4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
С., 01.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2782/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Ю. П. – от [населено място] срещу Решение от 28. 05.2015 г. по гр.д.№14079/2014 г.на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №І-48-92 от 24.07.2013 г. по гр.д. №26 171/2012 г. на СРС-48 с., с което са отхвърлени предявените от Р. Ю. П. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] иск по чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 208 КЗ(отм.) за осъждане [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 25 000 лв. – частичен иск, целият за 128 000 лв. – застрахователно обезщетение по застраховка ”Каско” за претърпени на 03.01.2009 г. вреди по автомобил ”B. X5”, рег. [рег.номер на МПС] , със законната лихва от датата на предявяване на иска 09.01.2012 г.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че е решен в противоречие с Р. на ОСГК на ВС №91/17.11.1971 г. по гр.д.№ 73/ 1971 г. и т.4 от ППлВС №7/27.12.1965г. процесуалноправен въпрос:двете съдебни инстанции не са обсъдили Писмо от 27.06.2011 г. за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Извежда въпросите: Изпаднал ли е в забава застрахователят, който с близо две години закъснение е отказал изплащане на застрахователно обезщетение; Не следва ли за ищеца да започнат да текат нови давностни срокове от момента на узнаване на отказа, по които поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ответник по делото [фирма] – [населено място] – оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че въззивният съд не е допуснал соченото процесуално нарушение; че жалбоподателят не е формулирал конкретно касационно основание и че не са налице предпоставките за допускане на касационно разглеждане; ответникът по касационната жалба – ответник по делото [фирма] – [населено място] не изразява становище.
Ответникът по касационната жалба – трето лице помагач на страната на ответниците ЗК [фирма] – [населено място] възразява, че повдигнатите от жалбоподателя правни въпроси не са от значение за изхода на спора и не е допуснато твърдяното процесуално нарушение. Ответникът по касационната жалба – трето лице помагач на страната на ответниците [фирма] – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал.1 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр. 50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд, за да потвърди решението, с което са отхвърлени предявените от Р. Ю. П. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] иск по чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 208 КЗ (отм.) за осъждане [фирма] да плати на [фирма] 25 000 лв. – частичен иск, целият за 128 000 лв. – застрахователно обезщетение по застраховка ”пълно каско” за претърпени на 03.01.2009 г. вреди по автомобил ”B. X5”, рег. [рег.номер на МПС] , със законната лихва от датата на предявяването му, е изложил, че между [фирма] и [фирма] е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка ”Пълно автокаско” и че в резултат на ПТП на 03.01.2009 г. лизинговият автомобил е претърпял частична загуба за 31 761.80 лв., а не тотална щета. Отхвърлил е иска като погасен по давност, по съображения, че с изтичане на 3-годишната давност по чл. 197 КЗ (отм.), се погасява правото на иск на ищцата, като процесуален субституент, упражняващ правата на бездействащия длъжник [фирма] спрямо застрахователя [фирма]. Съдът е намерил за неоснователен изложеният от ищцата във въззивната жалба довод, че началният момент на давността тече от 27.06.2011 г. – датата на писмото, с което застрахователят е съобщил на лизингодателя, че отказва да изплати застрахователното обезщетение, като съдът е обосновал, че няма законово основание да се приеме по- късен момент на давността от посочения в чл. 197 КЗ (отм.), още повече, че в хипотезата на чл. 134 ЗЗД се упражняват чужди права.
С оглед изложеното, не е релевантен за делото въпросът за задължението на съда да обсъди Писмо от 27.06.2011 г. за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение (л.107) – писмото е обсъдено, а това, че въззивният съд е приел довода на ищцата въз основа на посоченото доказателство за неоснователен, е оплакване за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по въпросите: от кога тече давностният срок за вземане по застраховка „Каско”; не следва ли за ищеца да започнат да текат нови давностни срокове от момента на узнаване на отказа на застрахователя до лизингодателя за плащане на застрахователното обезщетение, които са решени в съответствие с чл. 197 КЗ(отм.), съгласно която разпоредба давността тече от датата на настъпване на застрахователното събитие и в съответствие с постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК: Р.№72/ 08.07. 2009 г. по т.д.№ 17/ 2009 г. на І т.о.; Р.№232/02.05.2012 г. по т.д.№782/2010 г. на ІІ т.о.; Р.№51/07.04.2011 г. по т.д.№ 450/2010 г. на ІІ т. о. и Р.№53/25.03. 2016 г. по т.д.№288/2015 г. на І т.о. В тези решения по въпроса за приложение института на погасителната давност и възможността за прекъсване на срока е прието, че изброяването на основанията за прекъсване на давността в чл.116 ЗЗД не дава възможност за разширяването им, тъй като става дума за процесуални действия и ограничен брой факти, изрично посочени в правната норма, с която практика се е съобразил въззивният съд, като е приел за неоснователно възражението на ищцата, че давностният срок тече от момента на узнаване на отказа на застрахователя до лизингодателя за плащане на застрахователното обезщетение. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Доколкото жалбоподателката поддържа искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, без затова да излага съображения, с оглед посочената съдебна практика, искането е неоснователно.
С оглед този изход на делото жалбоподателката следва да плати на [фирма] – [населено място] на основание чл. 78 ал. 8 ГПК 960 лв. – разноски за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 7 ал. 1 т.2, вр. чл. 9 ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 28.05. 2015 г. по гр.д. №14 079/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Р. Ю. П. – от [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 960 лв. – разноски за касационната инстанция – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: