1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 878
гр. София, 06.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 693 по описа за 2016г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. К. срещу решение № 2204 от 12.11.2015г. по т. дело № 56/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 1694 от 05.11.2014г. по т. дело № 7576/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 18 състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] и срещу С. Е. Ан Д., П. А. Л., Д. Т., Д. Д. Х. и Д. М. М., Р. А. С., Б. Г. Я., М. Д. М., Д. М., Д. Р. А., К. Н., Н. П. Е., Д. С. У. и Д. Р. Г. иск по чл. 694 ТЗ за признаване за установено, че ищецът [фирма] има вземане срещу несъстоятелния длъжник [фирма] /в несъстоятелност/ в размер на сумата 10 284.50 евро, произтичащо от договор за цесия от 27.09.2011г., сключен между ищеца като цесионер и лицата П. К., М. К., Д. П. М., П. М., Д. К. и Б. К. в качеството им на цеденти, представляващо подлежащо на възстановяване авансово плащане, направено от горепосочените лица в полза на ответника по сключен между тях предварителен договор за продажба и строеж на недвижим имот от 23.07.2009г. за апартамент А1-04, находящ се в жилищната сграда на „С. лодж” Б..
Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради постановяването му при участие на ненадлежна страна – кредиторите, възразили срещу включване от синдика на процесното вземане на ищеца в списъка на допълнително предявените и приети вземания по чл. 688 ТЗ. Релевира и евентуални доводи за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и приложеното към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, както и на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК поради това, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Каква е доказателствената сила на експертизата и може ли решението да се основава само на заключението на вещото лице при пълно игнориране на другите събрани по делото доказателства? Според касатора посоченият въпрос е от значение за делото, тъй като въззивният съд въз основа на заключението на съдебно-графическата експертиза е приел, че представеният от ищеца документ, удостоверяващ уведомлението на цедента до длъжника не е автентичен, като е игнорирал другите събрани доказателства, а именно счетоводното отразяване на договора за цесия при цесионера и длъжника. Поддържа, че въпросът е решен в противоречие с определение № 427/02.08.2012г. по ч. гр. д. № 300/2012г. на ВКС, І г. о., решение № 8092/06.06.2012г. по адм. д. № 4054/2012г. на ВАС, решение № 5981/26.04.2012г. по адм. д. № 9354/2011г. на ВАС, определение № 604/14.06.2010г. по гр. д. № 26/2010г. на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
2. Невъзможността за представяне на сравнителни образци от подписа на едно лице обуславя ли извод за неавтентичност на документ, върху който е положен подписът на това лице? От заключението на вещото лице по съдебно-графическата експертиза, според което не може да се направи извод за авторството на подписите, положени върху частни документи поради липса на сравнителен материал, може ли да се направи обоснован извод за неавтентичност на документите, обект на изследването? Касаторът поддържа, че посочените въпроси са от значение за спора, тъй като съдебно-графическата експертиза не е могла да даде отговор на въпроса дали договорът за цесия и уведомлението на цедента до длъжника са подписани от П. К., М. К., Д. П. М., П. М., Д. К. и Б. К., както и поради това, че посочените лица са чужди граждани, без постоянен адрес в Република България, не са извършвали сделки пред нотариус на територията на страната, не са съдружници или управители в български юридически лица и по никакъв начин не са полагали подписа си пред държавните институции на Република България или пред други органи, поради което не е възможно снабдяването със сравнителни образци на подписите им. Касаторът релевира доводи, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като няма задължителна практика на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
3. Осчетоводяването на договор за цесия от страна на цесионера / [фирма]/ и длъжника / [фирма]/ може ли да доведе до обоснован извод и доказателство ли е за наличие на облигационни отношения между тях на основание договора за цесия? Според касатора този въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, формирана с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 42/19.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 166/26.10.2010г. по т. д. № 991/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 34/22.02.2010г. по т. д. № 588/2009г. на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
4. При ясно и точно посочване на прехвърленото с договора за цесия вземане и неговия източник и на дължимата от цесионера насрещна престация, посочването в договора, че дължимата от цесионера цена ще се извърши чрез прихващане с дължима от цедента сума по друго, възникнало между тях правоотношение, от значение ли е за валидността на договора за цесия? – касаторът се позовава на допълнителната предпоставка на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В допълнително представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира и доводи, че въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС и по следните процесуалноправен и материалноправен въпроси:
1. Издаването на данъчен документ – фактура, осчетоводяването й, включването й в дневника – продажби за съответния данъчен период и начисляването и ефективното внасяне на ДДС в бюджета съставляват ли доказателство за липсата на противопоставяне от страна на длъжника? – противоречие с решение № 202/31.05.2007г. по т. д. № 649/2006г. на ВКС, І т. о., решение № 1859/16.11.2001г. по гр. д. № 359/2001г. на ВКС, V г. о. и решение № 37/01.04.2009г. по т. д. № 106/2008г. на ВКС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
2. При недостатък в писмената форма и липса на възражение от страна на длъжника, изразяващо се в издаване на данъчен документ – фактура, осчетоводяването й, включването й в дневника – продажби за съответния данъчен период и начисляването и ефективното внасяне на ДДС в бюджета трябва ли да намери приложение разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ? – противоречие с определение № 78/17.02.2014г. по т. д. № 3282/2013г. на ВКС, решение № 115/23.07.2013г. по т. д. № 348/2012г. на ВКС и определение № 19/19.01.2010г. по т. д. № 802/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
Касаторът поддържа, че тези два въпроса са от значение за спора, с оглед неправилния извод на въззивната инстанция за неприложимост на разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ и несъобразяване с издадената от ответното дружество фактура за авансово плащане на част от договорената цена, включването й в дневника – продажби и справката – декларация по ЗДДС за съответния данъчен период и внасянето на дължимия ДДС в републиканския бюджет.
Ответникът [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] чрез процесуален представител адв. Ч. П. не оспорва касационната жалба и излага съображения за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените от касатора правни въпроси на твърдените основания.
Ответниците физически лица чрез процесуален представител адв. В. К. Д. оспорват касационната жалба и правят възражение за липса на посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържанието й отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Предявеният от [фирма] иск е за установяване на вземане в размер 10 284.50 евро, което е било прието от синдика на [фирма] /в несъстоятелност/, срещу него ответниците физически лица – кредитори в производството по несъстоятелност са възразили в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ и с определение от 17.10.2012г. по гр. дело № 2443/2011г. Софийски градски съд е изключил вземането от списъка на предявените и приети вземания по чл. 688 ТЗ.
Ищецът е основал вземането си на предварителен договор за строителство и продажба от 23.07.2009г. за апартамент А1-04, находящ се в жилищна сграда на „С. лодж”, [населено място] с продавач дружеството [фирма] /сега в несъстоятелност/ и купувачи П. К., М. К., Д. П. М., П. М., Д. К. и Б. К., допълнително споразумение от 18.08.2011г. между продавача и купувачите за прекратяване на предварителния договор за строителство и продажба по взаимно съгласие и поето от продавача задължение за връщане на направеното от купувачите плащане на цената по предварителния договор в размер 10 297.50 евро, договор за цесия от 27.09.2011г., с който купувачите като цеденти са прехвърлили на [фирма] като цесионер вземането си от [фирма] в размер 10 297.50 евро, произтичащо от допълнителното споразумение към предварителния договор, и на уведомление от 27.09.2011г. за цесията до длъжника.
За да направи извод за неоснователност на предявения иск, въззивният съд е приел, че не са доказани наличието на предварителен договор за покупко-продажба, източник на вземането на П. К., М. К., Д. П. М., П. М., Д. К. и Б. К. от [фирма] и съгласието на кредиторите да прехвърлят вземането на [фирма], като е изложил следните аргументи:
По делото не са представени документи, установяващи съществените елементи на сделката по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – точното описание на недвижимия имот, цената, начина на плащане и намерението на страната да встъпи в правоотношението. Оригинал на приложеното към исковата молба копие на предварителен договор от 23.07.2009г. не е представен. Фактът за постъпилата по сметка на [фирма] /в несъстоятелност/ сума в размер на 10 287.50 евро не е индиция за съществуването на предварителен договор между дружеството и П. К., М. К., Д. П. М., П. М., Д. К. и Б. К., тъй като не покрива всички съществени елементи по сделката и не доказва цената, защото сумата не е идентична нито с покупната цена, нито в договора е предвиден аванс, а визираното като основание за плащане „А1-04 „С. Л.” не представлява индивидуализация на имота и не съдържа санкция от лицата П. К., М. К., Д. П. М., П. М., Д. К. и Б. К., че встъпват в предварителен договор за покупка на недвижим имот. Плащането е извършено от [фирма] с наредител М. К., без наличието на данни за възложен от М. К. мандат на посоченото дружество, както и за мандата на М. К. да представлява останалите купувачи по сделката; липсват доказателства за възлагане на поръчките от физическите лица на агентите, както и за размера на извършените от тях плащания по сметка на посредниците.
Според въззивната инстанция допълнителното споразумение от 18.08.2011г. не установява съществуването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот апартамент А1–04 в жилищна сграда „С. Л.” поради това, че соченият от ищеца „оригинал” е електрофотографско копие на подписите на физическите лица – купувачи, не носи оригиналните им подписи, а единствено съдържа оригиналния подпис на Д. Г. С..
Разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ не може да бъде приложена, тъй като по делото не е установено заплащане на цена или аванс от нея от П. К., М. К., Д. П. М., П. М., Д. К. и Б. К..
Действителността на процесния предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот не може да бъде установена от издадената от [фирма] /в несъстоятелност/ фактура № 280/23.07.2009г. с получател само П. К. и М. К., тъй като е едностранно съставена и не свидетелства за съгласието на физическите лица – посочени като страни по предварителния договор, поради което е ирелевантно дали същата е включена в дневниците за продажба на ответника по ДДС, както и дали този данък е заплатен.
Въззивният съд е изложил и евентуален аргумент за неоснователност на иска, ако се приеме, че физическите лица – купувачи по предварителния договор са страна по сделката и вземането за сумата от 10 287.50 евро съществува вследствие на развалянето на този договор: не е доказано съгласието на ответниците физически лица да цедират вземането на ищеца [фирма]. Автентичността на договора за цесия и уведомлението до длъжника за цесията е оспорена от ответниците физически лица, ищецът не е представил сравнителни образци на подписите на цедентите, а представените документи представляват електрофотографски копия, поради което съдебният състав е направил извод, че липсват преки доказателства за сключване на договора за цесия. Изложил е съображения, че счетоводните записвания при длъжника за прехвърляне на вземането към новия кредитор /цесионера/ не дават непосредствено сведения за съгласието на цедентите по чл. 99 ЗЗД и не създават сигурно убеждение в истинността на фактическото твърдение на ищеца за наличието на договор за прехвърляне на вземането.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос по конкретното дело е този, който е включен предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора въпрос „каква е доказателствената сила на експертизата и може ли решението да се основава само на заключението на вещото лице при пълно игнориране на другите събрани по делото доказателства“ не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като по отношение на него не е налице твърдяната от касатора предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Въззивната инстанция не е придала на заключението на съдебно-графическата експертиза нито формална, нито материална доказателствена сила, а го е обсъдила заедно с останалите събрани по делото доказателства, включително счетоводните записвания при длъжника за прехвърляне на вземането към новия кредитор /цесионера/, поради което не е осъществено твърдяното противоречие на изводите на въззивната инстанция по този въпрос с определение № 427/02.08.2012г. по ч. гр. д. № 300/2012г. на ВКС, І г. о на ВКС, постановено в производство чл. 274, ал. 3 ГПК. Несъгласието на касатора с извода на решаващия съдебен състав, че счетоводните записвания на цедираното вземане при длъжника не дават непосредствени сведения за съгласието на цедентите по чл. 99 ЗЗД и не създават сигурно убеждение в истинността на фактическото твърдение на ищеца за наличието на договор за прехвърляне на вземането, и направените в тази насока оплаквания представляват касационни основания по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Посоченото от касатора определение № 604/14.06.2010г. по гр. д. № 26/2010г. на ВКС не представлява нито постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито противоречива съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като е постановено в производство по чл. 288 ГПК и с него не е допуснато касационно обжалване на съответното въззивно решение. Цитираните от касатора решение № 8092/06.06.2012г. по адм. д. № 4054/2012г. на ВАС и решение № 5981/26.04.2012г. по адм. д. № 9354/2011г. на ВАС не се включват в основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, предвид Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, т. 2 и т. 3.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по формулираните в т. 2 процесуалноправни въпроси „невъзможността за представяне на сравнителни образци от подписа на едно лице обуславя ли извод за неавтентичност на документ, върху който е положен подписът на това лице; от заключението на вещото лице по съдебно-графическата експертиза, според което не може да се направи извод за авторството на подписите, положени върху частни документи поради липса на сравнителен материал, може ли да се направи обоснован извод за неавтентичност на документите, обект на изследването“ е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Посочените от касатора процесуалноправни въпроси се отнасят до доказателствената тежест при оспорване автентичността на частен документ, начина на доказване на автентичността на документа и приложение на разпоредбата на чл. 193, ал. 3, изр. второ ГПК. Посочената правна норма е достатъчно ясна и по отношение на нея е налице трайноустановена съдебна практика, която не се налага да бъде променяна.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса „осчетоводяването на договор за цесия от страна на цесионера / [фирма]/ и длъжника / [фирма]/ може ли да доведе до обоснован извод и доказателство ли е за наличие на облигационни отношения между тях на основание договора за цесия“ на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. От значение за спора е дали по делото е доказана волята на цедентите за цедиране на вземането. Само при наличие на воля на цедентите за прехвърляне на вземането посоченият от касатора въпрос би бил релевантен в хипотезата на оспорване на задължението от страна на длъжника. В настоящия случай касаторът – ищец не е доказал автентичността на договора за цесия, т. е. по делото не е установено, че купувачите са прехвърлили вземането си на касатора. Посочената от касатора съдебна практика на ВКС е неотносима, тъй като цитираните решения не са постановени по искове, предявени на основание чл. 694 ГПК, по които не е установена воля на цедента за прехвърляне на вземането и с тях релевантният въпрос не е разрешен.
Формулираният от касатора в т. 4 правен въпрос „при ясно и точно посочване на прехвърленото с договора за цесия вземане и неговия източник и на дължимата от цесионера насрещна престация, посочването в договора, че дължимата от цесионера цена ще се извърши чрез прихващане с дължима от цедента сума по друго, възникнало между тях правоотношение, от значение ли е за валидността на договора за цесия“ е ирелевантен за спора, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция по същество. След като въпросът няма характеристиката на обуславящ изхода на спора, без значение е дали са налице останалите предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Посочените от касатора в допълнително представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК два правни въпроса са важни, но както и да бъдат решени не биха променили изхода на спора, тъй като не са единствено обуславящи извода на въззивната инстанция за неоснователност на предявения иск. Искът е отхвърлен и поради обстоятелството, че физическите лица – купувачи по предварителния договор не са цедирали на касатора – ищец вземането в размер 10 287.50 евро, предвид недоказване от ищеца на автентичността на договора за цесия.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав прави извод, че поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2204 от 12.11.2015г. по т. дело № 56/2015г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.