6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 107
С., 27.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1696/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Мария С. – ЕТ с фирма” Ем си ем – Мария С.” – [населено място] срещу Решение № 2358 от 11.12.2013 г. по т.д. № 2749/ 2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 12.04.2013 г. по т.д. № 4641/2011 г. на СГС, с което предявените срещу ЗК [фирма] – [населено място] искове са уважени и е постановено друго, с което са отхвърлени искът по чл. 208 ал. 1 КЗ за 32 342 лв. – застрахователно обезщетение за имуществени вреди от кражба на л.а. „БМВ”, модел „730Д Автоматик”, д.к. [рег.номер на МПС] , със законната лихва от 11.11.2011 г. и иска по чл. 86 ал.1 ЗЗД за 950.90 лв., с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Молба жалбоподателката поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК с оглед постановените от ВКС: Р.№ 1202/02.10. 2012 г. по т.д.№615/2011 г. на ІІт.о.;Р.№49/29.07.2013 г. по т.д.№ 840/ 2012 г. на І т.о.; Р.№2/20.05.2013 г. по т.д.№1031/2011 г. на І т.о. и Р. №4/21.03.2012 г. по т.д.№ 981/2011 г. на ІІ т.о. и тъй като въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочи въпросите: 1. правото на застрахователя да откаже да плати обезщетение освен доказване непредоставяне от застрахования на вярна и точна информация за застрахователното събитие, включва ли и пряка причинна връзка между виновното неизпълнение и настъпване на застрахователното събитие; 2. чия е доказателствената тежест и какъв е редът по който се установява умисъл у застрахования, който изключва отговорността на застрахователя. Във връзка с тези въпроси поставя и въпросите: когато е регистрирана активност с титулярния ключ на МПС (предаден на застрахователя) във времето между паркирането на МПС и установяване на липсата, и преди заявяването на щетата, следва ли да се приеме, че застрахованият не е предоставил вярна и точна информация относно обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие; поведението на застрахования ли е причина за регистрираната активност; има ли затова доказателства и чия е тежестта да ги представи; регистрирана ли е активност, кой е ”титулярният ключ”, разпечатката за регистрирана активност съставлява ли частен документ, възраженията на застрахованиясрещу него не е ли оспорване; локализирането и проследяване движението на обявено за откраднато МПС право и задължение на застрахователя ли е или на право -охранителните органи. Извежда въпросите: за да възникне правото по чл. 211 т. 2 КЗ, следва ли застрахователят да докаже факта, че то е значително с оглед интереса му, че виновното неизпълнение на задължението е причина за настъпване на застрахователното събитие, има ли застрахователят право да откаже обезщетение въз основа недоказани факти – това че придвижването на МПС, съответно значителното затрудняване в усилията на застрахователя да идентифицира, локализира и/или проследи движението на МПС, е извършено от застрахования; не следва ли умисълът да е свързан с поведението на застрахования; като умисъл следва да се тълкуват клаузите на договора, които въвеждат умишлено увреждане на застрахованото имущество, като основание, пораждащо право на застрахователя да откаже плащане.
Ответникът по касационната жалба „Застрахователна компания [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице противоречива съдебна практика по изведените въпроси, представените от жалбоподателя решения на ВКС касаят критериите по приложението на чл. 211 т. 2 КЗ и са изцяло съобразени от въззивния съд, а Р.№ 4/21.03.2012 г. по т.д.№ 81/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. е неотносимо; оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са били уважени осъдителни искове, които са отхвърлени, както и че цената на първия не е до 10 000 лв., намира на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени решението и да отхвърли иска по чл. 208 ал. 1 КЗ, въззивният съд е приел за основателно възражението на ответника, основано на т.14.1, вр. т.15 от ОУ, че има право да откаже плащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнение от ищцата на задължението да даде верни и точни отговори на поставените от застрахователя въпроси, което е съществено с оглед интереса на застрахователя по см.на чл. 211 т. 2 КЗ. Обосновал е, че в писмените доказателства, приложени към щетата, твърденията на ищцата за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие са в смисъл, че е паркирала МПС на 11.06.2011 г. около 16.30 – 17 ч., след който час не е имало движение на МПС, и е установила на 12. 06.2011 г. около 11 ч., че МПС е откраднато, а съобразно разпечатките, приложени към щетата, съхранявани в ключовете на процесното МПС, извлечени в деня на предоставяне на ключовете на застрахователя 13.06.2011 г., се установяват динамични данни за МПС: записан в ключа час 03.00. на 12.06.2011 г. Въз основа на това съдът е заключил, че ищцата не е изпълнила задължението да предостави вярна и точна информация за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие по см. на чл.14.1 от ОУ, което е значително с оглед интереса на застрахователя – регистрираната активност с титулярния ключ на МПС преди заявяването на щетата, е от естество значително да улесни придвижването на МПС, през периода от 03.00.00 ч. на 12.06.2011 г. – установена активност на предвижване на МПС с единия от титулните ключове, до 13.06.2011 г. – когато ищцата е предала ключовете – е изминало достатъчно време, за да се приеме, че застрахователят съществено е затруднен, при условие, че и МПС и задействалият го ключ са били в неизвестност, този период е от естество значително да улесни придвижването на МПС, съответно – значително да затрудни застрахователя в усилията да идентифицира, локализира и/или проследи движението му, това е решителен период за да реализира застрахователя правата си след като е бил уведомен и са му предадени ключовете – застрахователят има право на основание чл. 211 т. 2 КЗ да откаже да изплати застрахователното обезщетение.
По релевантните за делото въпроси: кои са предпоставките за възникване правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение по чл. 211 т. 2 КЗ, следва ли да докаже, че виновното неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие и че то е значително с оглед интереса му, и чия е доказателствената тежест – е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Въззивният съд е решил тези въпроси в съответствие с постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№1202/ 02.10.2012 г. по т.д.№ 615/2011 г. на І т.о. и Р.№49/29.07.2013 г. по т.д.№ 840/2012 г. на І т.о., в които е прието, че застрахователят, за да откаже плащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 211 т. 2 КЗ, трябва да е налице: 1) неизпълнение от застрахования на задължение по застрахователния договор, 2) да е предвидено в закон или в застрахователния договор, 3) неизпълнението да е значително с оглед интереса на застрахователя, 4) настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.е. между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, да съществува пряка причинно – следствена връзка, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Застрахователят трябва да докаже, че виновното неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие, както и че неизпълнението е значително с оглед на интереса му – става дума както за значителност на неизпълнението, така и на самото задължение с оглед на неговия вид и характер – да се касае за такова задължение на застрахования, което е от съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за него да осъществява своята дейност, било чрез съществено увеличаване на риска или защото е довело до неговото реализиране – и затова следва да се приеме, че при изпълнението на тези задължения не би се стигнало до настъпване на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото.
Въззивният съд в съответствие с посочената практика се е съобразил с уговореното в т.14.1, вр. т.15 от ОУ относно основанията за освобождаване на застрахователя от отговорност при неизпълнение на задължение на застрахования по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя. Ищцата не е предоставила вярна и точна информация за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, укрила е от застрахователя, че МПС е приведено в движение с оригиналния ключ преди констатираната липса, което обстоятелство не може да не й е било известно, след като у нея се намира оригиналният ключ, и неизпълнението се явява значително с оглед интереса на застрахователя – основание по смисъла на чл. 211 т. 2 от КЗ за отказ от изплащане на обезщетение. Неизпълнението на задължението е доказано от застрахователя с приложената към щетата разпечатка, и в тежест на ищцата е било да установи, че регистрираното движение на МПС с оригиналния ключ в посочения час, за съхранението на който тя отговаря, няма отношение към изчезването на колата, като ищцата не е оспорила посочената разпечатка. След извършване конкретна преценка въз основа данните по делото съдът е обосновал извода, че неизпълнението на задължението на ищцата се явява значително с оглед интереса на застрахователя, доколкото е от естество значително да улесни придвижването на МПС през времето от регистрираното привеждане на МПС в движение до уведомяване на застрахователя и предаване от ищцата на ключовете, съответно съществено да затрудни локализацията и издирването на МПС, без значение дали тези мерки са задължение на органите на МВР или застрахователят има свои ресурси за предприемане на такива действия. Застрахователят има право да откаже на основание чл. 211 т. 2 КЗ да изплати на застрахователно обезщетение, като санкция за неизпълнение на изрично посочени в ОУ задължения на застрахования, което неизпълнение е значително с оглед интереса на застрахователя.
Не са релевантни за спора, тъй като не са предмет на обсъждане от въззивния съд въпросите: какъв е редът, по който се установява умисъл у застрахования, който изключва отговорността на застрахователя, не следва ли умисълът да е свързан с поведението на застрахования, локализирането и проследяване движението на обявено за откраднато МПС право и задължение на застрахователя или е или на правоохранителните органи. Въпросът съставлява ли частен документ разпечатката за регистрирана активност, възраженията на застрахования срещу разпечатката не е ли оспорване, не са релевантни за спора, тъй като ищцата не е оспорила разпечатката за регистрирана активност на МПС.
Въпросите:когато е регистрирана активност с титулярния ключ във времето между паркирането на МПС и установяване на липсата, и преди заявяване на щетата, следва ли да се приеме, че застрахованият не е предоставил вярна и точна информация относно обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие; поведението на застрахования ли е причина за регистрираната активност; има ли затова доказателства и чия е тежестта да ги представи; регистрирана ли е активност с ”титулярния” ключ, кой е ”титулярният ключ”, има ли застрахователят право да откаже обезщетение въз основа недоказани факти, са въпроси, относими към предмета на делото и са свързани с правилността на въззивното решение, а отговорът им е обусловен от доказателствата и от преценката им от съда. Дали застрахователят е доказал, че са налице условията на чл. 211 т. 2 КЗ, респ. дали искът е основателен или не, и оплакването на жалбоподателката за неправилното им решаване, съставлява касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване. С направеното искане тези въпроси да бъдат решени от касационната инстанция, жалбоподателката фактически иска да обоснове, че направените от въззивния съд изводи са неправилни.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2358 от 11.12.2013 г. по т.д. № 2749/ 2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Мария С. – ЕТ с фирма” Ем си ем – Мария С.” – [населено място] да плати на ЗК [фирма] – [населено място] разноски по делото за касационната инстанция 200 лв. -юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: