О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
гр. София, 24.06.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 887 по описа за 2016г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Е. А. А. от [населено място], област В. чрез процесуален представител адв. П. К. срещу определение № 296 от 26.01.2016г. по ч. гр. дело № 284/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав, с което е потвърдено определение от 01.10.2015г. по гр. дело № 7103/2013г. на Софийски градски съд, ГО, I-12 състав, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт по наказателното производство срещу Н. Д. У..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че не са налице данни за висящо съдебно производство, което да се явява преюдициално спрямо настоящото исково производство, без значение е кое лице е управлявало автомобила, тъй като задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ е свързана с автомобила, а не с водача. Излага съображения, че съдът трябва да оцени дали спирането не води до необосновано забавяне на делото и е длъжен да оцени конкретните факти, за да направи конкретна преценка за необходимост от спиране; налице са всички доказателства за установяване на механизма; съдът може да установи в настоящото производство има ли деликт, извършени ли са нарушения на ЗДвП и налице ли е вина на водача. В приложено към частната касационна жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси за спиране на производството в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. „Трябва ли да се спре производството по гражданско дело до приключване на наказателното дело, при положение, че понятието за вина не е тъждествено в наказателното и гражданското право, присъдата или решението се отнася до осъждане или оправдаване само за конкретни текстове по ЗДвП във връзка с чл. 343 НК, но те могат да са различни от установените в гражданското производство нарушения на правилата за движение, а за последните нарушения присъдата няма действие?” – противоречие с решение № 25/17.03.2010г. по т. д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
2. „Трябва ли да се спре производството по гражданско дело до приключване на наказателното дело, при положение, че по делото е приложен констативен протокол за ПТП, а в чл. 271, ал. 3 КЗ, е предвидено, че застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение – в тази връзка следва да се отговори на въпроса след като застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията за компенсиране на вредите, може ли съдът да освободи от това задължение и да не дължи произнасяне при наличие на много по-голям обем доказателства от тези, с които разполага застрахователят? Предвид специфичната защита на тези производства, има ли значение фактът, че З. е свързан с автомобила, а не с водача, при преценка необходимостта от спиране на производството?”
3. „Прави ли се преценка от съда на конкретните факти при спиране на делото или само фактът на висящо наказателно дело е достатъчен и има ли значение основният факт, че пострадалата е пътник в самокатастрофирал автомобил и освен водача няма друг участник в движението, който е виновен за настъпване на ПТП? В този смисъл трябва ли съдът да оцени дали спирането не води до необосновано забавяне на делото, длъжен ли е съдът да оцени конкретните факти и да се направи конкретна преценка от необходимостта от спиране?” – противоречие с Тълкувателно решение № 5/05.04.2006г. по т. д. № 5/2005г. на ОСГТК на ВКС.
4. „Спирането на гражданско дело до приключване на наказателното не води ли до грубо нарушение на принципа на справедливост, постигането на който е основна цел на тези дела, като се отчете твърде продължителното водене на наказателни дела в определени случаи?”
5. „Спирането на гражданско дело до приключване на наказателното не води ли до грубо нарушаване на правата и законните интереси на увредените лица, търсещи компенсация на вреди от деликт, и не противоречи ли това на смисъла и логиката на ЗЗД и КЗ, установени в интерес на увредените лица?”
6. „Трябва ли да се спира гражданско дело до приключване на наказателното и увредените да са принудени да получат реална компенсация 6-7 години след увреждането, обосновано ли е подобно спиране и съответства ли на принципа на справедливост?”
Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място], представлявано от Адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници“ чрез адв. Д. Д., оспорва частната касационна жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като частният жалбоподател не е формулирал релевантни материалноправни и процесуалноправни въпроси. По първия въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че цитираното решение по т. д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и настоящото дело не са идентични. Шестият въпрос съвпада с първия и спрямо него не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по него има непротиворечива практика – определение № 616/21.07.2014г. по т. д. № 1732/2014г. на ВКС, ТК, І т. о. По отношение на въпроси от т. 2 до т. 5 ВКС е имал възможност да се произнесе с определение № 47/13.01.2014г. по т. д. № 3992/2013г. на ВКС, ТК, І т. о. като е постановил, че въпросите не касаят обуславящите изводи на съда по отношение на спиране на производството по делото, доколкото съдебната практика, че отговорността на застрахователя е производна от гражданската отговорност на причинителя на вредата – делинквента е непротиворечива, поради което вината на водача на МПС – участник в ПТП, е от значение за гражданскоправните последици от деянието по висящия пряк иск на пострадалото лице относно вината на дееца, деянието и неговата противоправност. Ответникът поддържа, че частният жалбоподател едностранчиво и превратно тълкува Тълкувателно решение № 5/2005г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните от страните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
За да направи извод за правилност на първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за спиране на исковото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК: 1/ Предявеният от Е. А. А. срещу Н. иск е за заплащане на сумата 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.12.2011г. по вина на водача на автомобил „Р. Р.“ с рег. № S 720ETV, управляван от Н. Д. У., при което е причинена смъртта на неговата майка Т. С. Д.; 2/ Срещу Н. Д. У. е повдигнато обвинение за конкретното деяние, внесен е обвинителен акт по пд № 67/2015г. и е образувано нохд № 1029/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, наказателно отделение, 1 състав; 3/ наказателното производство срещу застрахования делинквент е от значение за исковото производство, предвид идентичността на деянието, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт в образуваното наказателно производство и противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора – частен жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от частния жалбоподател въпроси с оглед данните по делото и аргументите на въззивната инстанция в обжалвания съдебен акт могат да бъдат обобщени в следния правен въпрос, който е от значение за произнасянето на въззивния съд: Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, образувано по иск срещу Н. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на майката на ищеца, причинена от ПТП по вина на водача на лек автомобил с чужда регистрация, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при чужд застраховател, при висящо наказателно производство срещу делинквента?
По релевантния процесуалноправен въпрос е създадена постоянна практика на ВКС, обективирана в определение № 616/21.07.2014г. по т. д. № 1732/2014г. на ВКС, ТК, І т. о., съгласно която „предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” спрямо пострадалото лице, са налице при висящо наказателно производство срещу застрахования делинквент при идентичност на деянието и неговата противоправност, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт в образуваното наказателно производство и противоправното деяние, от което се твърди че са настъпили вредите, обуславящи гражданската отговорност на делинквента.” Настоящият съдебен състав възприема изцяло посочената практика и счита, че е приложима към настоящия казус. При преценка за наличие на предпоставките за спиране на исковото производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо да бъде установена идентичността между твърдяното противоправно деяние като причина за вредите, чието обезщетение се иска с предявения иск, и деянието и неговата противоправност, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт. В настоящия случай въззивният съд е съпоставил твърденията в исковата молба /ПТП, настъпило на 26.12.2011г. по вина на водача на лек автомобил „Р. Р.“ с рег. № S 720ETV – Н. Д. У., при което е причинена смъртта на майката на ищеца Т. С. Д./ и повдигнатото обвинение по обвинителния акт, по който е образувано нохд № 1029/2015г. на Варненски окръжен съд, наказателно отделение, 1 състав /на 26.12.2011г. по пътя [населено място], [община] в посока [населено място], при управляване на МПС – л. а. „Р. Р.“ с рег. № S 720ETV Н. Д. У. нарушил правилата за движение по пътищата –чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Т. С. Д. и средна телесна повреда на С. А. А. …, като деянието е извършено в пияно състояние – 0,92 промила алкохол в кръвта – престъпление по чл. 343, ал. 4 във връзка с ал. 3, пр.1, б. Б, пр. 1, вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 НК/ и в съответствие с постоянната практика на ВКС е направил извод за наличие на предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Четвъртият, петият и шестият въпроси са свързани с продължителността на наказателния процес и предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. По отношение на тези въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Създадена е постоянна практика на ВКС, че отговорността на застрахователя е производна от гражданската отговорност на причинителя на вредата – делинквента /Тълкувателно решение №2/2012г. на О. на ВКС/, поради което висящият наказателен процес за вината на водача на МПС, за който се твърди, че е причинил процесното ПТП, е от значение за гражданскоправните последици на деянието по прекия иск на пострадалото лице относно вината на дееца, деянието и неговата противоправност. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не поставя ограничение в срока на продължителност на съответното производство /гражданско или наказателно/, решението /присъдата/ по което ще има значение за правилното решаване на спора. В този смисъл посочената правна норма е ясна, поради което не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Правата и законните интереси на увредените лица, търсещи компенсация на вреди от деликт, са защитени, предвид прекъсването на погасителната давност по чл. 116, б. „б” ЗЗД, както и дължимостта на законната лихва при евентуално уважаване на иска за главницата, а принципът на справедливост в процеса се прилага заедно с принципа установяване на истината, равенство на страните и останалите основни начала на гражданския процес, всички регламентирани в глава втора на ГПК, чл. 5 – чл. 13 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 296 от 26.01.2016г. по ч. гр. дело № 284/2016г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.