7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
С., 26.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3659/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ДФ „Земеделие”- [населено място] срещу Решение №1466 от 16.07. 2014 г. по гр.д.№1112/ 2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №5131 от 21.12.2013 г. по гр.д.№1551/2012 г. на Пловдивски районен съд, с което отхвърлен иска на ДФ ”Земеделие” – [населено място] срещу Ю. Г. Кьолов-от [населено място] за сумата 24 446 лв.,получена по Договор за предоставяне на финансова помощ №16/112/00574 от 05.02.2009 г., със законната лихва от 03.10. 2012 г. и сумата 329.24 лв. – лихва за периода 07.11.2011 г.-22.12.2011 г., с оплакване за неправилност. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по съображения за неправилност на решението, жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите: 1. По дело, основано на твърдение за осъществен фактически състав по чл. 5 §3 от Регламент 1975/2006 (отм.), респ. чл. 4 §8 от Регламент №65/2011, достатъчно ли е да се констатира, че е налице функционална самостоятелност (обособеност) между земеделски стопанства, управлявани от двама ползватели на финансова помощ по ПРСР (за периода 2007-2013 г.) и в частност по мярка 112”Създаване на стопанства на млади фермери”, за да се приеме, че е налице изкуствено създаване на условия с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие с целите на мярката от ПРСР, за която е отпусната помощта 2. Задължителната сила на решението на Съда на ЕС, придадена с чл. 633 ГПК, обвързва ли с дадените указания националния съд, сезиран със спор относно прилагането на тълкуваната норма – чл. 5 §3 от Регламент 1975/2006 (отм.), респ. чл. 4 §8 от Регламент №65/2011, длъжен ли е националният съд да обсъди и изследва всички обстоятелства, за които Съда на ЕС е постановил, че е необходимо да бъдат изследвани. Жалбоподателят аргументира искането с липсата на задължителна практика по прилагането на чл. 5 §3 от Регламент 1975/2006(отм.), респ. чл. 4 §8 от Регламент №65/ 2011 и значимостта на нормите за икономиката на страната, за необходимостта от срочно произнасяне на ДФЗ по подадените заявки, като всеки отказ на ДФЗ от изплащане на помощ, обусловена от неправилна интерпретация, ще доведе до ненужни натоварващи страните разноски, съответно – до необходимост от изплащане на отказаната помощ за сметка на държавния бюджет.
Ответникът по касационната жалба Ю. Г. Кьолов – от [населено място] оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че изведените въпроси касаят правилността на решението по същество, счита, че жалбоподателят спестява тълкуването, дадено с Решение на С. от 12.09.2013 г. по дело С-434/12 относно член 4§8 от Регламент №65/2011 г., съобразено от въззивния съд, възразява по всеки от въпросите, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, цената на първия от които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 1 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен иска за връщане на посочените суми, предоставени на ответника по Договор за финансова помощ №16/112/00574 от 05.02.2009 г., съдът е решил основния спорен въпрос по делото: налице ли е изкуствено създаване на условия в противоречие на изискванията на чл. 4 §8 от Регламент (ЕС)65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №1698/2005 г. по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, на което основание ищецът твърди, че договорът е нищожен и ответникът дължи връщане на получените суми. Съобразил е заявлението за финансиране, сключения договор, анекс към договора, извършените проверки, изградените съоръжения, изпълнението на задълженията на ответника, поети с договора, както и действащата към сключване на Договора разпоредба на чл. 5 §3 от Регламент (ЕО) №1975/ 2006 г. (отм.), на която съответства разпоредбата на чл.4 § 2, 4 и 8 от Регламент (ЕС)65/2011 и Решение на Съда на ЕС от 12.09.2013 г. по дело № С-434-2012 г. за тълкуване на понятието „изкуствено създаване на условия” по чл. 4 §8 от Регламент 65/2011. В това решение С. е приел, че условията за прилагане на разпоредбата имат обективен и субективен елемент – трябва да се разгледат обективните обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата на подпомагане няма да може да бъде постигната, и във връзка със субективния елемент трябва да се разгледат обективните доказателства, които позволяват да се направи извод, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане, кандидатът е смятал да получи единствено облага в противоречие с целите на тази схема. След обсъждане на релевантните за спора доказателства съдът е направил извод, че сходството в бизнес проектите на Ю. и Д. Кьолови, това, че оранжериите и обработваните земи се намират в съседство, че земите са собственост на родителите им, предоставени им под наем, не могат да се възприемат като изкуствено създадени условия от ответника, необходими за да получи плащанията със субективна цел единствено за получаване на облага, напротив – доказателствата сочат, че всеки от братята е изградил оранжерия и е започнал да се занимава със земеделие, стопанисването на имотите е отделно, всеки сам реализира произведената продукция, при извършените проверки са отразени в съставените контролни листове обработвана от всеки земя, без да са направени никакви забележки, което сочи на обособеност на обработваните парцели независимо от липса на физическа граница. Съдът е отхвърлил иска, като е приел за неоснователно твърдението на ищеца, че оранжериите на двамата бенефициери представляват неделимо съоръжение и че заложените от ответника цели на финансирането могат да бъдат постигнати, като не е установено ответникът да е създал изкуствено условията, необходими за получаване на плащането с оглед да получи облага в противоречие със схемата за финансиране, като не е налице и субективния елемент.
С оглед изложеното по изведения първи въпрос е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Въпрос, какъвто излага жалбоподателят, не е решаван по делото – съдът не се е произнасял по въпроса при твърдение за приложимост на чл.5 §3 от Регламент № 1975/2006; (отм.), респ. чл. 4 §8 от Регламент №65/2011, достатъчно ли е да се констатира, че е налице функционална самостоятелност (обособеност) между земеделски стопанства на двама ползватели на финансова помощ, за да е налице изкуствено създаване на условия с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие с целите на мярката от ПРСР, за която е отпусната помощта. Съдът е преценил отделните факти, относими към изпълнение на задълженията на ответника, поети с договора, а дали тези факти правилно са преценени, е въпрос на обоснованост на решението, който касае правилността му и отговорът на който е обусловен от доказателствата по делото, извършената от съда тяхна преценка, която се прави след тълкуване съдържанието на приложимите клаузи от договора и приложимата правна норма. Решаващият съд е съобразил правилата на чл.20 ЗЗД при тълкуване на договора, обсъдил е доводите и възраженията на страните относно действителността на договора, произтичащите от него права и задължения, като изводите, до които е стигнал, не могат да се ревизират в производството по чл. 288 ГПК. Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/ 209 г. на ВКС, ОСГТК, за да обоснове допускане на касационен контрол, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от съда на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Поставеният от жалбоподателя въпрос цели да обоснове твърдяните нарушения на закона, затова представлява основание за касационно обжалване по чл. 281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По втория въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Относно нормативната уредба на финансовото подпомагане по програма С., е налице практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК: Р.№112/10.09.2012 г. по т.д.№359/2011 г. на II т.о. и Р.№199/05.12.2014 г. по т.д.№4500/2013г. на І т.о., съгласно която предоставянето на безвъзмездна финансова помощ при условията на програма С., представлява смесен фактически състав с административноправни и гражданскоправни елементи, конкретните условия и ред, както и изискванията към лицата, които се подпомагат, се определят с наредби на министъра на земеделието и храните съгласно Националния план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2000 – 2006 г.; доколкото в съответния подзаконов нормативен акт няма специални разпоредби за отговорността за неизпълнение, относими са конкретните клаузи от всеки договор и общите правила по чл. 79 и сл. ЗЗД
В Р.239/08.04.2014 г. по т.д.№4590/2013 г. на ВКС,І т.о.;Р. № 165/08.02.2013 г. по т.д.№269/2012 г. на В., ІІ т.о. и Р.№ 240/07.05. 2015 по т.д.№317/2014 г. на ВКС, І т.о. по въпросите: при тълкуване на договор за финансиране по програма С., следва ли да се съобразяват правилата и целите на Регламент /ЕО/ 1268/1999 на Съвета от 21.06.1999 г. за подкрепата на Общността за предприсъединителните мерки за земеделие и развитие на селските райони в страните кандидати от Ц. и Източна Европа и по въпроса за вредите от неизпълнението, е прието, че се извършва преценка във всеки отделен случай с оглед клаузите на съответния договор и събраните доказателства, при съобразяване на специалните правила на приложимия подзаконов нормативен акт и общите правила на ЗЗД за отговорността за неизпълнение; при спор за изпълнението на договора, съдът следва да съобразява целта на предоставената помощ, за което да тълкува клаузите на договора по чл. 20 ЗЗД и да преценява целта на договора, и би могъл да съобрази и правилата и целите на регламента на СЕ, но доколкото регламентът не урежда реда и условията за сключване на конкретния договор между държавата, получаваща помощта, и лицето, ползващо същата, то целта на договора по чл. 20 ЗЗД може да се основе само на общата рамка за предназначението на финансирането с оглед на използването на помощта във връзка с твърдяното неизпълнение.
В настоящия случай ищецът е основал претенцията си на твърдение за нищожност на договора поради противоречие със чл. 4 т §9 от Регламент 65/ 2011 г., която клауза предвижда, че ”не се извършва плащане на бенефициери, за които бъде установено, че изкуствено са създали условията, необходими за получаване на плащания с оглед да получат облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане”. Разпоредба в този смисъл се съдържа в приложимата за възникналото между страните правоотношение Наредба №9/03.04.2008 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка ”Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. – чл. 8 т.10, въз основа на която Наредба е сключен Договорът от 05.02.2009 г. Въззивния съд, като обосновал, че не е налице изкуствено създаване на условия, включително функционална несамостоятелност от ответника в противоречие на изискванията на приложимите нормативни актове, поради което неоснователно ищецът поддържа нищожност на договора и претендира връщане на получените суми, не е изградил извода си само на Регламент 1975/2006 г., за приложението на който жалбоподателят поставя въпрос №2. Регламентът е задължителен за държавите-членки на ЕС, има директен, пряк ефект, но в отношенията на страните се прилага освен регламента, също и Наредба №9/03.04.2008 г. и клаузите, уговорени с Договора.
По този въпрос не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК с оглед посочената съдебна практика за приложимата нормативна уредба, за неизпълнение на задължения от получилия помощ по договор по програма С. и за тълкуване на договорите, създадена по чл. 290 ГПК и задължителна за долустоящите съдебни инстанции. Тази практика не се налага да бъде променяна, тъй като не са налице противоречиво разрешавани въпроси от съдебни състави, не е налице изменение в обществените условия или в създаденото законодателство, които да налагат промяна в даденото тълкуване. Няма необходимост от произнасяне, наложено от непълнота на закона, нито необходимост за тълкуване на неясна или непълна правна норма, като с посоченото Решение на С. от 12.09. 2013 г. по дело С-434/12 е тълкувано понятието „изкуствено създаване от бенефициери на условията, необходими за получаване на плащания с оглед да получат облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане” по чл. 4 §8 от Регламент №65/2011. Въззивният съд се е съобразил с цитираната нормативна уредба и условията за връщане на отпусната финансова помощ, уговорени в сключения договор и Наредба №9/ 03.04.2008 г. и не се е произнесъл по въпроса за силата на решението на С. по прилагането на чл. 5 §3 от Регламент 1975/ 2006(отм.), респ. чл. 4 §8 от Регламент №65/2011, затова неоснователно жалбоподателят обосновава искането за допускане на касационно обжалване със съображения, че липсва съдебна практика по посочените регламенти.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №1466/16. 07.2014 г. по гр.д.№1112/ 2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА ДФ”Земеделие” – [населено място] да плати на Ю. Г. Кьолов – от [населено място] 800 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: