О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
С., 13.02.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Eмилия Василева т. д. № 392 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 404 от 15.10.2014 г. по в. гр. дело № 522/2014 г. на Врачански окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 111 от 09.06.2014 г. по гр. дело № 1096/2013 г. на Районен съд Мездра. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявеният от касатора против Любов В. М. от [населено място], [община] иск за установяване съществуването на задължението на ответника по издадената по ч. гр. дело № 1005/2013 г. заповед № 568 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.10.2013 г. за сумите: 2000 лв. – главница; 1 094,20 лв. – лихва за периода от 05.11.2008 г. до 06.11.2013 г. и 419,25 лв. – лихва за периода от 21.03.2008 г. до 05.11.2008 г., като погасен по давност.
Касаторът прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Ответната страна Любов В. М. оспорва касационната жалба поради нейната недопустимост, евентуално неоснователност и претендира присъждане на направените разноски в размер 500 лв. – адвокатски хонорар съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. Съобразно посочената императивна разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Обжалваното решение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен предявеният от касатора против Любов В. М. от [населено място], [община] установителен иск. Искът е за сумата общо в размер 3 513,45лв., като вземането произтича от сключен между касатора [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ и ЗП Любов В. М. договор от 08.03.2008 г. за покупко – продажба на стоки на отложено плащане. Като обезпечение изпълнението на същия е издаден и запис на заповед от 21.03.2008 г. за сумата от 4 347 лв. от Н. И. Г. от [населено място] и авалист – Любов В. М. от [населено място].
Сделката, от която произтича вземането, е двустранно търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска под 10 000 лв. Съобразно чл. 280 ал. 2 ГПК производството по тези дела е двуинстанционно и правилно в диспозитива на обжалваното решение е отразено, че същото е окончателно. Касационната жалба е подадена на 20.11.2014г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ал. 4 ГПК касаторът трябва да заплати на ответната страна направените от нея разноски за настоящото производство в размер 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивно решение № 404 от 15.10.2014 г. по в. гр. дело № 522/2014 г. на Врачански окръжен съд
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на Любов В. М. с ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], общ. М., обл. В., [улица] сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща съдебни разноски – адвокатски хонорар.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.