4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
гр. София, 03.08.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1163 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Апостол С. Б., С. А. Б. и П. А. Б., представлявани от адв Б., срещу определение № 142 от 19.03.2015г. по в.ч.гр.д. № 189/2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу разпореждане от 09.02.2015г. по т.д. № 879/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което служебно е повдигнат въпросът за цената на предявените искове и е постановено довнасяне на държавна такса.
Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Считат за неправилен извода на въззивния съд, че искът по чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД е оценяем, защото има за предмет спор за право на собственост, като поддържат, че този иск не е вещен и той цели установяване по отношение на ответника, че правата му са засегнати от недействителността на сделката на праводателя му така, като ако би ги придобил след вписана искова молба, т.е. като непротивопоставими на кредитора, който успешно е провел П. иск. Счита за неправилен и извода, че предявеният иск по чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД е също П. иск – т.е. втори по ред конститутивен иск, като поддържа, че този иск има установителен характер. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК излагат твърдения за наличие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК поради произнасяне на въззивния съд по процесуалноправни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Има ли материална стойност /цена/, т.е. оценяем или неоценяем е искът на кредитор срещу последващ приобретател, недобросъвестно придобил права преди вписването на исковата молба за относителна недействителност на увреждащата сделка, за установяване със сила на пресъдено нещо „засягането” на тези недобросъвестно придобити права върху нейния предмет от обуславящото решение за относителна недействителност? Как се определя в такива случаи дължимата държавна такса? – противоречие с определение № 732 от 28.12.2009г. по ч.гр.д. № 672/2009г. на ВКС, І г.о.
2. Какъв е по своята правна природа искът с основание чл.135, ал.1, предл. последно ЗЗД – отново конститутивен иск по чл.135, ал.1, изр.1 ЗЗД, който има за цел да предизвика правна промяна в имуществената сфера на третите лица, които недобросъвестно са договаряли с контрагента на длъжника по един П. иск, или е установителен иск за право по смисъла на чл.124, ал.1 ГПК, който има за цел да установи в полза на същия този кредитор, провел успешно П. иск срещу своя длъжник и неговия контрагент, че третите лица, придобили от последния права върху съответното имуществено благо, с което длъжникът е намалил увреждащо своите активи при тяхното знание за това увреждане, не притежават право, което могат да противопоставят на кредитора при неговото принудително удовлетворение от стойността на този актив?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е взел предвид изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за недобросъвестност на ответниците по обусловените искове при придобиване на права върху недвижими имоти по правна сделка и направеното с писмена молба уточнение на петитума, с което се иска след уважаване на главния иск по чл.135, ал.1 ЗЗД против договарялите във вреда на ищците двама ответници [фирма] и Б. М., да бъдат уважени и обусловените искове против К. К. и [фирма] като последващи приобретатели на описаните недвижими имоти и се признае за установено, че ответниците нямат права върху сградите, придобити по нотариалните актове, материализиращи прехвърлителните сделки за тези имоти, в случай, че същите официални документи бъдат противопоставени на ищците в качеството им на кредитори. С оглед на това е приел, че въведените от ищците факти и обстоятелства в исковата молба не определят търсената защита по иск по чл.135, ал.1, изр.3 ЗЗД, тъй като, за да може ищците да насочат принудително изпълнение върху придобитото имущество, трябва да проведат успешно иск по чл.135, ал.1 ЗЗД против тях, чиято основателност се обуславя от това дали сделката е възмездна или не и дали третите лица са били добросъвестни. По тези съображения е приел, че със заявения петитум се иска да бъдат отречени със сила на пресъдено нещо правата на третите лица, последващи приобретатели, върху имотите, предмет на прехвърлителните сделки по нотариален акт, при което се налага изводът, че макар и заявени като установителни, исковете са свързани със собствеността върху недвижимите имоти, в който смисъл са оценяеми и по тях се дължи държавна такса по чл.69, ал.1, т.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от частните жалбоподатели първи процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. Поради това този въпрос отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не е налице поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Представеното с частната касационна жалба определение№ 732 от 28.12.2009г. по ч.гр.д. № 672/2009г. на ВКС, І г.о., на което се позовават касаторите, е постановено по негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС, поради което е неотносимо към разглеждания по настоящото дело правен спор. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 ГПК е ясна и по нея е налице трайноустановена практика, според която установителните искове с предмет установяване или отричане съществуването на вещни права върху недвижим имот, са оценяеми. Въззивният съд не е се е отклонил от тази практика, като е приел, че с предявените искове се иска отричане на правата на ответниците, последващи приобретатели, върху имотите, предмет на прехвърлителните сделки по нотариален акт, т.е. че исковете са свързани с правото на собственост върху недвижимите имоти и поради това са оценяеми.
Вторият въпрос няма връзка с мотивите на въззивния съд и с решаващите му изводи, тъй като въззивният съд е обвързал преценката си дали исковете са оценяеми с предмета им, а не с техния характер на установителни или конститутивни. Поради това този въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 142 от 19.03.2015г. по в.ч.гр.д. № 189/2015г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: