3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
гр. София, 05.02.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 3325 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. М. Ч., [населено място], представляван от адв. В. Точков, срещу решение № 353 от 17.07.2014г. по в.гр.д. № 433/2014г. на Хасковски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 27 от 07.02.2014г. по гр.д. № 28/2011г. на РС Харманли, касаторът Ю. М. Ч. е осъден да заплати на ЗК „А. А. Тюрк С. Ш.“ сумата 15 185 лева, представляваща левова равностойност на сумата 7 764 евро – разликата между изплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП на 13.03.2008г. в Република Турция и възстановеното обезщетение от Турското национално бюро за регулиране на щети, сумата 4 495,19 лева – законната лихва, считано от 18.06.2008г. до датата на предявяване на иска, както и законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че е налице разминаване между изяснената по делото фактическа обстановка и правните изводи, че не е изпълнено задължението на съда да се даде точната правна квалификация на предявения иск, както и че в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснато привличането на [фирма] като подпомагаща страна, въпреки направеното искане. Поддържа, че е оспорил иска с твърдението, че не е виновен за настъпилото ПТП, но въззивният съд по неясно какви съображения е уважил предявения иск, без да изложи мотиви за това. Твърди, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за правилното прилагане на закона, поради което следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация ЗК „А. А. Тюрк С. Ш.“ не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения против касатора иск с правно основание чл.213 КЗ, въззивният съд е приел, че съставеният протокол уведомление за ПТП, приобщен по силата на съдебна поръчка /протокол за ПТП рег. № 115 519 218 514 от 13.03.2008г./, като официален документ е източник, който по несъмнен начин установява извършеното ПТП. Приел е, че този извод се подкрепя и от заведената щета №[ЕИК], по която е изплатено застрахователно обезщетение в размера, претендиран от ищеца, а именно 15 185,06 лева. Предвид изложеното е достигнал до извода, че в този размер искът е основателен и доказан и следва да се уважи, а не в размера, установен от вещото лице, тъй като няма направено изменение на иска.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай в касационната жалба и в уточнението към нея, представено в отговор на дадените от съда указания за представяне на изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът поддържа наличието на основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, но не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изхода на спора и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, респ. е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а е повторил оплакванията си за неправилност на въззивното решение, изложени в касационната жалба. Тези оплаквания – за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон и за необоснованост, могат да бъдат обсъждани само след допуснато касационно обжалване при констатирано наличие на основанията за допускане на касационен контрол. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства.
По изложените съображания настоящият състав приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При тази изход на спора на касатора разноски не следва да се присъждат. На ответника разноски не се присъждат, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 353 от 17.07.2014г. по в.гр.д. № 433/2014г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: