2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 590
С., 15.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2768/ 2015 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [община] срещу определение на Апелативен съд – Б., с което е оставена без разглеждане частната му жалба против Определение от 30.04.2015 г. по гр.д.№ 347/2014 г. на ОС – Сливен, с което на основание чл. 70 ал. 3 ГПК е определена цената на иска. По съображения, че първоинстанционното определение, с което се определя окончателната цена, попада в хипотезата на чл. 70 ал. 3 ГПК, като актът по чл. 70 ал. 3 ГПК по естеството си е частен случай на хипотезата на чл. 70 ал. 2 ГПК, затова подлежи на обжалване, жалбоподателят иска обжалваното определение като неправилно да се отмени и делото да се върне на АС – Бургас за разглеждане на частната жалба. Представя и изложение на основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] оспорва същата като неоснователна по съображения, че не е налице увеличение цената на иска, а се касае за първоначално определяне на размера със служебно назначено от съда вещо лице – налице е определение по чл. 70 ал. 3 ГПК, затова цитираната от жалбоподателя практика е неотносима.
Останалите ответници по частната жалба [фирма] – [населено място], [фирма] – [населено място], Й. Д. Р., Д. Р. Р. и Денимира Р. Р. – трите от [населено място] не изразяват становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че разпореждането подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на [община] срещу Определение от 30.04.2015 г. по гр.д.№ 347/2014 г. на Сливенски окръжен съд в частта, с която на основание чл. 70 ал. 3 ГПК съдът съобразно изслушаната експертиза е определил цена на иска 8 435 828.31 лв. Изложени са съображения, че определението, постановено на основание чл. 70 ал. 3 ГПК, не подлежи на обжалване и на самостоятелен контрол.
Определението е правилно. Определението, с което съдът определя цената на иска на основание чл. 70 ал. 3 ГПК не попада в категорията на определенията по чл. 274 ал. 1 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, – не е преграждащо по-нататъшното развитие на първоинстанционното производството по делото и съгласно изричната разпоредба на чл. 70 ал. 2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежи само определението на първоинстанционния съд, с което се определя цената на иска, като се увеличава. Правилно с обжалваното определение частната жалба е оставена без разглеждане. В този смисъл са Опр.№626/01.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 470/2011 г. на ВКС,ІV г.о. и Опр.№ 838/12.12.2012 г. по ч.гр.д.№ 755/2012 г. на ВКС, ІV г.о.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №200 от 24.06.2015 г. по ч.гр.д. № 163/2015 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: