3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
С., 25.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2407/ 2015 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на адв. П. К. – САК, адрес за призоваване: [населено място], [улица], офис10, като пълномощник на А. Д. Д. – от [населено място] срещу Определение № 1319 от 19.05.2015 г. по гр.д.№ 3818/2014 г. на САС, с което САС е оставил без уважение искането й по чл. 248 ГПК да измени въззивното решение в частта за разноските за въззивната инстанция по подадената от адв.П.К. частна жалба срещу първоинстанционното определение от 21.11.2014 г., с което не е уважена молбата й по чл. 248 ГПК за присъждане на ДДС върху присъдения на основание чл. 38 ал. 1 ЗА адвокатски хонорар. Въззивният съд, като не е уважил частната жалба, с решението по делото е осъдил адв. П.К. да плати за производството по частната жалба на ответника ЗК [фирма] – [населено място] 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 15 лв. – невнесена държавна такса по частната жалба, което определение е отказал да измени по реда на чл. 248 ГПК.
Жалбоподателката поддържа, че като адвокат, тя не е страна по делото и осъждането й да плати на ответника разноски по делото, представлява грубо нарушение на конституционни права – това води до ограничение при осъществяване на адвокатската дейност, прецедент в практиката. Счита, че ЗК [фирма] – [населено място] не е представил списък за разноските и не е направил искане за присъждане на разноски по частната жалба, поради което съдът самоволно е решил да присъди разноски. Аргументира, че тя, като адвокат, неправилно е осъдена да плати разноски по делото на ответника, каквито не дължи и при оказана на ищеца безплатна правна помощ. Относно осъждането й да плати 15 лв. държавна такса по частната жалба обосновава, че съгласно чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК ищецът не дължи държавна такса. Заключава, че дължимото й адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА следва да й се присъди с ДДС, тъй като е регистрирана по ЗДДС. Иска да се отмени определението в частта, с която е потвърдено въззивното решение, с което е осъдена да плати на ответника разноски за въззивното производство и държавна такса по подадената частна жалба и ВКС да се произнесе по искането за начисляване на ДДС и да присъди такова.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] оспорва частната жалба, като поддържа, че адв. К. дължи разноски за въззивното производство, което тя е инициирала с подадената частна жалба, както и че искането й за присъждане на ДДС е неоснователно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК и че частната жалба е редовна и допустима, като подадена в срок.
С първоинстанционното решение, след като искът частично е уважен, ответникът [фирма] – [населено място] е осъден да плати на основание чл. 38 ал.1 ЗА на адв. К. разноски – адвокатски хонорар 850 лв. Молбата по чл. 248 ГПК на адв. К. за допълване на адвокатския хонорар с ДДС, първоинстанционният съд е оставил без уважение с Определението от 21.11.2014 г.
По частна жалба на адв. К. срещу Определението от 21.11.2014 г., въззивният съд, като не е уважил частната жалба относно претендирано ДДС върху адвокатския хонорар по чл. 38 ал. 1 ЗА, за въззивната инстанция е осъдил адв. К. да плати на [фирма] 200 лв. – разноски – юрисконсултско възнаграждение и 15 лв. – държавна такса по частната въззивна жалба. С Определение от 19.05.2015 г. въззивният съд е оставил без уважение молбата на адв. К. по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Така постановеното определение е правилно. Частната жалба срещу първоинстанционното определение по реда на чл. 248 ГПК, с което на адв. П.К. не е присъдено ДДС върху адвокатския хонорар по чл. 38 ал. 1 ЗА в размер на 850 лв., е подадена в качеството й на адвокат, наред с въззивната жалба на ищеца, чиито процесуален представител е адв.П.К., срещу решението в частта, с която искът е отхвърлен. Доводите, изложени от адв. П.К. за неоснователен отказ на първоинстанционния съд да измени по реда на чл. 248 ГПК решението в частта за разноските, като присъди на адв. К. ДДС върху адвокатския хонорар по чл. 38 от ЗА, са основани на качеството й на адвокат и на поддържаното основание, че ДДС й се дължи, тъй като е регистрирана по ЗДДС. От изложеното следва, че по поддържаното от адв. П.К. искане за изменение на присъдените от първоинстанционния съд разноски с начисляване ДДС върху адвокатския хонорар по чл. 38 ал.1 ЗА, носител на претендираното право е адв. К., а не ищецът по делото, затова е неоснователен доводът, че не дължи разноски на ответника по частната жалба за въззивната инстанция. Неосъстоятелен е и доводът, че държавна такса по частната въззивна жалба не следва да се внася, тъй като ищецът е освободен от внасяне на такси и разноски по делото. Неоснователно е и оплакването на адв. П.К., че разноските за въззивното производство неправилно са присъдени на ответника по делото, който не ги е поискал – изрично в Отговора на частната жалба, подаден на 03.02.2015 г., [фирма] – [населено място] (л.22) е поискал разноски по частната жалба.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна.
Не следва да се обсъждат доводите на адв. П.К. относно дължимо ДДС върху адвокатски хонорар по чл. 38 ал. 1 ЗА, тъй като не е обжалвала въззивното решение в частта, с която е потвърдено Определението от 21.11.2014 г. по гр.д.№1232/2012 г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК за изменение на присъдените разноски с присъждане на ДДС, начислено върху адвокатския хонорар по чл. 38 ал. 1 ЗА.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1319 от 19.05.2015 г. по гр.д.№ 3818/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: