4
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
С., 30.09.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1721/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Р. Т. Т. – Я. – от [населено място] срещу Определение № 172 от 06.06.2016 г. по ч.т.д. № 153/ 2016 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Определение №504 от 05.05.2016 г. по т.д. № 139/ 2016 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отказано освобождаване от внасяне на държавна такса, с оплакване за неправилност. Жалбоподателката поддържа, че неправилно въззивният е приел, че не са налице условия за освобождаване, тъй като е работоспособна, а този факт е ирелевантен – тя не реализира доходи от трудова дейност – и от него не следва, че има достатъчно средства да плати държавната такса, като преценката за наличие или липса на средства, съдът следва да направи към момента на подаване на молбата за освобождаване, а не въз основа предположения за възможни доходи. Жалбоподателката сочи, че регистрираният от нея ЕТ не извършва дейност, не носи доходи и има натрупани публични задължения. В Основания за допускане на касационно обжалване извежда въпросите: лицето, което иска освобождаване от държавна такса, необходимо ли е да обоснове кумулативно наличие на всички предпоставки по чл. 83 ал. 2 ГПК; трябва ли, ако не е заявило, че има здравословни проблеми, да представи доказателства в обратна посока; трябва ли съдът да му даде указания, че не сочи доказателства за заявените обстоятелства; липсата на заболяване достатъчно основание ли е съдът да откаже освобождаване или следва да вземе предвид и останалите декларирани обстоятелства, по които въпроси поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК поради нарушена задължителна практика на ВКС: Опр.№ 462/20.12.2008 г. по ч.т.д.№416/2008 г. на ІІ т.о. и Опр. №7091/2014 г. по ч.гр.д. №7091/2014 г. на І г.о.; както и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съображения в подкрепа на което не излага.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение, с което е отказано освобождаване от внасяне на държавна такса, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди определението, с което първоинстанционният съд е отказал да освободи ищцата от внасяне на държавна такса 1566.80 лв. по предявения иск за стойност на дружествен дял по чл. 125 ал. 3 ТЗ с цена 37 500 лв., въззивният съд е посочил, че по молбата по чл. 83 ал. 2 ГПК съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Направил е извод, че ищцата е в трудоспособна възраст и е вдовица, по партидата на [фирма] има обявена на 16.02. 2015 г. молба за откриване производство по несъстоятелност с твърдение за фактическа неплатежоспособност, неупражняване на стопанска дейност и публични задължения 110 270 лв. Посочил е, че ищцата не въвежда довод да е с влошено здравословно състояние, затова следва да се приеме, че е във възможност да си осигури месечен доход в размер поне на минималната работна заплата и ищцата въпреки твърдението, че няма доходи от трудово правоотношение или друго правоотношение, не представя доказателства да е регистрирана в Дирекция ”Бюро по труда”, като трайно безработна. Заключил е, че всички твърдяни обстоятелства в молбата за освобождаване, следва да бъдат доказани, като подадената от ищцата декларация не съдържа текст, че е наясно с наказателната отговорност за неверни данни по чл. 313 НК.
Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне по изведените от жалбоподателката правни въпроси на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Процесуалноправните въпроси, поставени в изложението, се отнасят до въпроса как се формира преценката на съда дали молителката разполага с достатъчно средства да внесе дължимата държавна такса по искане за освобождаване от внасянето й. Тези въпроси са релевантни, тъй като са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. По тези въпроси е налице задължителна съдебна практика, обективирана в постановените от ВКС на основание чл.274 ал.3 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции:Опр.№125/22.02.2010 г. по ч.гр. д. № 100/2010 г. на ІV г.о.; Опр. №173/15.03.2013 г. по ч.гр.д.№ 1839/ 2013 г. на ІV г.о.; Опр.№165/24.03.2016 г.по ч.т.д.№ 3696/2015 г. на ІІ т.о.;Опр.№603/02.10.2014 г. по ч.т.д.№2139/2014 г. на II т.о.;Опр. №573/12.07.2011 г. по ч.т.д.№230/2011 г. на II т.о.;Опр.№612/12.08. 2010 г. по ч.т.д. № 564/2010 г. на II т.о.;Опр. № 496/10.07.2013 г. по ч.т.д.№2492/2013 г. на II т.о. и др. Съгласно тази практика съдът, сезиран с искане за освобождаване от държавна такса, е задължен въз основа на представените от молителя доказателства за имущественото състояние, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, конкретни за всеки отделен случай, като съпостави размера на дължимата държавна такса, да прецени дали молителят разполага с достатъчно средства, които позволяват заплащането й.
Приетото от въззивния съд по искането на жалбоподателката за освобождаване от държавна такса, не е в противоречие с посочената съдебна практика – въззивният съд е взел предвид възрастта й, семейното й положение, имущественото й състояние, приел е за недоказани обстоятелства, свързани с влошено здравословно състояние, регистриране като трайно безработна и в невъзможност да си осигури доход в размер на минималната работна заплата – преценил е всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса. Изводът, че молителката разполага с възможност за внасяне на държавна такса, не е формиран само на обстоятелството, че е в работоспособна възраст и няма заболявания, налагащи допълнителни сериозни разходи, а е основан на доказаните от молителката обстоятелства по чл. 83 ал. 1 ГПК и е в съответствие с установената практика по приложението на чл. 83 ал. 2 ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване по изложените въпроси на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, което основание жалбоподателката не обосновава с доводи и което основание не е налице с оглед посочената съдебна практика по приложението на чл. 83 ал.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 172 от 06.06.2016 г. по ч.т.д. № 153/ 2016 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: