4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 797
гр. София, 19.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2655 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК и чл. 637, ал. 1 ТЗ.
Образувано е по частни жалби на ищеца [фирма], [населено място] и на ответника А. В. А. от [населено място] срещу определение № 877 от 10.04.2014г. по в. т. дело № 4107/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Ищецът [фирма], [населено място] чрез Адвокатско дружество „Т. и съдружници” чрез адв. И. К. обжалва посоченото определение в частта, с която е спряно производството по делото срещу [фирма] поради открито по отношение на ответното дружество производство по несъстоятелност. Частният жалбоподател – ищец релевира доводи за неправилност на определението в обжалваната част поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че е нарушена разпоредбата на чл. 637, ал. 5 ТЗ, съгласно която не се спират дела срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица, като съдът не е съобразил, че задълженията по записите на заповед – предмет на исковото производство са авалирани от А. В. А.. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено в обжалваната му част.
Ответникът А. В. А. от [населено място] обжалва определението на въззивната инстанция в частта, с която е оставена без уважение молбата за спиране на производството спрямо него. Релевира доводи за неправилност на определението в посочената част поради това, че съдът не е съобразил, че ответниците са необходими другари в исковото производство. Частният жалбоподател – ответник е изложил и евентуални съображения, ако се приеме, че ответниците са обикновени другари, производството също следва да бъде спряно по отношение на него, тъй като т. дело № 2166/2010г. на СГС, VІ-7 състав е във фаза на утвърждаване на оздравителен план, оздравителният план има новиращо действие и съгласно чл. 107 ЗЗД новацията на едно задължение води до погасяване, както на старото задължение, така и на обезпеченията, дадени от трети лица. Моли определението да бъде отменено в обжалваната част и производството по предявения иск да бъде спряно и по отношение на него.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
По отношение на частната жалба на ищеца [фирма], [населено място]:
Частната жалба на ищеца е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да спре производството по делото по отношение на ответника [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], въззивният съд е констатирал, че в хода на исковото производство по отношение на ответника [фирма], [населено място] е открито производство по несъстоятелност с решение от 05.07.2013г. по т. дело № 2166/2010г. на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-7 състав. Поради това и с оглед липсата на данни към датата на откриване на производството по несъстоятелност по друго дело, по което длъжникът е ответник, съдът да е приел за съвместно разглеждане предявен от длъжника насрещен иск или направено от него възражение за прихващане, въззивната инстанция е направила извод за наличие на основание по чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК във връзка с чл. 637, ал. 1 ТЗ за спиране на производството по предявения иск срещу [фирма].
В посочената част определението на Софийски апелативен съд е правилно. Разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ регламентира спиране на съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания и в хипотезата, ако към датата на откриване на производството по несъстоятелност по друго дело, по което длъжникът е ответник, съдът е приел за съвместно разглеждане предявен от длъжника насрещен иск или направено от него възражение за прихващане. Съгласно чл. 637, ал. 5 ТЗ не се спират дела срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица. В трайноустановената съдебна практика се възприема разбирането, че посочената разпоредба изключва спиране на производството по имуществени граждански и търговски дела в случаите на чл. 637, ал. 1 ТЗ при открито производство по несъстоятелност на длъжника – издател на запис на заповед, само когато спорното вземане е обезпечено с точно определено имущество на трети лица. Под обезпечение с имущество на трети лица по смисъла на чл. 637, ал. 5 ТЗ се разбират само реалните обезпечения, които трети лица са учредили за обезпечаване изпълнението на паричното задължение на дружеството, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност, но не и личното обезпечение, поръчителството, респективно авала при менителничните ефекти.
Предвид изложените съображения определението на въззивния съд за спиране на производството по отношение на ответното дружество е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
По частната жалба на ответника А. В. А.:
За да направи извод, че по отношение на ответника А. А. не са налице основания за спиране на производството, съдебният състав на САС се е аргументирал със солидарната отговорност на поръчителя и издателя на записа на заповед, процесуалния им статут на обикновени другари и пълната самостоятелност по отношение на извършваните процесуални действия и бездействия. Изложил е и съображения, извлечени от разпоредбата на чл. 637, ал. 2 ТЗ, че ако вземането по записа на заповед бъде прието в производството по несъстоятелност при условията на чл. 693 ТЗ исковото производство ще следва да бъде прекратено само по отношение на несъстоятелния търговец, но не и спрямо поръчителя по менителничния ефект.
Частната жалба срещу определението в частта, с която не е спрямо производството по иска срещу ответника – физическо лице е недопустима, тъй като определението в посочената част не подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона. С настоящата частна жалба се обжалва определение на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането за спиране на производството. Атакуваното определение не подлежи на обжалване, тъй като не е от категорията на предвидените в посочената разпоредба и с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е изрично посочено в ГПК и ТЗ. Поради недопустимост на частната жалба на ответника същата следва да бъде оставена без разглеждане. Релевираните от частния жалбоподател доводи в частната жалба са относими към преценката за основателността на молбата за спиране на производството, но тъй като отказът за спиране не подлежи на обжалване, същите не следва да бъдат обсъждани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 877 от 10.04.2014г. по в. т. дело № 4107/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав в частта, с която е спряно производството по делото срещу [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на А. В. А. от [населено място] срещу определение № 877 от 10.04.2014г. по в. т. дело № 4107/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав в частта, с която е отказано спиране на производството по делото по отношение на ответника А. В. А..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта за оставяне без разглеждане на частната жалба на А. В. А. подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.