О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 752
София, 29.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3475/ 2015 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] дол срещу Определение № 2596 от 28.09.2015 г. по ч.гр.д. №3211/ 2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение от 22.04.2015 г. по т.д. №87/ 2011 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е отхвърлено искането на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място] дол за допускане увеличение на предявените искове, с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса: допустимо ли е изменение на размера на иска, съгласно чл. 214 ал. 1 ГПК в хода на производството по търговски дела, по който поддържа, че законът е неясен, затова е необходимо създаване на съдебна практика, с която ще се осигури решаването на делата според точния му смисъл и равенство на страните в процеса по граждански и търговски дела. Поддържа, че няма задължителна съдебна практика, че нормативната уредба се нуждае от тълкуване, тъй като волята на законодателя не е била да лиши страните от право на защита по отношение на целия им интерес, чиито размер е уточнен в хода на делото чрез експертиза – това води до неясноти и затруднения при прилагане на правните норми, а и неравенство при приложението на ГПК за граждански и търговски спорове.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] дол – в несъстоятелност не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение, с което е отказано да се допусне искано увеличение на предявените искове по размер, с което в тази част се прегражда по-нататъшното развитие на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди определението, с което не е уважено искането на ищеца за допускане увеличение по размер на предявените искове, въззивният съд е посочил, че в чл. 372 ал. 2 ГПК е предвиден преклузивен срок – срока за депозиране на допълнителна искова молба – за извършване на изброените процесуални действия. Обосновал е, че в задължителното за съда Опр. №362/30.04.2010 г. по т.д.№ 156/ 2010 г. на ВКС, І т.о. е прието, че предприетото изменение на иска с допълнителната искова молба по чл. 372 ал. 2 изр. 2 ГПК следва да отговаря на изискванията на чл. 214 ГПК, като отклонението от общото правило се изразява единствено в срока, до който същото може да бъде заявено – в срока за допълнителна искова молба, като производството по търговски спорове не предвижда специални изисквания досежно изменението, извън посочения срок за предприемането му. Съдът е аргументирал, че спорът е търговски – ищецът търси суми по договор за наем и обезщетение за забавено плащане, и е поискал да увеличи исковете по размер след изслушване на съдебно – счетоводната експертиза, след изтичане на срока за допълнителна искова молба, затова искането му е преклудирано и правилно не е уважено от първоинстанционния съд.
С оглед изложеното релевантен за делото е изведеният от жалбоподателя въпрос: по търговски спор искане за изменение на иска ищецът следва ли да заяви в срока по чл. 372 ал. 2 ГПК или се прилагат сроковете, посочени в чл. 214 ГПК.
С определения, постановени от ВКС на основание чл. 274 ал. 3 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: цитираното от въззивния съд Опр. №362/30.04.2010 г. по ч.т.д.№ 156/ 2010 г. на І т.о., както и Опр. №112/19.02.2014 г. по ч.т.д. № 3791/ 2013 г. на ІІ т.о. по въпроса за изменение на иска, поискано в производство по търговски спорове, е прието, че в чл. 372 ал. 2 изр. 2 ГПК са изброени изчерпателно процесуалните действия на ищеца, упражняването на които се преклудира с изтичане на срока по чл. 372 ал. 1 ГПК, тези процесуални действия са регламентирани в Част втора на ГПК “Общ исков процес” и правилата за надлежното им упражняване намират приложение и за търговските дела, съгласно чл. 377 ГПК, доколкото няма изрично уредени особености. Тъй като за производството по търговски спорове не са предвидени специални изисквания за изменение на иска, извън срока, в който следва да бъде заявено изменението, който е срокът за подаване на допълнителна искова молба, то съдът прилага нормата на чл. 214 ГПК по отношение на останалите предпоставки и условия – предприетото изменение на иска трябва да е в съответствие с изискванията на чл. 214 ГПК, във всяка една от формите на изменение на иска. Посочените съдебни актове съдържат отговор и на въпроса за срока, в който ищецът може да поиска изменение на иска – увеличаване по размер – с приетото, че в чл. 372 ал. 2 изр. 2 ГПК са изброени изчерпателно процесуалните действия, упражняването на които се преклудира с изтичане на срока по чл. 372 ал. 1 ГПК. Увеличението на иска по размер е действие, което попада в изброените в чл. 372 ал. 2 пр. 2 ГПК действия, едно от които е ”може да измени”, като законът не прави разлика за какво изменение се касае – посочените в чл. 214 ал. 1 ГПК изменение на основанието, на искането, на размера, искане да се премине от установителен към осъдителен иск и обратно, стига поисканото изменение на иска да е допустимо – да се изразява в промяна или на основанието, или на петитума – т.е. ищецът да го прави като съблюдава изискванията на чл. 214 ГПК и като го заяви в срока по чл. 372 ал.2 изр. 2 ГПК.
Поради създадената от ВКС на основание чл. 274 ал.3 ГПК посочена съдебна практика, няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Освен това нормата на чл. 372 ГПК, в която е предвидена специфична за производството по търговски спорове възможност за предявяване на допълнителна искова молба в рамките на изрично установен от законодателя преклузивен срок, съответно за извършване от ищеца в срока за допълнителна искова молба на определени процесуални действия, е ясна и не се налага да бъде тълкувана в смисъл, различен от вложения.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 2596 от 28.09.2015 г. по ч.гр.д. №3211/ 2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: