6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№526
гр. София, 30.06.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1761 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] срещу решение № 2117 от 20.11.2014г. по в.гр.д. № 2854/2014г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, с което след частична отмяна на решение от 07.04.2014г. по гр.д. № 7913/2013г. на СГС, ГК,I – 20 състав касаторът ЗК [фирма] е осъден да заплати на М. Г. И. и Н. Г. Б. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ по 80 000 лева на всеки, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка им Н. Б., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2012г. до окончателното им изплащане, както и разноски за първата инстанция в размер на 53 лева, а на адв. П. К. на основание чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 1840 лева, а за втората инстанция – 2 683 лева.
Подадена е и насрещна касационна жалба от М. Г. И. и Н. Г. Б., представлявани от адв. П. К., срещу същото решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от касаторите против ЗК [фирма] искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 80 000 лева до 150 000 лева, претендирани от всеки от тях.
Касаторът – ответник поддържа, че въззивното решение в обжалваната от него част е необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че по делото не се е доказало основанието на предявените искове, а именно твърдението, че е настъпило ПТП, както и че настъпването на леталния изход за наследодателката им е по причина на виновното противоправно поведение от страна на съпруга й Г. И. Б., който да е бил шофьор на л.а. „Л. У.” с рег. [рег.номер на МПС] . В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Следва ли съдът при формиране на мотиви за основателност на претенцията да сe произнася относно отделни елементи на фактическо поведение и от което да формира изод за осъществено виновно поведение? Подлежи ли на изследване поведението на определено лице в отделните му фази, за да се достигне до извод за виновно неизпълнение на конкретни задължения при тези осъществени действия?
2. При произнасяне относно осъществяването на деликт в условия на пряк иск срещу застраховател и при липса на обвързващ съдебен акт, постановен от наказателен съд относно осъществено виновно поведение, подлежи ли на изследване и преценка конкретно осъщественото поведение на всеки от участниците, с оглед преценка налице ли са всички предпоставки за осъществен деликт така, както е посочен в исковата молба?
3. Достатъчно ли е твърдение за осъществен деликт, за да се приеме, че е налице такъв? Необходимо ли е да се изследва в какво се е изразило поведението на конкретно лице за установяване наличие на негово виновно и противоправно поведение, с оглед произнасяне за наличието на спорното право?
4. Форсмажорните обстоятелства, каквото представлява едно природно бедствие, представлява ли израз на виновно и противоправно поведение и на кое лице? Поредността на настъпване на събитията подлежи ли на установяване с оглед преценка осъществено ли е виновно и противоправно поведение от страна на посоченото като водач лице или неуспешно спасително действие?
5. Подлежи ли на пълно и главно доказване събитието ПТП и кои обстоятелства за установяването му подлежат на пълно и главно доказване? Представлява ли ПТП повредата по автомобил, получена при двукратното му заливане от приливна вълна?
6. Може ли съдът да приеме за установен и настъпил факт от обективната действителност от значение за правилното решаване на спора, за който липсва твърдение в исковата молба и относно който не са събирани доказателства?
7. Във всички случаи ли е налице виновно поведение при наличие на форсмажорни обстоятелства, при които са осъществени действия, представляващи опит да се избегне вредоносен резултат, който опит е останал неуспешен?
Ищците М. Г. И. и Н. Г. Б. са подали отговор, с който оспорват касационната жалба на ответника. Поддържат, че не са изложени никакви предпоставки с оглед задължителните разпоредби на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, обосноваващи допускане на касационно обжалване, като не са формулирани въпроси от значение за изхода на делото, а се съдържат само и единствено оплаквания по обосноваността на въззивното решение. Излагат подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
В насрещната си касационна жалба касаторите – ищци поддържат, че въззивното решение в обжалваната от тях част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат, че въззивният съд не е анализирал и не е взел предвид безспорно установени факти и обстоятелства, от значение при определяне размера на обезщетението, а само е посочил кои обстоятелства следва да се отчетат, без реално да е съпоставил относимите факти и обстоятелства с действително справедлив размер на обезщетението. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по 7 материалноправни въпроса, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД и критериите, имащи значение за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, които се разрешават противоречи от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се на противоречие с ППВС № 4/68г., решение № 177/2009г. по т.д. № 14/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 93 от 23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 111 от 01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 177 от 27.10.2009г. по т.д. № 14/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 66 от 03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 104 от 25.08.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, ТК, I т.о.
Ответникът ЗК [фирма] оспорва насрещната касационна жалба на ищците, като поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените въпроси са намерили конкретни разрешения в практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, както и касаят правилността на обжалваното решение. Излага съображения за неоснователност на насрещната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел за безспорно установено наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на инцидента, причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в преживени страдания от смъртта на тяхната майка. Споделил е извода на СГС за неоснователност на възражението на застрахователното дружество за недоказаност на процесното ПТП. Приел е, че обстоятелството, че ръчната спирачка на автомобила е била в издърпана, не означава, че същият не е бил в движение. Изложил е съображения, че при установени при намирането на автомобила позиция запален на контактния ключ и включена предавка на трета скорост категорично следва изводът, че инцидентът – падане от моста, е станал по време на движение.
Въззивният съд е приел за установено въз основа на събраните по делото доказателства, че управляваният от водача Б. лек автомобил, в който е била съпругата му Н. Б., се е движил в посока към [населено място], общ. М., на трета скоростна предавка, със скорост 50-60 км/ч, съответна на предавката, в условията на силен валеж от дъжд, в тъмно /рано сутринта през зимата/, по прав участък с широчина около 4.0 м. Приел е, че към момента на ПТП поради силния и продължителен валеж на дъжд нивото на водите на реката се е повишило до степен, че е разрушило северната част на моста и се е образувала пропаст, която в условията на тъмнина е изненада, увеличаваща многократно времето за реакция на водача, и дори и водачът да е успял да задейства спирачките, автомобилът е пропаднал в разрушената част на моста, като с предната си част се е ударил в негови елементи. Приел е, че установените по предната част на колата увреждания опровергава твърдението на застрахователя, че пропадането на моста може да е станало в момента на преминаване на автомобила по него, което би означавало „случайно събитие”. С оглед на този механизъм на ПТП въззивният съд е приел, че причина за настъпването на пътния инцидент е несъобразената с пътната обстановка скорост, предвид намалената видимост и проливния дъжд, вследствие на което водачът не е възприел и не е реагирал своевременно на съществуващата опасност – пропадане на част от моста. Приел е още, че след като препятствието е било видимо, шофьорът е бил длъжен да го забележи и следователно същото е било предвидимо, каквото е изискването на чл.20, ал.2 ЗДвП. Предвид тези съображения въззивният съд е приел за доказано противоправното виновно поведение на водача на МПС, което ангажира имуществената отговорност на застрахователя по гражданска отговорност.
За определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели и е взел предвид релеватните обстоятелства – възраст на пострадалата /63г./ и на ищците /46г. и 42 г./, установената силна емоционална връзка и привързаност между тях, обстоятелството, че не са живели в едно домакинство с починалата, че наследниците са двама, т.е. мъката може да се споделя, специфичното за този казус обстоятелство, че ищците са преживели допълнително притеснения поради факта, че повече от месец тялото на майка им не е било открито, момента на настъпване на ПТП и социално-икономическите условия на криза към този момент. Въз основа на това е определил обезщетение на всеки един от ищците в размер на 80 000 лева.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По касационната жалба на ЗК [фирма]:
Формулираните от касатора материалноправни въпроси, отнасящи се до доказването на осъществен деликт в хипотезата на пряк иск срещу застраховател при липса на обвързващ съдебен акт, постановен от наказателния съд, не съответстват на данните по делото и на мотивите на въззивния съд. Въззивният съд е достигнал до крайния си извод за наличие на виновно противоправно поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил, след като е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях е установил механизма на настъпване на процесното ПТП. Въззивният съд е обсъдил поведението на водача, както и конкретните обстоятелства към момента на настъпване на ПТП, и е извършил преценка дали настъпилото ПТП е в причинна връзка с поведението на водача, както и дали смъртта на наследодателката на ищците е в причинна връзка с това ПТП. Въззивният съд не е приел, че е достатъчно твърдение за осъществен деликт, за да се приеме, че е налице такъв, не е оставил без обсъждане поведението на водача на автомобила, не е приел, че форсмажорните обстоятелства – в случая природно бедствие, представлява израз на виновно и противоправно поведение, не е приел, че не подлежи на доказване дали смъртта на наследодателката на ищците е настъпила по причина на ПТП или от форсмажорни обстоятелства и не е приел, че е била налице повреда по автомобила, получена при двукратното му заливане от приливна вълна. Въззивният съд не е приел, че във всички случаи е налице виновно поведение при наличие на форсмажорни обстоятелства, при които са осъществени действия, представляващи неуспешен опит да се избегне вредоносен резултат, а е изложил съображения, че виновното противоправно поведение на водача се изразява в управление на автомобила с несъобразена с пътната обстановка скорост, вследствие на което водачът не е възприел и не е реагирал своевременно на съществуващата опасност – пропадане на част от моста. Доколко изводите на въззивния съд са в съответствие със събраните по делото доказателства е въпрос, касаещ правилността на решението, по която касационната инстанция не може да се произнесе в стадия на селектиране на касационните жалби. Поради това следва да се приеме, че поставените въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват касационно обжалване. При липса на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК не следва да се обсъжда наличието на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.т.1 – 3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по подадената от ответника касационна жалба.
Поради това и на основание чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба на ищците не следва да бъде разглеждана.
При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответниците в касационното производство не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като не са представени доказателства за заплащане на уговореното възнаграждение. Не следва да се присъжда и адвокатско възнаграждение на адв. К. на основание чл.38, ал.2 ЗА, тъй като в представените с отговора на касационната жалба адвокатско пълномощно и договор за правна помощ не е посочено, че адвокатската помощ се предоставя безплатно, а е договорено дължимо адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2117 от 20.11.2014г. по в.гр.д. № 2854/2014г. на Софийски апелативен съд, 8 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: