5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№520
гр. София,29.06.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1874 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 99 от 04.03.2015г. по гр.д. № 1542/2014г. на Окръжен съд Стара Загора, II граждански състав, с което е потвърдено решение № 1027 от 09.10.2014г. по гр.д. № 3077/2014г. на Старозагорски районен съд в частта, в която касаторът е осъден на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 13 053,75 лева, представляваща общо заплатените без основание суми по фактура № [ЕГН] от 12.11.2012г. за начислени 18 460 кВтч активна енергия за период юли 2012г. на стойност 3 022,48 лева; по фактура № [ЕГН] от 04.12.2012г. за начислени 8 504 кВтч активна енергия, също за юли 2012г. на стойност 1 868,25 лева и по фактура № [ЕГН] от 16.01.2013г. за начислени 35 423 кВтч активна енергия също за юли 2012г. на стойност 7 263,05 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати сумата 950,88 лева, представляващи направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат и държавна такса съразмерно с уважената част от исковете.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, необсновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Твърди, че фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи – на закона, както и че доказателствата по делото са тълкувани превратно, само и единствено в полза на ищцовото дружество, като са пренебрегнати важни обстоятелства. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК поддържа наличието на основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Съществува ли законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената от този клиент електрическа енергия след измененията на Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр.54 от 2012г./”. Поддържа, че въззивният съд е отговорил отрицателно на този въпрос и това е обусловило крайния му извод. Счита, че практиката на ВКС, на която се е позовал въззивният съд, не следва да се приема за обвързваща, тъй като не отчита последващо нормативно изменение – влязла в сила нова редакция от 17.07.2012г. на Закона за енергетиката и по-специално чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, допускащ корекция на сметка. Поддържа, че по този правен въпрос липсва практика на ВКС или практика на съдилищата.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], представляван от адв. А. С., оспорва касационната жалба. Поддържа, че липсват основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърди, че въззивният съд е обсъдил и съобразил както постановената касационна практика, относима към казуса, така и последващата промяна на нормативната уредба. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел, че към момента на извършване на проверката и периода, за който се отнася, ответникът няма законово основание да коригира едностранно сметките на потребителите за доставената през изминал период електрическа енергия, като в този смисъл е константната съдебна практика. Изложил е съображения, че доставчикът не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките с клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите общи условия, както и че коригирането на сметките на вече доставена електрическа енергия само въз основа на факта на неточно отчитане на доставяната ел.енергия, без да е доказано виновно поведение на потребителя, респ. на негови работници или служители, препятствало правилното отчитане, е недопустимо и противоречи на регламентирания в чл.82 ЗЗД принцип, че без вина няма отговорност. С оглед на това е посочил, че установената манипулация на електромера е ирелевантна и не поражда право на едностранна корекция на изготвената сметка, тъй като ответникът не твърди някакви действия на ищеца, които влияят върху функционирането на електромерите и върху точното отчитане на ползваното количество енергия.
Въззивният съд е обсъдил чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ /обн. ДВ, бр.54 от 2012г./ и е приел, че законодателят е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, които по правната си същност са нормативен акт, а не в общите условия на договорите, които не са такъв акт. Посочил е, че действащите към датата на проверката, както и към периода на корекцията, ПИКЕЕ не съдържат подобна регламентация и поради това е приел, че при липса в действащото законодателство на възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува законово основание такава санкция да се уговаря в договорите и общите условия. Обсъдил е и разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ и е приел, че те не установяват право за едностранна корекция, а ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция, а корекция следва да бъде извършена съгласно правилата по мл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Въз основа на тези съображения въззивният съд е приел, че ответникът няма основание да задържи платените от ищеца суми.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По този въпрос е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 111 от 17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е прието, че с изменението в Закона за енергетиката с ДВ чл.54/12 съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на криента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда да тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Предвидените в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството елекрическа енергия са приети от ДКЕВР с Протокол № 147 от 14.10.2013г. /ДВ, бр.98/12.11.2013г./ и в раздел IX, чл.47-чл.51 от тях са уредени случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, регламентирани са т.нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Тези правила влизат в сила на 16.11.2013г. и не им е придадено обратно действие нито със ЗИ на ЗЕ /ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./, нито със самите ПИКЕЕ. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 115 от 20.05.2015г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о. е прието, че през периода от 17.07.2012г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ /ДВ, бр.54/2012г./, до 16.11.2013г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ /ДВ, бр.98/2013г./, не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. За този период от време остава актуална постоянната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК с множество решения /решение № 165 от 19.11.2009г. по т. д. № 103/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 189 от 11.04.2011г. по т. д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 79 от 11.05.2011г. по т. д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 104 от 05.07.2010г. по гр. д. № 885/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 26 от 04.04.2011г. по т. д. № 427/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 29 от 15.07.2011г. по т. д. № 225/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 177 от 12.12.2011г. по т. д. №1008/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 12 от 06.03.2012г. по т.д. № 119/2011г. на ВКС, І т.о., решение № 159 от 30.09.2013г. по т. д. № 773/2012г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 38 от 15.05.2014г. по т. д. № 5/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 19 от 21.02.2014г. по т. д. № 2014/2013г. на ВКС, II т. о. и други/, съгласно която корекцията е допустима, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период. Изводите на въззивния съд не са в противоречие с тази практика, поради което не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По поставения въпрос е формирана постоянна съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, поради което не е налице и поддържаното от касатора основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На основание чл.78 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 99 от 04.03.2015г. по гр.д. № 1542/2014г. на Старозагорски окръжен съд, II граждански състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], офис № 4, адв. А. С. сумата 500 лева /петстотин лева/ – адвокатско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: