О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
гр. София, 01.08.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 3805 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 2327 от 25.09.2014г. по в.гр.д. № 1717/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските.
Частният жалбоподател поддържа, че съдът незаконосъобразно е приел, че на адв. К. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществявано процесуално представителство на ищцата пред въззивната инстанция, въпреки че не са представени доказателства, че ищцата не е в състояние да заплати минималния размер на адвокатското възнаграждение поради материална затрудненост. Счита за неправилен и извода на съда за дължимост на ДДС върху размера на адвокатското възнаграждение. При условията на евентуалност поддържа, че адвокатското възнаграждение следва да се определи съобразно редакцията на Наредба № 1/2004г., която е действала към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, а не към датата на постановяване на решението.
Ответницата Л. И. М., представлявана от адв. К., оспорва частната жалба. Счита, че е нередовна, тъй като не са изпълнени изискванията на чл.280 ГПК. Сочи, че едва пред касационната инстанция се сочат нови основания във връзка с искането за неприсъждане на адвокатско възнаграждение, което е недопустимо. Поддържа, че адвокатското възнаграждение е правилно определено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Тъй като подадената жалба няма характера на частна касационна жалба по чл.274, ал.3 ГПК, не е необходимо представянето на изложение по чл.284, ал.3 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В настоящия случай на ищцата – ответник по частната жалба, е оказана безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38, ал.1, т.2 Задв. С оглед на това е налице предвиденото в чл.38, ал.1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото във въззивното производство процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл.38, ал.2, като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. Тъй като с договора за правна помощ адвокатско възнаграждение не е договорено, при определяне на размера му следва да бъде съобразена действащата към този момент редакция на Наредба № 1/2004г. В случай, че адвокатът е регистриран по ЗДДС, съгласно пар.2а от ДР на Наредба № 1/2004г. върху определеното адвокатско възнаграждение следва да се начисли и ДДС.
Като е достигнал до този извод, въззивният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 50 от 09.01.2015г. по в.гр.д. № 2294/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: