7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 359
гр. София, 29.06.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1274 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 04.11.2013г. по гр.д. № 14949/2012г. на СГС, Въззивно отделение, IV – Д състав, с което е потвърдено решение от 23.07.2012г. по гр.д. № 30929/2011г. на СРС, II ГК, 68 състав за отхвърляне на предявените от касатора срещу ЗД [фирма] обективно съединени осъдителни искове по чл.208, ал.1 КЗ за заплащане от ответното застрахователно дружество на сумите 8 292.70 лева, представляваща дължимото застрахователно обезщетение по щета № [ЕГН] по застраховка „Товари по време на превоз” за претърпените от касатора имуществени вреди в резултат на осъществено застрахователно събитие – частично увреждане на превозения товар /дамски жилетки/ по товарителница 1055/15.07.2010г. от превозвача [фирма], 15 656.75 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета № [ЕГН] по застраховка „Товари по време на превоз” за претърпените от касатора имуществени вреди в резултат от осъщественото застрахователно събитие – частично увреждане на превозения товар /дамски жилетки/ по товарителница от 16.07.2010 от същия превозвач и 2 456.54 лева, представляваща дължимото застрахователно обезщетение по щета № [ЕГН] по застраховка „Товари по време на превоз” за претърпените от касатора имуществени вреди в резултат от осъщественото застрахователно събитие – частично увреждане на превозения товар /дамски жилетки/ от същия превозвач.
Касаторът поддържа, че с оглед наведеното основание , изключващо отговорността на застрахователното дружество – ответник съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, б. „а” и б.”б” от Общите условия на застраховка „Товари по време на превоз”, въззивният съд, без да изложи аргументи за извода си, е приел, че превозвачът /трето лице помагач по делото/, е проявил груба небрежност, тъй като не е положил грижа, която и най-небрежният търговец би положил в подобна обстановка. Твърди, че преди квалифициране на небрежността на превозвача като груба, въззивният съд не е отчел факта, че транспортът на този род стоки по същата релация се извършва от години, като укрепването и товаренето им са обичайни за тях и напълно кореспондират с вида на стоките и обичайните методи на тяхното товарене и укрепване, използвани и от други превозвачи в бранша. Поради това поддържа, че частичната деформация на щендерите не може да бъде квалифицирана като груба небрежност на превозвача и ако изобщо се казае за небрежност, а не за случайно събитие, е налице вина на превозвача във форма на обикновена небрежност, която не съставлява изключен риск по смисъла на чл.3, ал.1, б. „а” от Общите условия. Поддържа, че въззивният съд неправилно се е позовал и на „препоръките” в т.6 от аварийния доклад за подвеждане под отговорност на превозвача, тъй като, от една страна, тези препоръки са извън предмета на доклада, а от друга страна – този въпрос е правен. Счита за неправилен и извода на въззивния съд, че клаузата на чл.3 „Изключени рискове” от Общите условия се прилага и спрямо специалната застраховка клауза „Пълно покритие” /А/, при която са сключени трите процесни застраховки. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл следните материалноправни въпроси, отнасящи се до правилното прилагане на нормата на чл.302 ТЗ, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Равносилно ли е неполагането на грижата на добрия търговец като общо понятие на проявена във всеки случай груба небрежност?
2. Може ли да са налице различни степени на небрежност при неполагането на грижата на добрия търговец по смисъла на чл.302 ТЗ /груба и обикновена небрежност/?
3. С оглед приетото в практиката дефиниране на поянието „груба небрежност” като поведение, при което не се полага дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, следва ли при квалифицирането на такова поведение в търговското право да се посочват какви са неговите „минимално” дължими граници /с оглед преценка относно правилното приложение на горепосочената дефиниция, критериите за разграничаване на степента на небрежност и начина на формиране на изводите на решавашия орган като цяло/?
4. Следва ли, при преценка на дължимата грижа на добрия търговец и квалифицирането на поведението му като груба небрежност, да се търси, обсъжда и прецени от решаващия орган субективното отношение на лицето във всеки конкретен случай, респ. „достатъчността” на неговото поведение в конкретната обстановка? Би ли следвало въз основа на това да се прави разграничение между „обикновена” и „груба” небрежност при неположена дължима грижа?
Ответникът [фирма] представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираните от касатора въпроси неправилно тълкуват предмета и фактите по настоящото дело. Поддържа, че по делото е установено, че в три поредни превоза причините за увреждането на товара са едни и същи – използване от страна на превозвача на неподходящи щендери при превозването на товара, които да съответстват на количеството окачени изделия за тяхното правилно транспортиране и съхранение, и това води до провисването на щендерите поради тяхното претоварване и увреждане на закачените на тях жилетки. Счита, че въпреки всички тези обстоятелства превозвачът е проявил груба небрежност , като не е предоставил подходящи щендери за превоз на жилетките, а е продължил тяхното превозване в три последователни превоза по същия начин, без да вземе никакви мерки за предпазване на превозвания товар от вреди, въпреки тяхното увреждане при предходните превози. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.208 КЗ, въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, е приел за установено наличието на валидно възникнали между страните застрахователни правоотношения по риска „Товари по време на превоз”, „Клауза А Пълно покритие”. Приел е, че в трите застрахователни полици се съдържа изрично препращане към Общите условия за застраховане на товари по време на превоз и клаузите към тях, като е уговорено, че правата и задълженията на страните се уреждат от тези Общи условия. Въз основа на представените в първоинстанционното производство три международни товарителници е приел за доказано, че процесните международни автомобилни превози на товарите /дамски жилетки/ са били осъществени от превозвача [фирма] и стоките са били приети от получателите на разтоварните пунктове в Германия. Приел е за безспорно между страните осъществяването на застрахователните събития – повредите /замърсявания и протривания/ на част от жилетките, поради което увредените артикули са били върнати на ищеца от получателите, а след отстраняване на уврежданията част от върната стока отново е била приета от получателите. Въззивният съд е приел за безспорна между страните и стойността на вредите, установена от заключението на неоспорената ССЕ. Като е обсъдил изготвения доклад на аварийния комисар, който е уговорен в застрахователните полици, въззивният съд е приел, че причината за уврежданията на част от жилетките е „непрекъснато търкане на жилетките в груба повърхност /напр.товарна платформа на полуремарке/ през относително дълъг период от време /напр. времето за транспортиране от С. до А./”, „в резултат на действието на механични сили върху тях чрез търкане по неравна повърхност”. Въззивният съд е съобразил, че докладът не е оспорен от страните, включително относно отбелязаното в него, че по устна информация от представител на ищеца релсите, на които са били окачени закачалките за дрехи в няколко от полуремаркетата на [фирма], са били деформирани от огъване по време на доставката на върнатите стоки, в резултат на което жилетките са се търкали в пода на полуремаркето. Взел е предвид и отразеното в доклада, че въз основа на извършеното проучване и разследване се установява, че жилетките са повредени, както е описано, и с оглед на това е препоръчано изрично на застрахования да подведе спедитора [фирма] под отговорност за претърпени щети. Въззивният съд е приел, че изводите в доклада не се опровергават от събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства.
По приетия за спорен между страните въпрос – дали причините за уврежданията на част от жилетките, удостоверени с доклада на аварийния комисар, осъществяват хипотезите на чл.3, ал.1, б. „а” и „б” от Общите условия за застраховка „Товари по време на превоз”, въззивният съд е приел, че тези клаузи се прилагат и при застрахователните правоотношения по риска „Клауза А Пълно покритие”. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че вредите по част от товара се дължат на причини, за които отговаря превозвачът поради виновно неизпълнение от негова страна на договорно задължение. Приел е, че е налице вина на превозвача във формата на груба небрежност, която съставлява изключен риск по смисъла на чл.3, ал.1, б. „а” от Общите условия. Изложил е съображения, че небрежността в гражданското право е неполагането на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин, а в търговското право – добрия търговец, съгласно чл.302 ТЗ/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Приел е, че грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – в случая грижата, която би положил и най-небрежният търговец, зает със съответната – превозваческа, дейност при подобни условия. Въззивният съд е приел, че в случая превозвачът не е положил тази грижа, която и най-небрежният търговец би положил в подобна обстановка, за да предотврати частичното погиване на товара, което от своя страна определя проявена от негова страна груба небрежност– изключен от застрахователя риск по смисъла на обсъдената клауза от Общите условия.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулираният от касатора първи материалноправен въпрос – дали е равносилно неполагането на грижата на добрия търговец като общо понятие на проявена във всеки случай груба небрежност, няма връзка с решаващите изводи на въззивния съд. Въззивният съд не е приел, че неполагането на грижата на добрия търговец е равносилно на проявена във всеки случай груба небрежност, а е приел, че груба небрежност е налице, когато не е проявена грижата, която би положил и най-небрежният търговец, зает със съответната – превозваческа, дейност при подобни условия.
Третият и четвъртият въпроси са твърде общи, не кореспондират с мотивите на въззивния съд и нямат характера на материалноправни въпроси, които да са обусловили крайния му извод и да са разрешени от него в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата или да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Отговорът на тези въпроси винаги е обусловен от конкретните факти по делото – произнасянето на съда по тях е обусловено от анализ на събраните доказателства и установените въз основа на това конкретни факти, относими към преценката относно дължимата в случая и положената от превозвача грижа. Правилността на изводите на въззивния съд по настоящото дело във връзка с установените въз основа на събраните доказателства факти и преценката дали превозвачът е положил грижата, който и най-небрежният търговец би положил, не може да бъде проверена във фазата на допускане на касационното обжалване. Поради това посочените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Формулирания от касатора втори материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с постоянната съдебна практика– постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 18 от 08.02.2012г. по гр.д. № 434/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 510 от 30.11.2010г. по гр.д. № 1923/2009г. и др., съгласно които грубата небрежност се определя като неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек би положил в подобна обстановка. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като с оглед търговския характер на договора за превоз е съобразил относимия към този договор абстрактен модел на дължимата грижа- грижата на добрия търговец съгласно чл.302 ТЗ, и е определил грубата небрежност като неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният търговец би положил в подобна обстановка.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай касаторът, позовавайки се на твърдяната от него неправилност на въззивното решение, е посочил, че разглеждането на касационната жалба е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като разглеждането им допринася за осъвременяване на тълкуването на съдебната практика по тях, а също така е налице непълнота/неяснота в закона. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му и поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 978 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.11.2013г. по гр.д. № 14949/2012г. на СГС, Въззивно отделение, IV – Д състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата 978 лева /деветстотин седемдесет и осем лева/ – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: