8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
С., 18.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2184/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. И. И. – ЕТ с фирма „М. – К. И.” – [населено място] и по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №2141 от 24.11.2014 г. по т.д. № 3403/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено Решение №277 от 11.01.2013 г. по т.д.№228/2011 г. на ОС – Благоевград в частта, с която по отношение на Х. К. В. – от [населено място] е признато за установено, че Анекс от 30.07.1991 г. към Договор за наем от 28.09.1990 г., сключен между ЕФ ”М.-И” – [населено място] и ДФ ”П. експрес” е нищожен поради липса на представителна власт и е прекратено производството по делото; решението е отменено в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма] – [населено място], че посоченият Анекс от 30.07.1991 г. е нищожен поради липса на представителна власт и е постановено друго, с което Анексът от 30.07.1991 г. на основание чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД е обявен за нищожен, като сключен при липса на съгласие.
Касационната жалба на ответника К. И. И. – ЕТ с фирма „М. – К. И.” – [населено място] е срещу решението в частта, с която искът срещу него е уважен, с оплакване за недопустимост или за необоснованост и неправилност, като поддържа, че съдът се е произнесъл по непредявен иск вместо по предявения иск по чл. 26 ал. 1 ЗЗД, смесил е елементните от фактическия състав на чл. 26 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД при определяне правната квалификация и иска решението да се обезсили, алтернативно – да се отмени.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи, че съдът се е произнесъл по непредявен иск; при определяне правната квалификация е допуснал смесване на елементните от фактическия състав на чл. 26 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, като решението като необжалвано е влязло в сила по иска за нищожност на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД; съдът не е приложил правилно правилата на разпределение на доказателствената тежест – по които въпроси поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Обосновава, че е недопустимо съдът да приеме за първи път факти, за установяването на които не е вменена от първата инстанция доказателствена тежест – да разшири предмета на доказване извън очертания с доклада. Поддържа, че първоинстанционният съд е сезиран с искане за нищожност на три основания, не е бил сезиран с искане за нищожност поради липса на съгласие; елементите на чл. 26 ал. 2 ЗЗД не са били предмет на изследване; въззивният съд е извел правната квалификация по пътя на съдебното дирене; недопустимо се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран; обсъдил е изборно само част от доказателствата и е постановил акта при непълнота на доказателствата; не се е обосновал защо не е съобразил възражението за пререшаемост на правния спор с оглед Решението по гр.д.№1293/ 2003 г. на РС – Благоевград с предмет нищожност на Анекса от 30.07. 1991 г. и Анекса от 31.08.1991 г. поради липса на автентичност и антидатиране на подписа, поради което съдът е бил задължен да се произнесе по валидността на подписа и от гледна точка на представителната власт, изследвайки въпроса за антидатирането и за правната възможност лицето да изявява валидна воля. Излага подробни съображения за решен материалноправен въпрос:изменено ли е облигационното правоотношение, създадено с договора за наем, по силата на Анекса от 30.07.1991 г.- въпрос, решаван противоречиво от съдилищата – основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, които обосновава с обсъждане на договора за наем и Анекса от 30.07.1001 г.; с правоприемството след прекратяване на ДФ „П. експрес; с довод за продължаване с конклудентни действия на наемното правоотношение; с довод за недопустимост на решението на основание чл. 299 ал. 1 ГПК. Иска решението да се обезсили, като недопустимо и да се прекрати производството по делото или решението да се отмени и искът да се отхвърли.
Касационната жалба на ищеца „Пътнически превози”О. – гр. – Б. е срещу решението в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото по иска за нищожност на Анекса от 30. 07.1991 г. срещу Х. К. В. – от [населено място], с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи материалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона: когато едно лице подписва анекс към договор за наем, като се легитимира като представляващ прекратена държавна фирма, без да сочи дружеството, което е действителен собственик на имота, следва ли анексът да бъде обявен за нищожен, като сключен без представителна власт по чл. 41 ал. 1 ЗЗД или по чл. 26 ал. 2 ЗЗД, като сключен без да има съгласие от другата държавна фирма. Основанието, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата, жалбоподателят извежда от първоинстанционното и от въззивното решение, а по основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК не излага съображения. Сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – когато едно физическо лице подписва анекс, като се легитимира като представляващ прекратено вече дружество, следва ли като ответник да се конституира подписалото анекса физическо лице, налице ли е пасивна легитимация или искът следва да се предяви само срещу другия участник в анекса:първоинстанционният съд дава едно разрешение, а въззивният съд – друго. Искането за решаване на въпроса жалбоподателят обосновава с довода, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
[фирма] – [населено място] оспорва касационната жалба на ответника, тъй като обжалваното решение е допустимо и правилно; оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като сочи, че не е налице нито едно от поддържаните основания за отмяна или обезсилване – не е налице произнасяне по съществени процесуалноправни въпроси и по недопустим иск. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали е налице изменение с анекса на съществуващото правоотношение по наемен договор, тъй като към датата на подписване на анекса една от страните по основания договор не съществува, като въпросът няма нищо общо със спора по делото, още по-малко с нормата на чл. 280 ГПК, такъв въпрос не е обсъждан и съдебна практика по него е ирелевантна. Възразява, че нямат нищо общо с правото доводите за приложението на чл. 299 ГПК.
К. И. И. – ЕТ с фирма „М. – К. И.” – [населено място] не изразява становище по касационната жалба на ищеца.
Х. К. В. – от [населено място] не изразява становище по постъпилите касационни жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е обезсилено и изменено решение, с което е уважен установителен иск за нищожност на анекс, цената на който иск не е до 10 000 лв., намира, че касационните жалби са допустими, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадени са в срок и са редовни.
Въззивният съд е приел за неоснователен довода на първия ответник за недопустимост на обжалваното решение на основание чл. 299 ГПК поради постановеното решение по гр.д.№ 1293/2003 г. на РС – Благоевград, по съображения, че водените между същите страни искове, са с различен предмет – предмет на настоящото дело е прогласяване нищожност на Анекса от 30.07.1991 г., като подписан от лице без представителна власт спрямо прекратената ДФ ”П. експрес”, а предмет на гр.д.№1293/2003 г. – установителен иск за признаване неистинност на Анекса, поради антидатиране. По съображения, че ищецът няма правен интерес от прогласяване нищожност на Анекса на поддържаните основания срещу втория ответник Х. В., тъй като ищецът не може да получи защита срещу него – при евентуално уважаване на иска последиците от решението няма да се отразят на отношенията между ищеца и този ответник, а ще рефлектират само върху правната сфера на страните по договора, съдът е посочил, че вторият ответник не е страна по наемното правоотношение, изменено с Анекса и не е пасивно легитимиран да отговаря по иска, затова е обезсилил решението по иска срещу втория ответник и в тази част е прекратили производството по делото. Въз основа на поддържаните от ищеца фактически обстоятелства и петитум за подписване на Анекса от лице без представителна власт за наемодателя, тъй като към тази дата ДФ ”П. експрес” е била прекратена, без ликвидация, като активите и пасивите на съответна част от имуществото й, са преминали в новоучредената фирма „Пътнически превози”, поради което Х. В. не е имал правомощия да я представлява, затова анексът е нищожен и не е породил правни последици, съдът е квалифицирал иска за нищожност на Анекса по чл. 26 ал. 2 пр.2 ЗЗД – поради липса на съгласие. Обосновал е, че съображенията, изложени в първоинстанционното решение, са въз основа поддържаните от ищеца правно релевантни факти, обуславящи липса на воля у наемодателя в лицето на неговия правоприемник – ДФ ”Пътнически превози”, равносилно на липса на съгласие – първоинстанционният съд не е допуснал нарушение с произнасяне в нарушение принципа на диспозитивното начало извън определения от ищеца предмет на делото и обхвата на търсената защита, поради което погрешната правна квалификация е въпрос на правилност на решението и въззивният съд, за да реши спора по същество, трябва да даде вярната правна квалификация. Подробно въз основа на събраните писмени доказателства е обосновал, че поради извършената реорганизация и прекратяване на наемодателя ДФ ”П. експрес”, са прекратени правомощията на органния му представител – към датата на Анекса 30.07.1991 г. Х. В. няма представителна власт по отношение на прекратеното юридическо лице, правоприемникът ДФ ”Пътнически превози – Б.” се представлява от временно управляващия К. Р. и в Анекса няма изявена воля на правоприемника, чрез неговия органен представител – анексът е нищожен поради липса на съгласие – чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД.
По искането за допускане на касационно обжалване на ответника К. И. И. – ЕТ с фирма „М. – К. И.” – [населено място]:
Неоснователен е доводът за недопустимост на решението, като постановено по непредявен иск, основано на оплакването, че съдът при определяне на правната квалификация е допуснал смесване на елементните от фактическия състав на чл. 26 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и на довода, че решението, като необжалвано, е влязло в сила по иска за нищожност на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД.
Съгласно ППлВС № 1/10.11.1985 г. съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, т.е. е разгледал е иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, постановеното решение е недопустимо. Съгласно ТР№1/17.07.2001 г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на делото, който предмет се въвежда с исковата молба. Предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът определя правната квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.
Въведените обстоятелства, на които ищецът основава иска, са че Анексът от 30.07.1991 г. е нищожен на основание чл. 26 ал.1 пр. 1 ЗЗД – поради противоречие със закона – чл. 41 ал. 1 ЗЗД, съгласно която разпоредба пълномощията на втория ответник, подписал за наемодател Анекса, са прекратени с прекратяване на ДФ ”П. експрес”;поради противоречие със закона – чл.40 ЗЗД- споразумяване във вреда на представлявания и чл. 10 ал. 1 ЗЗД – забрана за договаряне в чужда валута. Първоинстанционният съд е уважил иска за нищожност на Анекса, като сключен в нарушение на закона за наемодателя от втория ответник без представителна власт – чл. 41 ал. 1 ЗЗД и е отхвърлил иска за нищожност на останалите поддържани основания. Въззивният съд по жалба на ответника, като е квалифицирал иска за нищожност на основание чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД – липса на съгласие – с оглед въведените от ищеца твърдения, определящи предмета на делото и съобразно основанията за нищожност, предвидени в закона, е дал вярната правна квалификация на иска, не е извел тази квалификация от обстоятелства, на които страната не се е позовала, не е разгледал иска на непредявено основание, нито е допуснал нарушение с неразглеждане на предявения иск; и дали дадената квалификация е вярна, е въпрос за правилност на решението, а не за недопустимост на решението.
Жалбоподателят извежда въпросите: за неправилно приложени от въззивния съд правилата на разпределение на доказателствената тежест, за недопустимо приети за първи път факти, за установяването на които не е вменена от първата инстанция доказателствена тежест, с което съдът е разширил предмета на доказване извън очертания с доклада – във връзка с оплакването си за дадена от въззивния съд неправилна квалификация на иска, за уважаване на иск за нищожност поради липса на съгласие, какъвто иск не бил предявен, с оплакване, че елементите на чл. 26 ал. 2 ЗЗД не са били предмет на изследване, че въззивният съд недопустимо се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран. По тези въпроси искането за допускане на касационно обжалване на основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е несъстоятелно.
По въпроса за възможността ищецът да излага едни и същи факти, обуславящи порок на сделката, което да свързва с различни основания за нищожност, и в този случай за задължението на съда да подведе конкретните факти под някое от основанията по чл. 26 ЗЗД, което е въпрос на правна квалификация на иска, е постановено от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите съдебни инстанции Р.№ 97/08.02.2013 г. по т.д.№ 196/2011 г. на І т.о., в което по въпроса за съединяването на искове за нищожност на различни основания, е прието, че атакуваната сделка може да страда от различни пороци, всеки от които да е основание за обявяване на нищожност, основанията могат да съществуват едновременно, но правният резултат, който ще се постигне с уважаването на иска на едно от въведените основания, по принцип, изключва интереса от обявяване нищожност на някое от другите въведени основания; чл. 26 ЗЗД определя основания за нищожност на сделките, като съществуването на някой от пороците изключва или поглъща останалите; основанията за нищожност по чл. 26 ЗЗД могат да бъдат поддържани едновременно, но общото основание за нищожност по чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, по принцип, изключва приложението на останалите, като преценката за съотношението между въведените основания следва да се извърши от съда за всеки конкретен случай. Съдът е посочил, че абсолютната нищожност изключва недействителността на сделката спрямо представлявания по чл. 40 ЗЗД, тъй като относителната недействителност предполага сделка, която не страда от пороци по смисъла на чл. 26 ЗЗД.
В съответствие с тази съдебна практика въззивният съд, като е съобразил правно релевантните факти, изложени от ищеца – поради прекратяване на юридическо лице във връзка с извършената реорганизация, правомощията на органния му представител Х. В. към датата на Анекса 30.07.1991 г. са прекратени, Х. В. няма представителна власт по отношение на прекратеното юридическо лице – е приел, че се касае за липса на воля у наемодателя в лицето на неговия правоприемник – ДФ ”Пътнически превози”, чрез новия органен представител – анексът е нищожен поради липса на съгласие – чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД.
По оплакването, че съдът е обсъдил само част от доказателствата, че е постановил акта при непълнота на доказателствата; че не е обосновал защо не е съобразил възражението за пререшаемост на правния спор с оглед гр.д. №1293/2003 г. на БРС, както и по изведения в р.ІІ на Изложението материалноправен въпрос: изменено ли е облигационното правоотношение с Анекса, е несъстоятелно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Това искане жалбоподателят обосновава с обсъждане на договора за наем и Анекса от 30.07.1001 г.; с правоприемството след прекратяване на ДФ „П. експрес; с довод за продължаване на наемното правоотношение с конклудентни действия; с довод за недопустимост на решението на основание чл. 299 ал. 1 ГПК – оплаквания за неправилност по чл. 281 ГПК. Съгласно т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д.№1/2009 г. посоченият от касатора правен въпрос, по който поддържа някое от основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните доказателства.
По искането на ищеца „Пътнически превози”О. – [населено място] за допускане на касационно обжалване:
Не са налице поддържаните основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по изведения материалноправен въпрос: когато едно лице подписва анекс към договор за наем, като се легитимира като представляващ прекратена държавна фирма, без да сочи дружеството, което е действителен собственик на имота, следва ли анексът да бъде обявен за нищожен, като сключен без представителна власт по чл. 41 ал. 1 ЗЗД или по чл. 26 ал. 2 пр. 1 ЗЗД, и по изведения процесуалноправен въпрос: когато едно физическо лице подписва анекса, като се легитимира като представляващ прекратено дружество, следва ли като ответник по иска за нищожност да се конституира подписалото анекса физическо лице, по който въпрос жалбоподателят сочи, че първоинстанционният съд дава едно разрешение, а въззивният съд – друго.
За да е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, трябва въззивният съд да е решил въпроса в противоречие с друго влязло в законна сила решение, което основание жалбоподателят не доказва, като се позовава на решаването на въпроса в първоинстанционното и във въззивното решения, постановени по делото, невлезли в сила.
Жалбоподателят не излага съображения по основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, въпреки което следва да се посочи, че това основание не е налице, с оглед приетото в т.4 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, че правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на съдебната практика, за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, които условия в случая не са налице.
С оглед изхода на делото разноските за касационната инстанция следва да останат за страните така, както са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №2141 от 24.11.2014 г. по т.д. № 3403/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: