3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 906
София, 15.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 990/ 2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Х. С. Д. – от [населено място] и С. И. Пазиева – от [населено място], лично и като майка и законна представителка на малолетните си деца:И. – [дата на раждане] , Б. – [дата на раждане] и С. – [дата на раждане] срещу Решение № 2505 от 17.12.2015 г. по гр.д.№3858/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено Решение от 05.03.2015 г. по гр.д. № 9496/ 2013 г. на СГС в частта, с която исковете по чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) за обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на И. Б. Н. следствие ПТП на 29.01.2011 г. с участието на Х. Г. Н. – водач на л.а.”Мазда 2”, с рег. [рег.номер на МПС] , застрахована по риска „ГО” при ответника, са уважени срещу [фирма] – [населено място] над 24 000 лв. за всеки от ищците до съответно предявения размер и е постановено друго, с което всеки от исковете над размер 24 000 лв. е отхвърлен, с оплакване за недопустимост, евентуално за неправилност. Д. за недопустимост жалбоподателките обосновават със съображения, че въззивният съд е разгледал възражение за съпричиняване на ответника, каквото той не е направил своевременно.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване отново поддържат, че съдът е уважил правонамаляващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ответника, каквото последният не е направил с отговора на исковата молба, което прави решението невалидно или недопустимо. Формулират въпроса: за да е налице съпричиняване, следва ли да е налице конкретен принос на пострадалия или е достатъчно да има само индиции за нарушаване на правила за поведение, който въпрос считат, че е решен в противоречие с практиката на ВКС – Р.№98/24. 06.2013 г. по т.д.№ 596/2012 г. на ІІ т.о. и на основание чл. 288 ГПК искат да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] оспорва същата, като обосновава, че не той трябва да доказва съпричиняване на вредоносния резултат, а ищците е следвало да докажат, че водачът на л.а. „Мазда” има вина за настъпването му, и доказателствата по делото сочат вина само на загиналия. Поддържа, че съдът не е разгледал ненаправено възражение за съпричиняване, а се е произнесъл по възражението, съдържащо се в отговора на исковата молба, че вина за ПТП има изцяло загиналият – това безспорно е възражение за 100% причиняване на вредоносния резултат, по който довод съдът е определил участието в ПТП на всеки от двамата водачи. Възразява, че касационната жалба е недопустима, тъй като не е налице противоречие с практиката на ВКС по въпроса за съпричиняването, тъй както доказателствата по делото сочат единствено вина за ПТП на починалия с навлизане в лентата на насрещното движение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е отменено и изменено решение, с което са разгледани осъдителни искове, предявени като частични, цената на всеки от които не е до 20 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 т.1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да отмени решението и да отхвърли над 24 000 лв. до предявените размери исковете за застрахователни обезщетения за неимуществени вреди по чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) от смъртта на И. Б. Н. – син на първата ищца, живял на съпружески начала с втората и баща на малолетните ищци, следствие ПТП на 29.01.2011 г. с участието на Х. Г. Н., като водач на л.а. ”Мазда 2”с рег. [рег.номер на МПС] , въззивният съд е посочил, че последната има сключен с ответника валиден договор за застраховка. Като е обсъдил гласните доказателства и е направил подробен анализ на изслушаните експертизи, съдът е приел, че е налице противоправно поведение на водача на л.а.”Мазда” – независимо, че въз основа анализа на доказателствата се установява, че ударът между л.а.”Мазда” и управлявания от И. Б. Н. л.а. „Рено Е.”,е настъпил изцяло в лентата на движение на л.а. „Мазда”, предпоставка за настъпване на ПТП е движението и на двата автомобила по неустановени причини в непосредствена близост до осевата линия, в условията на тъмната част от денонощието, без водачите да осигурят безопасна странична дистанция при разминаване, достатъчна предпоставка за ПТП при малко отклонение или невнимание на един от водачите. Посочил е, че Х. Н. е нарушила чл. 15 ал.1 ЗДвП, съобразно която разпоредба на пътя водачът на ППС се движи възможно най-дясно по платното за движение, както и чл. 44 ал.1 ЗДвП, която разпоредба предвижда, че при разминаване водачите на насрещно движещите се ППС са длъжни да осигуряват достатъчно разстояние между пътните превозни средства. По съображения, че вината се предполага, съдът е счел, че са налице всички елементи от чл. 226 КЗ (отм.) за ангажиране отговорността на застрахователя. Направил е извод, че е установено, че ударът е настъпил в платното на движение на л.а. „Мазда”, което дава основание да се определи 20% принос на Х. Н. за настъпване на вредоносния резултат и че починалият, като е нарушил чл. 15 ал.1 ЗДвП и чл. 44 ал.1 ЗДвП, е допринесъл с 80% за вредоносния резултат, навлизайки в лентата за движение на л.а.”Мазда”, въпреки забраната, установена с чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП. При съобразяване конкретните по делото обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението, на основание чл. 52 ЗЗД съдът е определил за всеки от ищците по 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и с оглед приноса на загиналия в ПТП, е приел, че всеки от исковете е основателен за 24 000 лв., съобразно което е изменил обжалваното решение.
По оплакването за недопустимост на решението, като постановено по възражение за съпричиняване, каквото ответникът не е направил с отговора на исковата молба.
В отговора на исковата молба и по време на производството в двете съдебни инстанции и сега, ответникът постоянно е поддържал, че не са налице условия за ангажиране отговорността му, тъй като не е налице виновно противоправно поведение на Х. Г. Н. – водач на л.а.”Мазда”, застрахована по риска „гражданска отговорност”; ПТП, при което е загинал водачът на „Рено Е.” И. Б. Н., е причинено по изключителна негова вина. Налице е своевременно направено защитно правоизключващо възражение на ответника, което ако бъде доказано, е основание за отхвърляне на иска за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди или за намаляването му и не е налице решение, постановено по възражение за съпричиняване, преклудирано, като несвоевременно направено, произнасянето по което да прави решението недопустимо.
Въпросът, формулиран от жалбоподателя, кога е налице съпричиняване от пострадалия и следва ли да е налице конкретен негов принос или е достатъчно да има само индиции за нарушаване на правила за поведение, е релевантен за делото, но не е решен в противоречие със съдебната практика – т.7 на ППлВС №18/18.11. 1963 г. за прилагане на разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, съгласно която се намалява обезщетението за вреди от непозволено увреждане, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат; съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Създадена е от ВКС на основание чл. 290 ГПК непротиворечива и задължителна за долустоящите съдебни инстанции съдебна практика по приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД: Р. № 85/28.05.2009 г. по т.д.№768/2008 г. на ІІ т.о.;Р.№45/15.04.2009 г. по т.д.№525/2008 г. на II т.о.;Р.№92/24.07.2013 г. по т.д.№540/2012 г. на І т.о.;Р.№16/04.02.2014 г. по т.д.№1858/2013 г. на І т.о., съгласно която принос по чл. 51 ал. 2 ЗЗД е налице, когато пострадалият обективно е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване; прилагането на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат; релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането. За да приложи чл. 51 ал.2 ЗЗД, съдът трябва да аргументира в какво точно действие или бездействие се изразява приносът на пострадалия за настъпване на увреждащото събитие, да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос.
В съответствие с тази практика, а не само при индиции за нарушаване на правила за поведение, както неоснователно поддържа жалбоподателят, въззивният съд е приел за доказан конкретен обективен принос на загиналия водач в настъпването на вредоносния резултат – посочил е в какво се изразява поведението му – кои правила на ЗДвП е нарушил; обосновал е, че поведението му е в пряка причинна връзка с настъпването на ПТП, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането и с оглед установения доказан обективен принос, е намалил дължимото на наследниците застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.
По изложените съображения е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК.
С оглед този изход на делото, жалбоподателките дължат на ответника по жалбата разноски по делото за касационната инстанция 5122.50 лв., определени на основание чл.7 ал.1 т.4 и чл.9 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Д.в.бр.64/2004 г.).
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2505 от 17.12.2015 г. по гр.д.№3858/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Х. С. Д. и С. И. Пазиева – двете от [населено място] да платят на ЗАД А.” АД – [населено място] 5122.50 лв. – разноски за касационното производство -юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: