О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
София, 09.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 662/ 2017 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Г. В. Репникова – от [населено място], Руска федерация, чрез адв. А. П. – ВАК – адв. кантора [населено място], [улица] ет.1, ап. 22 срещу Определение № 361 от 31.10.2016 г. по ч.т.д. № 306/2016 г. на Апелативен съд – Б., с което е потвърдено Разпореждане №2432 от 09.09.2016 г. по т.д.№34/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд, с което й е върната Молба вх.№13643/08.09.2016 г. за предявяване на вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по несъстоятелност на [фирма] – в несъстоятелност – [населено място], с оплакване за неправилност. Жалбоподателката излага, че са нарушени правилата за последиците от непредяваването на вземане в производство по несъстоятелност, при спазване на изискванията за равностойност и ефективност в Регламент(ЕО) № 1346/2000 и въз основа данните по делото обосновава, че няма доказателства, че е била надлежно информирана за производството по несъстоятелност и срока за предявяване на вземания, затова не е направила опит за предявяване на вземанията си – това по изпълнителен лист въз основа решение № 327/07.10.3014 г. по гр.д.№ 2466/2013 г. на БОС, въз основа на който е образувано изп.дело №201448000400997/2014 г. на ЧСИ Ив.Б., рег.№600 и друго изпълнително дело, към което се е присъединила. Сочи разпоредбата на чл. 40 от Регламент(ЕО) №1346/2000 и тези на Регламент(ЕС) №517/ 2013 г. от 13.05.2013 г. относно образувано производство по несъстоятелност в една държава членка на ЕС и задължението за уведомяване на кредитори, които се намират в друга държава членка и за сроковете за предявяване на вземанията, като поддържа, че по аналогия тези норми следва да се приложат и за кредитори, които имат постоянни адреси в държава извън ЕС, както и съображения по чл. 616 ал. 3 ТЗ. Иска обжалваното определение да се отмени, както и разпореждането за връщане на молбата за предявяване на вземания.
В Касационни основания поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, който въпрос е от значение за точното прилагане на ТЗ и за развитие на правото, в т.ч. на Регламент(ЕО) № 1346/2000 от 29 май 2000 г. Прави оплакване, че обжалваното определение противоречи на ТЗ и на Регламент(ЕО) № 1346/2000, както и приетото от АС-Варна в Решение №280/09.11.2015 г. и иска да се допусне до касационно обжалване подадената частна жалба и да се отмени обжалваното определение, както и разпореждането на БОС за връщане на молбата за предявяване на вземания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане за връщане на молбата за предявяване на вземания в производство по несъстоятелност на кредитор с постоянно местожителство в Руската федерация, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
В т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., което съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, са дадени указания, че касаторът е длъжен в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, по който се е произнесъл въззивният съд, като общо основание за допускане на касационно обжалване, който въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Въз основа на посочения от жалбоподателя правен въпрос, ВКС разглежда поддържаните допълнителни основания – изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Касационен контрол не може да се допусне, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата и ВКС не е длъжен и не следва да ги изведе от твърденията на касатора и от оплакванията в касационната жалба.
Частната жалбоподателка не е извела решения по делото правен въпрос, за който поддържа, че е решаван противоречиво от съдилищата, нито е изложила съображения защо счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото; задоволила се е да повтори оплакванията за неправилност на въззивното определение, съдържащи се в частната касационна жалба. К. съд не може да се произнесе налице ли е някое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 или т. 3 ГПК въз основа на фактите и обстоятелствата по делото и като ги изведе от оплакванията на частната жалбоподателка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №361 от 31.10.2016 г. по ч.т.д.№306/2016 г. на Апелативен съд – Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: