О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 478
гр. София, 16.06.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1197 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Л. Г. и Д. Й. Й., двамата от [населено място], общ. Л., представлявани от адв. Т. П., срещу решение № 2347 от 17.12.2014г. по в.гр.д. № 3314/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в частта, в която след частична отмяна на решение от 08.05.2014г. по гр.д. № 242/2013г. на Монтански окръжен съд са отхвърлени предявените от касаторите против ЗК [фирма] искове за присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени и неимуществени вреди от датата на деликта – 10.09.2010г. до 17.12.2010г., като погасен по давност, както и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от касаторите искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените на всеки от тях 120 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева и за отхвърляне на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 2200 лева до 3 000 лева.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалния закон, както и необоснованост. Считат за незаконосъобразен извода на въззивния съд, че акцесорната претенция за законна лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди се погасява с тригодишна давност, като поддържат, следва да намери приложение не разпоредбата на чл.111, б. „в” ЗЗД, а разпоредбата на чл.197 КЗ /отм./, според която погасителната давност е петгодишна. Твърдят, че въззивният съд е допуснал и нарушение на чл.52 ЗЗД, като е определил несправедливи обезщетения, без да съобрази икономическата конюнктура, която е в основата на почти ежегодното нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди. Поддържат още, че въззивният съд не е обсъдил оплакването им, че първоинстанционният съд не е взел предвид свидетелските показания за направените разходи за погребение и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до необоснованост на решението. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК поддържат наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застраховател;
2. При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по справедливост следва ли съдът да се съобразява с тенденцията на почти ежегодното нарастване на нормативно определените размери на застрахователните суми, предвидени с чл.266 КЗ /отм./ и пар.27 ПЗР на КЗ /отм./;
3. Коя е приложимата правна норма относно давностните срокове при предявяване на искове за обезщетения при настъпило застрахователно събитие – чл.111, б. „в” ЗЗД или чл.197 КЗ /отм./.
Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС – 4/1968г. и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1 от 26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 797/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 95 от 24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решенеие № 177 от 27.10.2009г. по т.д. № 14/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 59 от 29.04.2011г. по т.д. № 635/2010г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 898 от 04.07.2012г. по т.д. № 634/2010г. на ВКС, ТК, II т.о.
Ответникът ЗК [фирма], [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд, след като е обсъдил доказателствата, установяващи настъпването на ПТП на 10.09.2010г., причинило смъртта на Ц. Л. – син на ищците, и наличието на виновно противоправно поведение на водача на л.а. „Опел О.” с ДК № СА 20-98 СА, както и наличието на валидна към посочената дата застраховка „ГО”, сключен между собственика на автомобила и ответника, е обсъдил направените от страните оплаквания във въззивното производство, касаещи размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение и наличието на съпричиняване от страна на починалото лице. Въз основа на кредитираните показания на свидетеля Й. е приел за установено, че родителите са изживяли много тежко загубата на своето единствено дете, с което са живеели в едно домакинство преди настъпване на инцидента. Взел е предвид възрастта на пострадалия – 19 г., както и датата на настъпване на застрахователното събитие, и е приел, че на всеки от ищците следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 120 000 лева. Изложил е съображения за неоснователност на възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, като е приел, че не е доказано от събраните по делото доказателства.
По отношение на претенцията за обезщетение за имуществени вреди въззивният съд е приел, че е доказана за сумата 2 200 лева, тъй като събраните писмени доказателства установяват разходите за паметник, което се подкрепя и от показанията на свидетелите К. и Й. в частта им, в която се сочат направените разходи за погребение.
Въззивният съд е изложил съображения, че пострадалите имат право да претендират заплащането на компенсаторна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението, но е счел за частично основателно оплакването на застрахователя, че част от претенцията за лихва е била погасена по давност, тъй като събитието е настъпило на 10.09.2010г., а исковата молба е била подадена в съда на 18.12.2013г. Приел е, че акцесорната претенция се погасява с изтичането на тригодишна давност, поради което за периода от 10.09.2010г. до 17.12.2010г. същата е била погасена по давност.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
В изложението са поставени материалноправни въпроси относно определянето на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и влияе ли се той от икономическата конюнктура в страната и установените лимити на отговорността на застрахователя към момента на постановяване на съдебното решение. Тези въпроси са релевантни за делото, тъй като от отговора им зависи изходът на спора. По отношение на тях обаче не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Съгласно създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика – решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28/09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент, и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като при определяне на конкретния размер на обезщетенията е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, релевантни за определяне на размера на дължимото обезщетение, и е оценил значението им, както и е съобразил момента на настъпване на ПТП и обществено-икономическите условия към този релевантен момент. Съгласно постоянната съдебна практика установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент, който е моментът на настъпване на увреждането. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касаторите за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Тъй като по формулираните въпроси е създадена задължителна съдебна практика, не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Третият материалноправен въпрос, отнасящ се до приложимата материалноправна норма относно давностния срок при предявяване на искове за обезщетения при настъпило застрахователно събитие, е релевантен само по отношение на срока, с изтичане на който се погасява по давност претенцията за лихва върху дължимото застрахователно обезщетение. По този въпрос е формирана задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 72 от 30.04.2009г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, II г.о., решение № 67 от 24.06.2011г. по т.д. № 323/10г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 96 от 18.07.2011г. по т.д. № 610/2010г. на ВКС, ТК, I т.о. и др. Съгласно тази практика в хипотеза на насочен срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента пряк иск на пострадалия за обезвреда, вземането за лихви се погасява с кратката тригодишна погасителна давност, съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД. И двете вземания – обезщетението за неимуществени вреди и законната лихва върху него, имат обезщетителен характер, но размерът им се определя по различни критерии и ред, законът регламентира и различен срок за погасяването им – специална, тригодишна давност за погасяване на лихви /чл. 111 б. „в“ ЗЗД/ и обща, петгодишна давност – за всички вземания, за които законът не предвижда друг срок /чл. 110 ЗЗД/. Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с тази практика, поради което не е налице поддържаното основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед наличието на постоянна съдебна практика по поставения въпрос не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускне на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касаторите не следва да се присъжат разноски за касационното производство.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2347 от 17.12.2014г. по в.гр.д. № 3314/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: