6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
гр. София, 21.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1916 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Х. Б., представляван от адв. Х., срещу решение № 183 от 30.01.2014г. по т.д. № 2004/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е обезсилено решение № 115 от 25.01.2011г. по т.д. № 80019/2009г. на СГС, ТО, VІ-12 състав за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма] искове с правно основание чл.29, ал.1 ЗТР за установяване на недопустимост на вписванията и за вписване на несъществуващи обстоятелства: на вписан на 08.11.2008г. въз основа на заявление от 05.11.2008г. запор на дружествен дял; на вписаните на 13.11.2008г. по заявление от 12.11.2008г. особени залози на дружествен дял; на вписано въз основа на заявление от 25.11.2008г. прехвърляне на дружествен дял, както и е обезсилено решение № 74 от 14.01.2013г. по т.д. № 80019/2009г. на СГС, ТО, VІ-12 състав, с което са отменени на основание чл.74, ал.1 ТЗ решенията, взети на 15.10.2008г. от Общото събрание на съдружниците на [фирма] /сега Е./.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че за да обоснове извода си, че касаторът – ищец по предявените искове, няма качеството на съдружник в ответното дружество и липсва абсолютната процесуална предпоставка за предявяване на исковете – наличие на правен интерес, въззивният съд се е позовал на невлязло в сила решение на Бургаски апелативен съд. Твърди, че към всеки един релевантен за спора момент – както към датата на провеждането на ОС, на което е взето решение за изключването му, така и към датата на предявяване на исковете, е бил напълно възстановен в членствените си права съдружник и следователно за него е налице правен интерес от предявяване на исковете. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили преценката му за допустимост на иска по чл.74 ТЗ:
1. Правилно ли е при първоначалната отмяна на съдебен акт на първостепенния решаващ съдебен състав от въззивната инстанция и даването на задължителни указания относно прилагането на материалния и процесуалния закон – в случая с изричното приемане от въззивния съд, че ищецът има правен интерес от завеждането на иска по чл.74, ал.2 ТЗ, при повторното разглеждане на спора от същата въззивна инстанция да се даде различна преценка на този правен интерес – противоречие с определение № 79 от 06.02.2009г. по т.д. № 656/2008г. на ВКС, ТК, І т.о.;
2. Законосъобразно ли е преценката за наличието или липсата на правен интерес при предявяването на иска по чл.74, ал.2 ТЗ да бъде изградена на едно невлязло в сила решение на въззивен съд и при това положение изграждането на правните изводи на съда, обусловили крайния му съдебен акт въз основа на невлязло в сила съдебно решение не представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила?
3. Към кой момент следва да притежава качеството на съдружник, респ. на акционер, ищецът по иск с правно основание чл.74, ал.2 ТЗ, за да има активна легитимация да атакува решения на ОС на съответното дружество и следва ли това качество да е налично и актуално по време на целия висящ спор, в т.ч. и проектирано спрямо отделни процесуални моменти, като например произнасянето на една междинна съдебна инстанция – противоречие с решение № 128 от 19.11.2009г. по т.д. № 269/2009г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 75 от 31.05.2010г. по т.д. № 538/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.;
4. Преценката за наличие или липса на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка на иск с правно основание чл.74, ал.2 ТЗ свободна ли е или е легитимирана в рамките на определени обективни и трайно установени от касационната практика критерии, вкл. и предвид разпределението на типичната за този спор доказателствена тежест?
Ответникът [фирма], представлявано от адв. А., оспорва касационната жалба. Твърди, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Излага съображения за неоснователност н акасационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ е качеството на съдружник или акционер на ищеца към момента на вземане на решението на общото събрание и това качество трябва да съществува както към момента на предявяване на иска, така и към момента на постановяване на решението. Изложил е съображения, че при загубване качеството на съдружник или акционер в хода на процеса, следва да се преценява, каква е ползата за ищеца от търсената от него защита. Въззивният съд е приел, че в случая с решение от 07.07.2011г. по в.т.д. № 151/2011г. на Бургаски апелативен съд е признато за установено, че с решение № 56 от 16.01.2004г. по ф.д. № 28/2004г. на С., легитимиращо придобиването от ищеца на членствени права в дружеството, са вписани несъществуващи обстоятелства. Заключил е, че липсва решение на ОС на [фирма] по чл.137, ал.1, т.2 ТЗ за приемането на ищеца като съдружник, както повелява чл.122 ТЗ и следователно ищецът не е съдружник и не може да въздейства върху евентуално ново решение на общото събрание на дружеството, което би следвало да бъде проведено, без да се допускат процесуалните нарушения на проведеното. Въз основа на тези съображения въззивният съд е приел, че ищецът е загубил правен интерес от търсената защита, поради което обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
По предявените искове по чл.29, ал.1 ЗТР е изложил съображения, че, за да е налице правен интерес за предявяване на такъв иск, вписаните обстоятелства трябва да накърняват по някакъв начин правата на ищеца, но настоящият случай не е такъв. Приел е, че след евентуално уважаване на исковете за заличаване на вписаните запори върху дружествените дялове на И. К. и Н. Х. и на вписаното на 25.11.2008г. прехвърляне на дружествени дялове от И. С. на П. Б. М., оповестените несъществуващи ограничения в правата на третите за ищеца лица да се разпореждат с несъществуващо прехвърляне на дялове от трето за ищеца лице, ще бъдат коригирани. Заключил е, че за ищеца е без значение, дали за пред трети лица визираните обстоятелства ще се считат заличени или не, като изложените в исковата молба обстоятелства и поддържаните в хода на производството доводи не свидетелстват за наличието на рефлектирани в правната му сфера последици от процесните заличавания. Посочил е, че единствената изтъкната причина са притежаваните членствени права, но предвид загубата им, констатирана с посоченото решение на Бургаски апелативен съд, за него ефектът от заличаванията е ирелевантен. Приел е, че изложените съображения се отнасят и за иска относно вписания запор върху дружествения дял на ищеца. Посочил е още, че правен интерес от този иск би бил налице с оглед уреждането на имуществените последици по чл.125, ал.3 ТЗ, но в случая с влязло в сила решение е отречено изначално приемането на ищеца като съдружник, за да е адекватно спрямо интересите му, вписването на наложената от ЧСИ обезпечителна мярка.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора първи процесуалноправен въпрос не е релевантен за делото и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В постановеното по реда на инстанционния контрол въззивно определение на САС, с което е отменено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по този иск, не е разглеждан въпросът за допустимостта на предявения иск по чл.74 ТЗ с оглед активната легитимация на ищеца, а е разглеждан единствено въпросът за спазване на предвидения в тази разпоредба преклузивен срок за предявяване на иска. Преценката на въззивния съд в обжалваното решение за липса на активна легитимация на ищеца поради отпадането на качеството му на съдружник в ответното дружество се основава на обстоятелства, които не са обсъждани от предходния въззивен състав.
Вторият въпрос е също некоректно поставен, тъй като въззивният съд е основал изводите си на влязло в сила съдебно решение на Бургаски апелативен съд от 07.07.2011г. по в.т.д. № 151/2011г.. Изложените от касатора доводи, че решението не е влязло в сила, са неподкрепени с доказателства, които да опровергават направеното върху съдебното решение удостоверяване, че е влязло в сила.
Третият въпрос относно момента, към който следва да притежава качеството на съдружник, респ. на акционер, ищецът по иск с правно основание чл.74 ТЗ, за да има активна легитимация да атакува решения на ОС на съответното дружество, и следва ли това качество да е налично по време на целия висящ спор, не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като, макар да е обсъждан от въззивния съд, не е единствено обуславящ крайния извод за липса на правен интерес от предявяване на иска по чл.74 ЗЗД. Действително въззивният съд е изложил съображения, че качеството на съдружник или акционер на ищеца като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ следва да е налице към момента на вземане на решението на общото събрание и това качество трябва да съществува както към момента на предявяване на иска, така и към момента на постановяване на решението. Въззивният съд обаче, обсъждайки правните последици на представеното по делото влязло в сила решение на Бургаски апелативен съд, е отрекъл изначално приемането на ищеца като съдружник поради липса на решение на ОС на [фирма] по чл.137, ал.1, т.2 ТЗ, с оглед на което е обосновал липсата на правен интерес от водене на иска по чл.74 ТЗ. Следователно, както и да се отговори на формулираните въпроси, това няма да се отрази на крайния изход на спора.
При липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК по отношение на посочените въпроси не следва да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Четвъртият процесуалноправен въпрос е важен, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но по отношение на този въпрос не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му. Съгласно постоянната съдебна практика преценката за наличие на правен интерес от предявения иск е винаги конкретна и се обуславя от твърденията на ищеца, от търсената с иска защита и от възможността като последица при евентуално успешното провеждане на иска да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. Въззивният съд е формирал извода си след съобразяване на специфичните за делото обстоятелства и не се отклонил от практиката на ВКС.
При този изход на спора на касатора не следва да се обсъждат разноски за касационното производство. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 183 от 30.01.2014г. по т.д. № 2004/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: