1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
гр. София, 16.10.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2297 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. С. срещу определение № 20088 от 31.10.2013г. по ч. гр. дело № 12858/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-6 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 06.08.2013г. по гр. дело № 38520/2012г. на Софийски районен съд, ІІ гражданско отделение, 78 състав.
С потвърденото определение по чл. 248, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е отхвърлил молбата /„въззивна жалба”/ № 1022626/17.06.2013г. на [фирма] за изменение на решението на СРС в частта за разноските като му се присъдят деловодни разноски в размер 2 620 лв., изменил е първоинстанционното решение в частта на присъдените на ищеца [фирма], [населено място] разноски като вместо 3 631,43 лв. ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК деловодни разноски в размер 3 897,35 лв., както и разноски за производството по чл. 248, ал. 1 ГПК в размер 700 лв.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК, тъй като е налице хипотезата „от значение за развитие на правото”. Поддържа становище, че отговорът на въпроса „дали е допустимо да се присъждат разноски в полза на ищеца извън хипотезата на чл. 78, ал. 1 ГПК, като се има предвид конкретните обстоятелства по делото, а именно, че ответникът е заплатил задължението си в срока за подаване на отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК” ще спомогне за създаването на практика по идентични спорове, които с оглед на създадената междуфирмена задлъжнялост ще зачестят за в бъдеще.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. П. П. оспорва частната касационна жалба и поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Релевира евентуални доводи за неговата правилност и респективно неоснователност на частната касационна жалба и претендира присъждане на направените разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в определения по чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно т. 24 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, когато въззивният съд се е произнесъл по отправено към него искане по чл. 248 ГПК. Когато въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, какъвто е настоящият случай, въззивното определение подлежи на касационен контрол по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
За да потвърди определението от 06.08.2013г. по гр. дело № 38520/2012г. на Софийски районен съд, ІІ гражданско отделение, 78 състав по чл. 248 ГПК, въззивният съд е приел, че ответникът по исковата молба не може да се позове на чл. 78, ал. 2 ГПК и да бъде освободен от отговорност за разноски, тъй като претендираната от ищеца сума по главната претенция е заплатена след получаване на исковата молба, ответникът едновременно с това е поддържал последователно, че не е получил оригинали на счетоводните документи, поради което не е извършил преди това плащане, т. е. оспорвал е основателността на предявените кумулативно съединени искове. Съдебният състав се е аргументирал с обстоятелството, че задължението е било известно на ответника по исковата молба, предвид отразяването му в счетоводството и ползването на право на данъчен кредит, и поставянето на ищеца в положение на необходимост да търси съдебна защита поради неизпълнение на задължението от ответната страна.
За да направи извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, въззивната инстанция е изложила съображения, че направените от ответника по исковата молба разноски са в резултат на неговото поведение – неуреждане на спора извънсъдебно поради липса на доброволно изпълнение на парично задължение преди предявяване на иска, и не би следвало ответникът да черпи права от собственото си виновно поведение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 ГПК. Преценката за наличие на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва въз основа на изложените от частния жалбоподател доводи.
С оглед доводите на частния жалбоподател и въззивното определение релевантният правен въпрос може да бъде уточнен по следния начин: допустимо ли е присъждане на разноски в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК при отхвърляне на иска поради плащане на задължението от ответника в хода на исковото производство, в случая в срока за подаване на отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, когато вземането е било изискуемо преди предявяване на иска. Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантния правен въпрос е формирана трайноустановена съдебна практика /определение № 98 от 20.02.2009г. по гр. д. № 91/2009г. на ВКС, IV ГО, определение № 518 от 15.06.2012г. по ч. т. д. № 156/2011г. на ВКС, II ТО, определение № 1176 от 28.12.2012г. по ч. т. д. № 560/2012г. на II ТО, определение № 767/05.09.2012г. по ч. т. д. № 251/2012 г. на II ТО, определение № 277 от 14.05.2014г. по ч. гр. д. № 2432/2014г. на ВКС, I г. о. и други/, съгласно която при отхвърляне на предявения иск поради заплащане в хода на исковото производство на задължението, чиято изискуемост е настъпила преди подаване на исковата молба, ответникът дължи заплащане на направените от ищеца разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Не са налице основания за промяна на непротиворечивата практика на ВКС в посочения смисъл. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Поради това позоваването от частния жалбоподател само на втората част от основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК – „от значение за развитие на правото”, е неправилно и не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК частният жалбоподател следва да заплати на ответника /ищец в първоинстанционното исково производство/ направените от последния разноски за настоящото производство в размер 700 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 20088 от 31.10.2013г. по ч. гр. дело № 12858/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-6 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], жк Д. 1, [жилищен адрес] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица][жилищен адрес] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 700 лв. /седемстотин лева/ – направени разноски за производството по частната касационна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: