Банда като заемодател и разписка за получената сума 25 000 евро, подписана от И. Нгуеня като представител на [фирма]/. С оглед оспорването на истинността на договора за заем и разписката към него по отношение на подписите, датата и съдържанието и оспорването на представителната власт на И. Нгуеня спрямо ответното дружество, решаващият съдебен състав е възприел заключенията на съдебно-почерковите експертизи и приетите във въззивното производство заключения на първоначална и допълнителна съдебно-икономически експертизи и въз основа на тях е направил извод, че подписите са положени от посочените в документите лица и твърдението за антидатирането им е опровергано, предвид счетоводното отразяване при ответника на сключените сделки за покупки и продажби на акции от „Трансатлантик уърлд корп.“, П. към момента на сключването им, включително и съответното отразяване в годишната данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2011г. След обсъждане на относимите доказателствени средства е направен извод, че сделките за покупки и продажби на акции са оказали положителен ефект във формиране на печалбата на дружеството за 2011г. в размер на 1 046 353 лв., представляваща разликата между продажната цена на акциите и цената, за която са закупени.
По отношение на твърденията за липса на представителна власт за И. Нгуеня да представлява ответното дружество при сключване на процесните сделки въззивната инстанция се е позовала и на разпоредбата на чл. 301 ТЗ, предвид отразяването на сделките в счетоводството на ответното дружество.
Доводите на молителя, че продавачът по договорите от 02.12.2011г. и 07.01.2011г. с купувач „Г. О. не е сред учредителите на дружеството, респективно не притежава и не е могъл да прехвърля акции от същото, са приети за неоснователни поради това, че прехвърлените акции са акции на приносител. По отношение на възражението за липса на посочени номера на личните документи и дати на раждане на Ф. Малима и Чибеса Банда в договорите за покупка и продажба съдебният състав е приел, че не е основание да се приеме, че лицата са несъществуващи или че е осъществено реално предаване и получаване на сумите по договорите. Допълнителни аргументи за този извод е изложил от счетоводното отразяване на описаните сделки към момента на сключването им, което заедно с представените договори и разписки, въз основа на които е извършено, е достатъчно основание да се приеме, че те са реално осъществени.
Предвид наличието на парична сума, достатъчна за покриване на задълженията на ответника, респективно много добрите показатели на ликвидност – обща, бърза, незабавна и абсолютна, Апелативният съд е направил краен извод за липса на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество поради неплатежоспособност и свръхзадълженост.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора правни въпроси от т. 1 до т. 5 вкл. в приложеното към касационната жалба изложение не са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС относно редовността на търговските книги и счетоводните записвания, тяхната доказателствена сила и необходимостта от обсъждането им заедно с всички относими и допустими събрани доказателства. Доказателствената сила на търговските и счетоводните книги е производна и извършените в тях записвания следва да се преценяват от съда според тяхната редовност, обоснованост и с оглед другите обстоятелства по делото и останалите представени по делото доказателства. В решение № 463/11.07.2012г. по т. д. № 1294/2011г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 118/09.08.2013г. по т. д. № 1042/2012г. на ВКС, ТК, І т. о. е обоснован извод, че според правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 193, ал. 1 ГПК при оспорване вписванията в счетоводните /търговските/ книги, предвид характеристиката им на частни свидетелстващи документи, тежестта за доказване редовността им съгласно Закона за счетоводството и Търговския закон носи ползващата се от оспорените вписвания страна. В производството по несъстоятелност съдът може по свой почин да събира доказателства и установява факти, предвид засиленото служебно начало /в този смисъл решение № 153/23.12.2010г. по т. д. № 255/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 90/20.07.2012г. по т. д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. и други/. В настоящия случай спорът между страните е бил относно наличието на задължения на ответника и респективно налични парични суми, получени в резултат на сделките за продажби на акции. Въззивната инстанция във връзка с оспорването на достоверността на счетоводните записвания е преценила и обсъдила всички относими и допустими доказателства в тяхната взаимна връзка /писмени доказателства, заключения на съдебно-почеркова експертиза, основни и допълнителни заключения на съдебно-икономически експертизи/ и е направила извод относно релевантните факти, установяващи финансовото състояние на длъжника. Доколко установената от въззивния съд фактическа обстановка съответства на събраните доказателства е въпрос от значение за правилността на обжалваното решение и касае неговата обоснованост, респективно необоснованост и направените в тази връзка оплаквания представляват касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице, тъй като по релевантните правни въпроси е формирана постоянна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК.
Шестият процесуалноправен въпрос не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд не е направил извод за нищожност на сделките за покупко-продажба на акции, поради което не се е налагало да се произнесе, че същите не са породили правни последици. Съдебният състав, след като е обсъдил събраните доказателства в тяхната взаимна връзка, е приел за неоснователни правоизключващите възражения на молителя и като е изложил съображения, че сделките за покупки и продажби на акции са оказали положителен ефект във формиране на печалбата на дружеството за 2011г., практически е формирал извод, че същите са произвели правно действие, т. е. са действителни.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд.
Мотвиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43 от 28.01.2014г. по в. гр. дело № 1235/2012г. на Пловдивски апелативен съд, гражданска колегия, трети състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.