3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 490
гр. София, 16.07.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1994 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 751 от 16.04.2014г., постановено по в.ч.гр.д. № 289/2014г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ граждански състав, с което е отменено определение на Хасковския окръжен съд, с което производството по гр.д. № 102/12г. на Х. е прекратено и изпратено по компетентност на СГС и делото е върнато на Х. за продължаване на действията по него.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, както и че не е ясно какви са мотивите на съда за постановяването му. Обосновава допускането на касационно обжалване на определението с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди, че съдът се е произнесъл по следния процесуален въпрос: При постановено определение на първоинстанционен съд, с което е възстановен срокът за отговор на исковата молба на ответниците и заявено от единия от ответниците възражение за местна неподсъдност допустимо ли е преразглеждане на определението за възстановяване на срока с оглед изследване възражението за местна неподсъдност на делото? Счита, че произнасянето по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба Л. Б.-Г. я оспорва, като поддържа, че е недопустима, тъй като се обжалва определение, което не е от кръга на подлежащите на касационно обжалване. При условията на евентуалност счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението на П..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, но срещу съдебен акт, който не е от категорията на посочените в чл.274, ал.3 ГПК.
Пловдивският апелативен съд е бил сезиран с частна жалба, подадена от Л. Б.-Г. срещу определение № 1252/11.12.2013г. по гр.д. № 102/12г. на Хасковския окръжен съд, с което е възстановен пропуснат срок за подаване на отговор на исковата молба на жалбоподателя и производството по делото е прекратено поради уважено възражение за местна неподсъдност на спора. С обжалваното определение П. е оставил без разглеждане частната жалба срещу определението, с което е възстановен пропуснатият срок за подаване на отговор на исковата молба, отменил е определението в частта, с която производството по гр.д. № 102/12г. по описа на Хасковския окръжен съд е прекратено и изпратено по компетентност на СГС и е върнал делото на Х. за продължаване на действията по него. Предмет на обжалване в настоящото производство е определението на Пловдивския апелативен съд в частта му, с която е отменено определението на Х. за прекратяване на производството пред него и изпращане на делото на СГС по подсъдност и делото е върнато на Х. за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/ и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. Обжалваното в настоящото производство определение не от категорията на посочените в чл.274, ал.3 ГПК. С него е уважена частна жалба срещу определение, преграждащо развитието на делото пред сезирания първоинстанционен съд, т.е. не е налице хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С обжалваното определение не е дадено разрешение по същество на друго производство, нито е прекратено развитието на такова, а е разрешен процесуалният въпрос относно местната подсъдност на спора, т.е. не е налице и хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.121 ГПК определението във връзка с подсъдността може да бъде обжалвано от заинтересованата страна. Тази разпоредба урежда въззивното обжалване на постановено определение по подсъдността. Съгласно т.9 „в” от ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.дело № 1/13г. на ОСГТК, определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподведомственост /чл. 15, ал. 2 ГПК/ или неподсъдност /чл. 121 ГПК/ подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Първоинстанционният съдебен акт има преграждащ характер, защото е пречка за развитието на делото пред сезирания съд поради липса на положителна абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, свързана с допустимостта на исковото производство. Прието е, че разпоредбите на чл. 15, ал. 2, чл. 121 и чл. 122 ГПК са идентични с разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и чл. 93, ал. 2 ГПК /отм./, поради което постановките на т. 5 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС са актуални и при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./. Определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отводът за неподведомственост, респективно за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК.
Следователно на касационно обжалване подлежат само определенията по подсъдността, които имат преграждащ характер, защото препятстват развитието на производството пред сезирания съд. Обжалваното определение няма такъв характер, тъй като с него, след отмяна на прекратителното определение на първоинстанционния съд, въззивният съд е върнал делото на този съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения настоящият състав намира, че подадената частна касационна жалба е недопустима – подадена е срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма] вх. № 3542/02.06.2014г. срещу определение № 751 от 16.04.2014г., постановено по в.ч.гр.д. № 289/2014г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ граждански състав, с което е отменено определение на Хасковския окръжен съд, с което производството по гр.д. № 102/12г. на Х. е прекратено и изпратено по компетентност на СГС и делото е върнато на Х. за продължаване на действията по него.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: