О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
гр. София, 16.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 395 по описа за 2017г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуални представители адв. В. Ч. и адв. Г. М. срещу определение № 61 от 01.10.2017г. по ч. гр. дело № 6153/2016г. на Софийски апелативен съд, 8 граждански състав, с което е потвърдено разпореждане от 18.11.2016г. по гр. дело № 7938/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VI-22 състав, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба с вх. № 138263/31.10.2016г.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни правни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Въззивният съд как следва да процедира при констатирано противоречие между фактическите твърдения на ищеца и искането към съда – следва ли да даде указания за отстраняване нередовността на исковата молба? – противоречие с решениие № 165/09.04.2012г. по гр. д. № 533/2011г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 238/15.01.2015г. по гр. д. № 1880/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 624/12.11.2010г. по гр. д. № 1753/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
2. Има ли изпълнителният член на СД правен интерес да оспорва решение на СД, с което се освобождава като изп. член на СД, и посочените права на изп. директор представляват ли такъв интерес? – противоречие с решение № 147/17.06.2013г. по т. д. № 810/2013г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 50/16.06.2014г. по т. д. № 1087/2012г. на ВКС, ТК, I т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; по този въпрос частният жалбоподател се позовава и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
3. Допустимо ли е с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК да се търси защита срещу решения, взети от СД, по който поддържа, че обжалваното определение не съответства на ТР № 1/06.12.2002г. по тълк. д. № 1/2002г. на ВКС, ОСГК? – по този въпрос частният жалбоподател поддържа основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
4. Може ли акционер да оспорва с иск по чл. 71 ТЗ решение на СД, с което не се засягат членствени права на акционери в АД? – противоречие с решение № 50/16.06.2014г. по т. д. № 1087/2012г. на ВКС, ТК, I т. о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че ищецът е предявил искове за прогласяване нищожността, респективно недопустимостта и несъществуването на „всички вписани обстоятелства по Заявление с вх. № 20161014173555”, а именно относно вписването в Търговския регистър при АВ съгласно взетите решения от ОС на акционерите от 27.06.2016 г.: 1/ за заличаване на [фирма], В. Г. Г. и В. В. Н. като членове на Съвета на директорите; 2/ за вписване като членове на Съвета на директорите [фирма], [фирма], [фирма] с мандат от 5 години, считано от 01.10.2016 г. Посочил е, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е изложил факти, обстоятелства и правни доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на ОС на акционерите: 1/ не е спазена процедурата по свикване на ОС – поканата за свикване на ОС на акционерите за 10.06.2016 г., ведно с проекта за дневния ред и проект на решенията, не е връчена надлежно на представител на ищцовото дружество; 2/ ищецът не е бил надлежно уведомен за проведеното на 27.06.2016 г. ОС на акционерите, когато е прието решение за освобождаването му като член на Съвета на директорите. В исковата молба ищецът е изложил съображения, че тези процедурни нарушения по свикването на ОС на акционерите са обусловили нищожността на взетите решения, което е довело до нищожно и недопустимо вписване на тези обстоятелства в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, респективно до вписване на несъществуващо обстоятелство.
Поради това, че въведените в обстоятелствената част на исковата молба правнорелевантни факти не са включени в хипотезиса на правната норма на чл. 29, ал. 1 ЗТР за обявяване нищожността или недопустимостта на вписването, респективно за установяване несъществуване на вписано обстоятелство, а са изложени факти и правни доводи за незаконосъобразност на взетите решения на ОС на акционерите, проведено на 27.06.2016 г., което е основание за тяхната отмяна по предявен конститутивен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ в преклузивния срок, регламентиран в чл. 74, ал. 2 ТЗ, въззивната инстанция е приела за правилно разпореждането на СГС от 02.11.2016 г, с което първоинстанционният съд на основание чл. 129, ал. 2 ГПК е предоставил възможност на ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от него да отстрани констатираните противоречия между изложените в исковата молба фактически твърдения и формираното искане за съдебна защита на твърдяното накърнено материално право, като му е изяснил, че трябва да изложи конкретни фактически твърдения съобразно заявения петитум.
Съдебният състав е констатирал, че с подадената на 14.11.2016 г. молба ищецът поддържа тъждествени фактически твърдения, които са изложени в исковата молба, а именно, че ОС на акционерите, проведени на 10.06.2016 г. и на 27.06.2016 г., не са свикани редовно, т.е. че са нарушени процесуалните правила, уреждащи тяхното надлежно свикване и провеждане, поради което е направил извод, че исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК поради неотстраняване от ищеца на констатираните нередовности.
Въззивният съд е изложил съображения, че с наведените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения за незаконосъобразност на взетите решения на проведеното на 27.06.2016 г. ОС на акционерите поради опорочена процедура по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решенията, се цели заобикаляне на процесуалния закон за предявяване на конститутивен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ извън преклузивните срокове по чл. 74, ал. 2 ТЗ като се е позовал на Тълкувателно решение № 1/6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ВКС, ОСГК. Посочил е, че при релевиране на фактически твърдения, свързани с незаконосъобразността на взетите решения от ОС на капиталови търговски дружества, те са несъответни на предявеното искане за обявяване нищожността и недопустимостта на вписването, респективно на несъществуването на вписаното обстоятелство, поради което е налице противоречие между наведените правнорелевантни факти в обстоятелствената част на исковата молба /основанието на иска/ и вида на търсената съдебна защита /петитума на иска/. Съдебният състав се е аргументирал, че без ищецът да очертае предмета на делото, като изложи в обстоятелствената част на исковата молба твърдените обстоятелства, даващи основание да иска установяване нищожност на вписване и несъществуване на вписано обстоятелство, съдът не може да изпълни задължението да се произнесе по предявения иск, поради което при неотстраняване на нередовността на исковата молба въпреки дадените указания същата подлежи на връщане.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за делото и по отношение на който е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в неговия предмет и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване поради отсъствие на инвокираните от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Първият процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на този въпрос не е налице твърдяната от частния жалбоподател предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в множество решения и определения, постановени съответно по реда на чл. 290 и чл. 274, ал. 3 ГПК, при несъответствие между изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения и заявения петитум /искането/, съдът е длъжен да даде възможност на ищеца да отстрани несъответствията и допуснатите в този смисъл нередовности на исковата молба съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК. В настоящия случай въззивният съд в съответствие със задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ВКС, ОСГК, е разграничил пороците на вписването и възможността ищецът да предяви иск за установяване нищожност, евентуално недопустимост на вписването и за несъществуване на вписано обстоятелство, за което ищецът е заявил петитум, но не е посочил за това факти и обстоятелства. Съдебният състав е съобразил, че изложените твърдения сочат на незаконосъобразност на решенията, взети на 27.06.2016 г. от Общото събрание на акционерите на ответното дружество, което е недопустимо съгласно т. 3 на посоченото Тълкувателно решение, поради което е направил извод в съответствие с постоянната практика на ВКС, че без ищецът да очертае предмета на делото, като изложи в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства, съответстващи на заявеното искане за установяване нищожност, респективно недопустимост на вписване и несъществуване на вписано обстоятелство, съдът не може да изпълни задължението да се произнесе по предявения иск.
Посочените от частния жалбоподател решения на ВКС по отношение на първия въпрос са неотносими, тъй като разрешават друг въпрос при друга фактическа обстановка. В трите решения на ВКС касационното обжалване на въззивните съдебни актове е допуснато по въпроса какви са правомощията на въззивната инстанция при констатирана нередовност на исковата молба, а даденият отговор е, че когато за пръв път пред въззивната инстанция се констатира нередовност на исковата молба съдът е длъжен да я остави без движение и да даде указания за отстраняване на нейната нередовност. В настоящия случай нередовността на исковата молба е констатирана още в първоинстанционното производство, поради което в съответствие с постоянната практика на ВКС първоинстанционният съд е дал необходимите конкретни указания за отстраняване на допуснатата нередовност.
Посочените от частния жалбоподател втори, трети и четвърти процесуалноправни въпроси са ирелевантни за спора, тъй като не са включени в предмета на делото и не са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Въпросите са относими към искове срещу решения на Съвета на директорите на АД, каквито не са предявени с исковата молба. Релевираните в исковата молба фактически твърдения са свързани с незаконосъобразността на взетите решения от Общото събрание на акционерите на ответното дружество на 27.06.2016г., но не и с решения на Съвета на директорите.
Въз основа на изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че при липса на твърдените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 61 от 01.10.2017г. по ч. гр. дело № 6153/2016г. на Софийски апелативен съд, 8 граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.