5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
гр. София, 04.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 119 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 107 от 05.11.2013г. по в.т.д. № 589/2013г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която след отмяна на решение № 38 от 29.05.2013г. по гр.д. № 10115/2012г. на Пернишки районен съд, [община] e осъдена да заплати на [фирма] на основание чл.86 сумата 34 868,06 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждение за приета и извършена работа по протоколи от 30.09.2009г., 12.10.2009г., 16.10.2009г. и 19.10.2009г., считано от датата на подписване на протокола до погасяване на главниците.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на чл.84, ал.2 ЗЗД. Поддържа, че съгласно тази разпоредба началният момент на забавата тече от поканата на кредитора. Твърди, че в случая в сключените договори за възлагане на СМР не е договорен определен ден за изпълнение на задължението на [община] за плащане на извършените СМР и поради това с подписването на протоколите обр.19 от 30.09.2009г., 12.20.2009г. и 16.10.2009г. не изпада в забава за заплащане на възнаграждението, дължимо за извършените от него работи, а поставянето му в забава се осъществява по общите правила на чл.84, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос : „Дали възложителят по процесния договор за изработка е изпаднал в забава по отношение изпълнение на задължението си за заплащане на възнаграждение на изпълнителя, т.е. дали изискуемостта съвпада с момента на забава /чл.84, ал.1 ЗЗД – при определен срок за изпълнение/ или е необходима покана за поставяне на длъжника в забава по реда на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато не е уговорен срок за изпълнение, т.е. изискуемостта не съвпада с момента на забавата. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по този въпрос в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 250 от 11.01.2011г., постановено по т.д. № 535/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 402 от 03.06.2011г. по т.д. № 985/2010г. на ВКС, ТК, І то. и определение № 415 от 28.05.2012г. по т.д. № 856/2011г. на ВКС, ТК, І т.о.
Ответникът по касация [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че касационната жалба е недопустима, тъй като въззивното решение е постановено по търговско дело по обективно кумулативно съединени искове с цена под 10 000 лева. Поддържа, че касаторът е представил бланкетно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което повтаря оплакванията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение. Поддържа, че формулираният от касатора правен въпрос не е обусловил правните изводи на съда и не е включен в предмета на спора. Поддържа още, че този въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на решение № 155 от 06.11.2012г. по т.д. № 744/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Касационната жалба е частично недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Въззивното решение е постановено по обективно съединени искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва за забавено изплащане на възнаграждения по договори за изработка. Между страните са сключени шест договора за изработка и претенцията за обезщетение за забава по всеки от договорите представлява самостоятелен иск. Цената на иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава по договор № 131, сключен между страните на 03.04.2009г., е в размер на 23 375,76 лева, представляващи сумата от законната лихва за забавено изплащане на възнагражденията по протокол от 30.09.2009г. за СМР на стойност 2 184 лева, по протокол от 30.09.2009г. за СМР на стойност 1 471,36 лева и по протокол от 30.09.2009г. за СМР на стойност 114 016 лева. Цената на всеки от обективно съединените искове за вземанията по останалите договори за изработка между страните е под 10 000 лева. Обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело по смисъла на чл.365, т.1 ГПК, тъй като се претендира заплащане на обезщетение за забава по търговски сделки по чл.286, ал.1 ТЗ. Цената на всеки от исковете по договор № 80 от 17.02.2009г., договор № 114 от 25.03.2008г., договор № 118 от 25.03.2009г., договор № 121 от 01.04.2009г. и договор № 122 от 01.04.2009г., е под определения минимален размер за допустимост на касационно обжалване и касационната жалба е подадена на 28.11.2013г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в §25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр.100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
По изложените съображения следва да се приеме, че е недопустим касационният контрол върху постановеното въззивно решение в посочената част. В останалата част – срещу въззивното решение, постановено по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане по договор № 131, сключен между страните на 03.04.2009г., с цена 23 375,76 лева, уважен от частично от въззивния съд за 23 049,60 лева, касационната жалба е допустима и следва да бъде разгледана.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 38 от 29.05.2013г. по гр.д. № 10115/2012г. на Пернишки районен съд в частта му, в която е отхвърлен предявеният от [фирма] против [община] иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 23 375,76 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждение за приета и извършена работа по договор № 131 от 03.04.2009г. по протоколи от 30.09.2009г., считано от датата на подписване на протоколите до погасяване на главниците, и е уважил предявения иск до размер на сумата 23 049,60 лева. За да постанови решението си, въззивният съд е определил като спорен по делото въпроса, дали и кога [община] е изпаднала в забава при изпълнение на задължението си за заплащане на възложената работа, извършена и надлежно приета с протоколи обр.19. Приел е, че въззиваемата община е изпаднала в забава от момента на приемане на работата с протоколи обр.19, поради което и дължи обезщетение за забава върху всяка една от главниците по протоколи обр.19, считано от датата на съставяне на всеки протокол до момента на плащане на възнаграждението. За да достигне до този извод, въззивният съд е посочил, че съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД възнаграждението се заплаща за приетата работа и задължението за заплащането му става изискуемо в момента, в който се осъществи и последният елемент от фактическия състав – приемането на работата. Приел е, че в конкретния случай всички елементи са налице, а работата е била приета на изброените дати и падежът на задължението за плащане на възнаграждението за извършената работа е моментът на приемането й. Приел е, че необходимостта от покана от кредитора към длъжника за изпълнение на парично задължение предпоставя липсата на определен срок за изпълнение, но в случая се касае за срочно задължение и това следва от съдържанието на нормата на чл.266 ЗЗД, обвързваща плащането на възнаграждението с момента на приемане на извършената работа.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният в изложението материалноправен въпрос, уточнен в следния смисъл: относно момента, от който възложителят по договор за изработка изпада в забава по отношение на задължението си по чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за приетата работа, когато в договора не е уговорен срок за заплащането му, е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав. Въззивният съд е формирал изводи по този въпрос, като е приел, че съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД възнаграждението се заплаща за приетата работа и задължението за заплащане на възнаграждението става изискуемо в момента, в който се осъществи и последният елемент от фактическия състав – приемането на работата, а поради характера на това задължение като срочно е изключил необходимостта от покана за изпадане на възложителя в забава. Следователно по отношение на този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.
По материалноправния въпрос за възможността с подписване на фактурата получателят на услугата по договор за изработка да бъде поставен в забава за плащането на възнаграждението в хипотеза на изискуемо задължение за плащане на възнаграждението по чл.266, ал.1 вр. чл.264 ЗЗД, чийто падеж не е обвързан с издаване на фактура и не е определен в договора, е формирана по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика, служебно известна на съда, материализирана в решение № 158 от 07.11.2013г. по т.д. № 1128/2012г. на ВКС, ТК, І т.о. В него е дадено разрешение на въпроса за изпадането в забава на възложителя по отношение на задължението му за заплащане на възнаграждение за приетата работа, поради което е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Посочените от страните решения на ВКС са постановени по реда на чл.290 ГПК, но по други правни въпроси – по въпроса за възможността за приемане на работата по договор за изработка с конклудентни действия и по въпроса за правомощията на въззивната инстанция, поради което не формират постоянна съдебна практика по формулирания от касатора материалноправен въпрос.
По изложените съображения касационното обжалване следва да се допусне по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка за съответствие на въззивния акт със задължителната практика на ВКС, материализирана в посоченото решение.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 697,36 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 107 от 05.11.2013г. по в.т.д. № 589/2013г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която след отмяна на решение № 38 от 29.05.2013г. по гр.д. № 10115/2012г. на Пернишки районен съд, [община] е осъдена да заплати на [фирма] на основание чл.86 сумата 23 049,60 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждение за приета и извършена работа по протокол от 30.09.2009г. за СМР на стойност 2 184 лева – обезщетение за забава в размер на 356,37 лева за периода от 30.09.2009г. до 29.04.2011г., по протокол от 30.09.2009г. за СМР на стойност 1 471,36 лева – обезщетение за забава в размер на 124,03 лева за периода от 30.09.2009г. до 20.07.2010г. и по протокол от 30.09.2009г. за СМР на стойност 114 016 лева – обезщетение за забава в размер на 9 544,15 лева за периода от 30.09.2009г. до 22.07.2011г. и обезщетение за забава в размер на 13 025,05 лева за периода от 30.09.2009г. до 04.10.2011г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [община] срещу решение № 107 от 05.11.2013г. по в.т.д. № 589/2013г. на Пернишки окръжен съд в останалата му част.
УКАЗВА на [община] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 697,36 лева, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: