2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
гр. София, 30.03.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3572 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. „Ловно-рибарско сдружение Гребенец”, [населено място], представлявано от адв. Н., срещу решение № 65 от 15.07.2014г. по в.гр.д. № 157/14г. на Бургаски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 10 от 21.02.2014г. по гр.д. № 378/2013г. на Ямболски окръжен съд и „Ловно-рибарско сдружение Гребенец” е осъдено да заплати на Сдружение „Ловно-рибарско дружество С.“ разноски за въззивното производство в размер на 1000 лева. С потвърденото първоинстанционно решение е прието за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на „Ловно-рибарско сдружение Гребенец”, [населено място], че Сдружение „Ловно-рибарско дружество С.“ е носител на правото по чл.30, ал.3 ЗЛОД да поддържа заявената регистрация на Ловно-рибарска дружина С. 1 като свой член, с произтичащите от това последици, а по отношение на Сдружение „Ловно-рибарско дружество С.”, че „Ловно-рибарско сдружение Гребенец”, [населено място] не е носител на правото да регистрира Ловно-рибарска дружина С. 1 като свой член поради липса на валидно взето решение на ловната дружина за прекратяване на членството й в „Ловно-рибарско дружество С.“ и членуване в „Ловно-рибарско дружество Гребенец“.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа изцяло доводите си за недопустимост на предявените искове, изложени в хода на делото. Твърди, че събранието на ловната дружина е проведено съобразно общите правила, установени в ЗЮЛНЦ, при предварително оповестен до всички негови членове дневен ред, като счита, че е без правно значение за редовността на проведеното на 21.03.2013г. общо събрание на членовете на ловната дружина мястото на провеждането му и характера на имота /в случая частен имот/ с оглед липсата на поставено изрично изискване за такова място в нормативните актове и в устава на сдружението. Поддържа, че от първостепенно значение е спокойното и безпрепятствено провеждане на общото събрание в обществено достъпно заведение, започнало работата си в обявения час за взимане на решенията по дневния ред, за което е свикано и за което своевременно са се включили останалите присъстващи негови членове. Твърди, че наличието на кворум съгласно чл.26.2 от устава на сдружението е от основно значение за законосъобразността на проведеното на 21.03.2013г. общо събрание на членовете на ловната дружина и на взетото решение за преминаване на ловната дружина от състава на С. „Ловно-рибарско дружество С.” в състава на С. „Ловно рибарско сдружение Гребенец”. Поддържа, че въззивният съд не е взел предвид съдържащите се в показанията на свидетелите данни за тяхната заинтересованост, както и е интерпретирал неправилно показанията им, което е довело да неправилност на изводите му. Поддържа, че въззивният съд е допуснал и нарушение на чл.180 ГПК, тъй като е отказал да кредитира представените от ответното дружество писмени доказателства за свикване и разгласяване на общото събрание с мотив, че имат характера на частни свидетелстващи документи, установяващи изгодни за страната факти, без да е взел предвид, че тези писмени доказателства са изготвени и подписани от представители на трето лице – ловната дружина, а не от сдружението ответник, и че истинността на доказателствата не е своевременно оспорена по съдържание или авторство от ищеца. Счита за неправилен и извода на двете инстанции, че членовете на ловната дружина, които не са заверили ловните си билети за текущата година, нямат право да участват както в работата на общото събрание, така и при вземане на решенията от него. Поддържа още, че броят на членовете на ловната дружина е 57, а не както е прието от двете съдебни инстанции – 62, а преценката им, че 9 от присъствалите на общото събрание ловци са членове на други ловни дружини, е направена единствено въз основа на представените по делото от ищеца 9 броя членски картони, без да бъде извършена преценка на останалите доказателства по делото, относими към установяване на този факт, предвид насрещните твърдения на страните и спора за принадлежността им към процесната ловна дружинка. Твърди, че неправилните изоди на съда се дължат на липсата на обстойна и цялостна преценка на събраните доказателства, преценени и въз основа на твърденията на страните в частта им, удостоверяваща неизгодни за тях факти. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Задължен ли е съдът при преценка на доказателствената стойност на представените от страните частни документи, съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК, в случаите, в които същите не са оспорени по авторство и съдържание, да извърши преценка на верността им в съвкупност с останалите доказателства по делото – поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с решение № 249 от 27.12.2011г. по гр.д. № 1037/2010г. на ВКС, ГК, II г.о.;
2. Губят ли правото си на участие и право на глас в общото събрание на ловната дружина членовете с незаверен ловен билет, при условие, че в закона или в устава не е предвидено подобно ограничение на правото на членство – поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като се позовава на решение № 427 от 16.03.2011г. по гр.д. № 88/2011г. на САС, оставено в сила с решение № 94 от 15.10.2012г. по т.д. № 734/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., и решение № 28 от 21.02.2011г. по гр.д. № 588/2010г. на Варненски апелативен съд, влязло в сила съгласно определение № 193 от 21.03.2012г. по т.д. № 582/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., както и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като на този въпрос няма даден отговор в съдебната практика по реда на чл.274, ал.3 и чл.290 ГПК;
3. Задължен ли е съдът при установяване на спорните по делото факти да подложи на преценка съдържанието на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност относно съдържащите си в тях данни и индиции от значение за съществуването им– поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с решение № 802 от 23.02.2011г. по гр.д. № 1783/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 411 от 27.10.2011. по гр.д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 443 от 25.10.2011г. по гр.д. № 166/2011г. на ВКС, ГК, IV г.о.
Ответникът „ЛОВНО – РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО С.” оспорва касационната жалба. Поддържа, че изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е необосновано и немотивирано, като преповтаря съдържанието на касационната жалба и не съдържа точно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което да обуслови прилагането на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли да му бъдат присъдени разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявения иск. Обсъдил е разпоредбата на чл.30 ЗЛОД, съгласно ал.3 от която едно от правата, признати на ловните сдружения, е да регистрират в съответното държавно горско или ловно стопанство ловните дружини, които са избрали да членуват в техния състав, като с разпоредбата на чл.30, ал.6 ЗЛОД е въвеведо ограничение за членуване на една ловна дружина само в едно ловно сдружение. Посочил е, че законът не съдържа забрана за преминаване на ловни дружини от състава на едно ловно сдружение към друго, но в този случай за второто сдружение възниква правото по чл.30, ал.3 ЗЛОД да регистрира дружината и едновременно с това се погасява аналогичното право на сдружението, в което до този момент е членувала дружината, както и свързаните с него права и задължения. Изложил е съображения, че уредените в чл.30, ал.3 ЗЛОД права водят, както в настоящия случай, до възникване на спор за установяване на кое сдружение принадлежи правото да регистрира в състава си съответната ловна дружина и именно този спор обуславя правния интерес за всяко от сдруженията да установи по исков ред, че е носител на оспореното право и при липса на друг ред за оспорване решенията на ловните дружини, остава за защита на ищцовото сдружение общият исков ред. Приел е, че безспорно легитимирани страни по такъв иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК са сдруженията, а не ловната дружина, тъй като, макар и да е член на сдружението, не е персонифициран правен субект и не притежава процесуална правоспособност да участва като страна в исковото производство.
Приел е, че спорният въпрос във въззивното производство е свързан със законността на проведеното на 21.03.2013г. общо събрание на ловната дружина, на което е взето решение за преминаване на ловната дружина от състава на „Л. С.“ в състава на ответника – „Л. Гребенец”. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че събранието е проведено при липса на кворум и при неспазване на реда за неговото провеждане, което е довело до опорочаване на взетото на него решение. Приел е, че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства първоинстанционният съд е изяснил от фактическа страна, че не е спазена процедурата за свикване и провеждане на събранието, поради което оплакването във въззивната жалба за неправилно обсъждане на доказателствата за свикване и провеждане на общото събрание е неоснователно. Съобразил е чл.29.3 и сл. от Устава на „Л. С.” относно реда за свикване и провеждане на ОС и е приел, че провеждането на процесното ОС в частен имот, без предварително уведомяване на редовни членове на дружинката чрез покани и публично оповестяване, безспорно сочат, че е допуснато нарушение по свикване на събранието и лишаване на членовете на дружинката да участват в него във връзка с вземане на решението за преминаване на ловната дружина от състава на „Л. С.“ към състава на „Л. Гребенец”.
Изложил е съображения, че от разпоредбите на Устава следва изводът, че с право на участие в ОС и с право на глас са само членовете на дружинката и на сдружението, като е счел за неоснователни доводите на въззивника, че в състава на ОС могат да участват и ловци от други дружинки или с незаверени ловни билети. Посочил е, че допускането до участие в събранието на лица, които не са членове на дружинката, прави събранието нередовно и води до незаконосъобразност на взетите от ОС решения.
Настоящият състав намира, че доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение поради недопустимост на предявения иск са неоснователни. Въззивният съд е изложил подборни съображения за наличието на правен интерес от водене на установителния иск, основани на разпоредбите на чл.30, ал.3 ЗЛОД и на конкретните факти по делото. Изводът му, че при наличие на възникнал спор между две сдружения относно принадлежността на правото по чл.30, ал.3 ЗЛОД да регистрира в състава си съответната ловна дружина е обоснован правният интерес за всяко от сдруженията да установи по исков ред, че е носител на оспореното право, и при липса на друг ред за оспорване решенията на ловните дружини, остава за защита на ищцовото сдружение общият исков ред, е съобразен със закона и със съдебната практика /Определение № 577 от 13.07.2011г. по ч.т.д. № 347/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
Първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос е некоректно формулиран, тъй като съдържа в себе си невярното твърдение, че въззивният съд не е обсъдил представените от касатора писмени доказателства за свикване и разгласяване на общото събрание, въпреки че не са били оспорени от насрещната страна. Изводите на въззивния съд се основават на съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, без да са игнорирани представените от ответника писмени доказателства, като доколко тези изводи са обосновани и законосъобразни, в каквато насока са изложени доводи в касационната жалба, е въпрос, относим към правилността на обжалваното решение, и представлява основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Формулираният материалноправен въпрос също не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Действително въззивният съд е приел, че членовете с незаверен ловен билет нямат право на участие и на глас в ОС, но тези съображения не са единствено обуславящи крайния му извод за незаконност на решенията на ОС. Въззивният съд е приел, че провеждането на процесното ОС в частен имот, без предварително уведомяване на редовни членове на дружинката чрез покани и публично оповестяване, сочат на допуснато нарушение по свикване на събранието и лишаване на членовете на дружинката от възможност да участват в него във връзка с вземане на решението за преминаване на ловната дружина от състава на „Л. С.“ към състава на „Л. Гребенец”, което е достатъчно основание за уважаване на предявения иск. Следователно, както и да се отговори на поставения въпрос, това няма да се отрази на крайния изход на спора, което е пречка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос.
Третият процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд при установяване на спорните по делото факти да подложи на преценка съдържанието на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е релевантен, но по отношение на него не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По този въпрос е налице постоянна съдебна практика – Постановление № 1/1953г. на Пленума на ВС , ТР № 1 от 04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 411 от 27.10.2011г. по гр.д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др., съгласно която въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 4 ГПК задължават въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението. Въззивният съд не се отклонил от тази практика, като е формирал фактическите и правните си изводи след обсъждане на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, а по обосноваността и законосъобразността на изводите му касационната инстанция не може да се произнася в акта по чл.288 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационен контрол на въззивното решение.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 65 от 15.07.2014г. по в.гр.д. № 157/14г. на Бургаски апелативен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА С. „ЛОВНО – РИБАРСКО СДРУЖЕНИЕ ГРЕБЕНЕЦ”, [населено място], да заплати на „ЛОВНО-РИБАРСКО ДРУЖЕСТВО С.”, [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 1000 лева /хиляда лева/ – разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: