1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
гр. София, 03.06.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 486 по описа за 2016г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 64 и сл. ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответницата С. Г. С. от [населено място] срещу определение от 12.07.2013г. по ч. гр. дело № 2691/2013г. на Софийски градски съд, IV състав. С въззивния съдебен акт е оставена без уважение частната жалба на С. Г. С. срещу определение от 12.12.2011г. по гр. дело № 9202/2011г. на Софийски районен съд, I ГО, 24 състав, с което е оставена без уважение молбата й за възстановяване на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК.
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. Особеното непредвидено обстоятелство – заболяване, може ли да настъпи в последния ден на срока?
2. Особено непредвидено обстоятелство ли е получаване на здравословен проблем в последния ден на срока?
3. Следва ли да се представи болничен лист или е достатъчно да се представят писмени доказателства за наличие на заболяване, когато се претендира наличие на особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 65 ГПК?
4. Следва ли съдът при преценка на особено непредвидено обстоятелство да съобразява духа на закона, като тълкува разпоредбите на чл. 65 ГПК в случая, съобразно и други разпоредби на ГПК, относно отговора – чл. 133 например – като даде тълкуване по аргумент на по-силното основание – след като при особени непредвидени обстоятелства може да се приеме отговор, който не е в срок, то по аргумент на по-силното основание може да се приеме, и отговор, който е подаден в деня, следващ изтичане на срока, защото в последния ден на срока е настъпило внезапно заболяване?”
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение частната жалба на ответницата срещу определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата й за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, въззивният съд е приел, че изтъкнатите обстоятелства – „получаване на внезапна хопотонична криза в последния ден от срока“, не представляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на закона, които страната не е могла да преодолее и установяването, на които да може да послужи за възстановяването на срок. Изложил е съображения, че от представената медицинска бележка се установява, че ответницата – частен жалбоподател е страдала от Colapsus Hypotoma, но в документа не е посочено необходимо лечение и периода за провеждането му, което създава индиция за болестно състояние, но не и за неговата непреодолимост. Решаващият съдебен състав е аргументирал извода си за неоснователност на частната жалба и с обстоятелството, че с молбата за възстановяване на срока не е подаден отговора на исковата молба, срокът за подаване на който се иска да бъде възстановен.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Правният въпрос от значение за спора е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора въпроси са от значение за делото, тъй като са обусловили фактическите и правни изводи на съда, но не са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, съгласно която заболяването може да представлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, ако страната, която се позовава на него не е могла да го преодолее и заболяването е възпрепятствало изпълнението на разпореждането на съда в определения срок. Преценката на съда дали твърдяното в молбата по чл. 64 ГПК заболяване представлява непредвидено обстоятелство, което страната не е могла да преодолее по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, зависи от това дали същото има изненадващ характер, дали страната не е могла да го предвиди и дали поради заболяването не е могла да извърши съответните съдопроизводствени действия в предвидения в закона или предоставения от съда срок. Правилността на възприетата от съда фактическа обстановка и формираните въз основа на нея правни изводи в рамките на правораздавателната дейност на съда зависи от представените доказателства и е предмет на касационния контрол, но не и на производството по неговото допускане.
Съгласно постоянната практика, за да бъде уважена молбата за възстановяване на срока за извършване на съответното съдопроизводствено действие, освен установяване на непредвиденото обстоятелство, което страната не е могла да преодолее, е необходимо едновременно с молбата за възстановяване на срока да се подадат и онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока. Като е съобразил, че в конкретния случай ответницата по иска не е представила отговор на исковата молба заедно с молбата за възстановяване на срока по чл. 131 ГПК въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Доводът на частната жалбоподателка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. В настоящия случай частната жалбоподателка не е доказала наличието на противоречива съдебна практика по релевантните правни въпроси.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантните процесуалноправни въпроси е формирана постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че след като не са налице твърдяните от частната жалбоподателка предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 12.07.2013г. по ч. гр. дело № 2691/2013г. на Софийски градски съд, IV състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.