3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 602
С., 29.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 27/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. М. – ЕТ с фирма “Евромес – Р. М.”- в несъстоятелност – [населено място] срещу Решение № 216 от 23.07.2014 г. по т.д. № 95/ 2014 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 4 от 13.01.2014 г. по т.д. № 71/ 2013 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отхвърлен искът по чл. 694 ТЗ на [фирма]- [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за признаване за установено, че не съществуват вземания, приети от синдика и включени в одобрения списък по т.д. №226/2012 г., подробно описани, по Договор за банков кредит №080 -039-001/ 21.08.2006 г. и четири анекса;по Договор за банков кредит №080-055-001/27.02.2007 г. и четири анекса;по Договор за банков кредит №080-074-001/26.02.228г. и три анекса; по Договор за банков кредит №080-075-001/04.12.2008 г. и два анекса и по Договор за банков кредит №080-264-001/17.02.2009 г. и два анекса, с оплакване за неправилност на решението. В Изложение жалбоподателят излага оплакване, че съдът не е дал тежест на неговите твърдения, че до длъжника съобщението за цесията следва да бъде направено от цедента, а не от цесионера, който въпрос счита, че се решава противоречиво от съдилищата. Сочи две невлезли в сила решения, съответно на РС-Стара Загора и РС-Свиленград, както и Р.№140/17. 06.2013 г. по т.д. №103/2013 г. на ОС-Добрич;Р.№ 52/07.02.2013 г. по гр.д.№1069/2012 г. на ОС-Пазарджик и Р.№243/11.07.2013 г. по гр.д. №184/2013 г. на ОС-Габрово и иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че липсва ясно формулиран правен въпрос, който би обусловил изхода на делото и жалбоподателят не е навел съдебна практика по такъв въпрос; счита, че доколкото от изложението може да се извлече такъв въпрос, същият не е решаван по делото – възиввният съд е решил въпрос за възможността предишният кредитор да уведоми длъжника чрез пълномощник, какъвто спор жалбоподателят повдига във въззивното производство и каквото възражение не е правил в първо- инстанционното производство. Оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен установителен иск по чл. 694 ал. 1 ТЗ, както и че цената на иска не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен искът по чл. 694 ТЗ на [фирма]- [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за признаване за установено, че не съществуват вземания, приети от синдика и включени в одобрения списък по т.д. № 226/2012 г., подробно описани, по сключените пет договора за банков кредит и анекси към същите, въззивният съд е приел, че [фирма] – [населено място] е цедирала вземанията си към ищеца на [фирма] – [населено място] и последната – обратно на [фирма] с Договор от 12.12.2011 г., въз основа на чл. 8 от който [фирма] с нот.покана по акт №14,том І, рег.№345/22.03.2012 г. на нотариус Г. Б.-П. е уведомила ищеца. Посочил е също, че и цедентът [фирма] е уведомил длъжника с уведомление рег.№ 345 на 22. 03.2012 г. чрез същия нотариус – ищецът е редовно уведомен за обратното цедиране на вземането на [фирма] – на адреса по регистрацията си в ТР и в съответствие със Закона за нотариусите и ГПК. По съображения, че от изслушаната експертиза се установява дължимост на сумите до размерите, посочени в заключенията, съдът е заключил, че приетите от синдика вземания на [фирма] съществуват и са дължими от ищеца – искът по чл. 694 ТЗ е неоснователен.
С оглед изложеното, релевантен за делото е въпросът: за пораждане действие на цесията спрямо длъжника с оглед съобщаването й от цесионера въз основа на изрично пълномощно на цедента, както е уговорено в Договора за цесия, който е изпратен на дъжника, наред с уведомителното писмо за извършената цесия. Този въпрос въззивният съд е решил при съобразяване със създадената от ВКС на основание чл. 290 ГПК съдебна практика:Р.№150/26.03.2009 г. по гр.д.№147/2009 г. на І г.о.;Р.№123/24.06.2009 г. по т.д.№ 12/2009 г. на ІІ т.о. и Р.№40/13.05.2010 г. по т.д. №566/2009 г. на І т.о., която е в смисъл, че спрямо длъжника цесионният договор има действие след като цесията му бъде съобщена от цедента – чл. 99 ал. 4 ЗЗД, тъй като длъжникът не участвува в цесионния договор и не е обвързан от него, затова преди уведомяването той може валидно да изпълни на цедента. Правно релевантно за действието на цесията спрямо длъжника, е съобщаването й от цедента, от който момент цесионерът става носител на вземането.
По делото този факт ответникът е доказал с връчване на длъжника на Уведомление на [фирма] по чл. 99 ал. 3 ЗЗД (л.77), връчено с нотариална покана, отправена от „Т. Б.” до [фирма](л.66) въз основа на упълномощаване на „Т. Б.” да извърши уведомяване за цесиите, съдържащо се във всеки от Договорите за прехвърляне на вземане от 12.12.2011 г. (л.69 и л.73) – чл. 8. С оглед извършеното от цесионера уведомяване на длъжника, въз основа на изрично възлагане от цедента, при уведомяването цесионерът е действал като представител на цедента, което е съобщено на длъжника, налице е надлежно съобщаване и за длъжника цесията поражда действие, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД.
Затова дори и да е създадена противоречива съдебна практика, противоречието е преодоляно с посочената практика на ВКС по чл. 290 ГПК, задължителна за долустоящите съдебни инстанции. Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 216 от 23. 07.2014 г. по т.д. № 95/ 2014 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: