О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
гр. София, 23.06.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 733 по описа за 2016г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника Министерство на регионалното развитие и благоустройството, [населено място] чрез процесуални представители главен юрисконсулт П. К. и юрисконсулт Б. Х. срещу определение № 3641 от 15.12.2015г. по ч. гр. дело № 5216/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е потвърдено определение № 5955 от 23.09.2015г. по т. дело № 6173/2014г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-22 състав. С потвърдения съдебен акт СГС е оставил без уважение молбата на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, [населено място], заявена с частна жалба № 830234/26.06.2015г., за изменение на определение № 4166/04.06.2015г. в частта, с която след прекратяване на производството МРРБ е осъдено да заплати на ищеца [община], [населено място] сумата 15 635,60 лв. – разноски по делото.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на разпоредбите на чл. 78, ал. 1, 2 и 4 ГПК и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС /определение № 237/03.04.2013г. по ч. т. дело № 1561/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./ и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото:
1. Следва ли в полза на ищеца да бъдат присъдени разноски при прекратяване на съдебното производство?
2. Различно ли следва да бъде третиран въпросът за присъждане на разноските в полза на ищеца в случаите, в които производството е прекратено поради оттегляне на иска от страна на ищеца с аргумент, че е отпаднал правният му интерес и в случаите, в които производството е прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес?
Ответникът [община], [населено място] чрез процесуален представител адв. Е. Б. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, поради наличието на постоянна практика на ВКС, съгласно която в хипотезата на прекратяване на производството, по аргумент за прротивното от нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК ищецът има право на направените по делото разноски тогава, когато ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и не е признал иска – определение № 72/28.01.2013г. по ч. т. д. № 910/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 149/22.03.2012г. по ч. гр. д. № 3/2012г. на ВКС, ГК, І г. о., определение № 626/20.08.2012г. по ч. гр. д. № 275/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 97/02.03.2010г. по ч. т. д. № 82/2010г. на В..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в определения по чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да потвърди определение № 5955 от 23.09.2015г. по т. дело № 6173/2014г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-22 състав, въззивният съд е приел, че ответникът МРРБ с извънпроцесуалното си поведение е дал повод за завеждане на отрицателен установителен иск срещу него за недължимост на сумата 197 389,99 лв. и към датата на подаване на исковата молба е бил налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, който е бил допустим, но поради настъпил в хода на исковото производство факт – ответникът е уведомил ищеца, че не претендира заплащането на процесната сума, искът е приет за недопустим и производството по него е прекратено. Съдебният състав е изложил съображения, че по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото ответникът с поведението си е дал повод за завеждането на делото и не е признал иска, направените от ищеца разноски следва да бъдат заплатени от ответника.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 ГПК. Преценката за наличие на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва въз основа на изложените от частния жалбоподател доводи.
Д. на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като релевантните правни въпроси са решени в съответствие с постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 626/20.08.2012г. по ч. гр. д. № 275/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и определение № 277/14.05.2014г. по ч. гр. д. № 2432/2014г. на ВКС, ГК, І г. о., към която настоящият съдебен състав се присъединява. Съгласно постоянната практика на ВКС, когато ответникът е дал повод за предявяване на иска и този повод отпадне в хода на висящия исков процес, на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск, т. е. релевантно за правото на ищеца на разноски при прекратяване на производството по делото е поведението на ответника и причината, поради която искът е бил предявен. Като е приел, че при предявяване на отрицателния установителен иск за недължимост на посочената сума правният интерес е бил налице и искът е бил допустим /предвид изпратените от МРРБ, Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” до ищеца писма за потвърждаване установяване на нередност за използване на методиката на „средните цени” по т. 9 от М., приета с ПМС № 134/2010г. и се налага финансова корекция по пропорционалния подход в размер на 5% от реално верифицираните разходи по процесния договор и размерът на изчислената финансова корекция въззлиза на 197 389,99 лв., която сума подлежи на възстановяване от ищеца/, а впоследствие в хода на исковото производство правният интерес от иска е отпаднал поради ревизиране на позицията на ответника /предвид изпратеното от ответника до ищеца след предявяване на иска писмо изх. № 99-00-6-161258/11.02.2015г., с което го е уведомил, че нередност с Н.-О./14/РР/744 се прекратява, финансовата корекция отпада и че се заличава задължението на [община] в размер 197 389,99 лв. с начислен ДДС от книгата на длъжниците на ОУ на О./, поради което е направил извод, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждането на делото и дължи заплащане на направените от ищеца разноски, съдебният състав е постановил определението си в съответствие с даденото разрешение. Поради изложените съображения не е налице допълнителната предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол на въззивното определение.
Неоснователно е позоваването на частния жалбоподател на противоречие с определение № 237/03.04.2013г. по ч. т. дело № 1561/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. поради това, че посоченият съдебен акт на ВКС е неотносим към настоящия случай – казусите не са идентични и в посоченото определение не са налице данни, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, нито че в хода на исковото производство решението – предмет на отмяна по чл. 74 ТЗ е отменено от Общото събрание на съдружниците на ответното дружество.
Д. на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. По релевантните правни въпроси е формирана постоянна практика на ВКС, която настоящият съдебен състав възприема и която не се налага да бъде променяна.
Предвид изложените съображения се налага извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника по частната касационна жалба не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3641 от 15.12.2015г. по ч. гр. дело № 5216/2015г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: