4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
С., 03.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 186/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба ЗД [фирма] – [населено място] срещу Решение №415/24.10.2013г. по т.д. №1274/2013г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №141/02.10.2012 г. по гр. д.№ 179/2012 г. на РС – Раднево, с което е отхвърлен иска по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 213 КЗ на ЗД [фирма] – [населено място] срещу П. И. П. – от [населено място] за признаване вземане 19 902.21 лв. – изплатено обезщетение по застраховка „каско” на собственика [фирма] на л.а. ”Нисан Н.” за причинени при ПТП вреди, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Молба за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – сочи, че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС – Р.№ 886/13.12.2010 г. по гр.д.№1553/2009 г. на І гр.о. и Р.№341/ 06.12. 2011 г. по гр.д. №252/2011г. на ІІг.о. Изброява задълженията на първоинстанционния съд да изясни твърденията на страните, да изготви доклад по чл. 146 ГПК, да определи правната квалификация, да разпредели доказателствената тежест, неизпълнението на които води до задължение на въззивния съд да отстрани нарушенията и поддържа, че обжалваното решение е порочно досежно пропуските в доклада. По въпроса за правната квалификация на иска сочи Р.№51/07.04. 2009 г. по т.д.№623/2008 г. на ІІ т.о. и Р.№ 194/05.12. 2011 г. по т.д.№ 363/2010 г.на ІІ т.о. и прави оплакване, че първоинстанционният съд не е успял да определи правната квалификация – излагал е аргументи за липса на основание по чл. 274 ал. 1 КЗ, а е заключил, че регресното вземане е по чл. 213 ал. 1 изр. 1 КЗ, а въззивният съд е бил сезиран с иск по чл. 213 ал.1 изр.1 КЗ, по който не е изложил доводи, но се е произнесъл по иск по чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ. Поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за отношението на чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ към чл. 213 ал.1 изр. 1 КЗ – дали е отношение на специална към обща разпоредба, и ако се установи, че не са налице основания за прилагане на чл. 274 ал.1 т.1 ТЗ, следва ли да се приложи чл.213 ал.1 изр.1 КЗ, за което сочи две определения на ВКС.
Ответниците по касационната жалба И. П. И. – От [населено място] и С. П. И. – от [населено място] – наследници на починалия на 26.03.2013 г. ответник по делото П. И. П. – не изразяват становища по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен иск за установяване на вземане по реда на чл. 422 ГПК, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима и подадена в срок.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен иска по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 213 КЗ за признаване вземане 19 902.21 лв. – изплатено обезщетение по застраховка „каско” на собственика на автомобил за причинени от ответника щети, съдът е изложил, че с плащането на обезщетението на основание чл. 213 ал. 1 КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования. Съдът е приел за неоснователен довода на застрахователя за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.274 ал.1 пр. посл. КЗ, като е изложил, че ищецът не твърди и не доказва водачът да е отказал да се подложи на проверка за употреба на алкохол или виновно да се е отклонил от такава, в който случай би било налице основание за ангажиране на отговорността му, съгласно цитираната практика на ВКС.
По искането за допускане на касационно обжалване заради решен процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят не е посочил кой е разрешеният от съда правен въпрос, а съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, касационният съд не е длъжен и не може да го изведе от посочените от жалбоподателя задължения на въззивния съд, от твърденията му за порочност на обжалваното решение досежно пропуските в доклада и от цитираните решения на ВКС. По поставения от жалбоподателя въпрос за правната квалификация, основан на цитираната съдебна практика и оплакване за неправилна правна квалификация от всяка от съдебните инстанции, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, тъй като изложените от жалбоподателя съображения съставляват касационно основание по чл. 281 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за отношението на чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ към чл. 213 ал.1 изр. 1 КЗ – дали е отношение на специална към обща разпоредба, и ако се установи, че не са налице основанията за прилагане на чл. 274 ал. 1 т. 1 ТЗ, следва ли да се приложи чл. 213 ал.1 изр. 1 КЗ.
Постановени са от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№152/02.02. 2011 г. по т.д.№51/2010 г. на І т.о.; Р.№80/29.06.2011 г. по т.д. №751/ 2010 г. на І т.о.; Р.№ 130/03.05.2012 г. по т.д.№ 244/2010 г. на І т.о.; Р. №70/23.06.2011 г. по т.д.№ 624/ 2010 г. на І т.о.; Р.№192/14.08.2012 г. по т.д.№768/2010 г. на ІІ т.о., в които е прието, че чл.213 КЗ е общият състав, който урежда встъпването на застрахователя в правата на удовлетвореното застраховано лице. Смисълът на суброгацията по чл. 213 КЗ е, че с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят получава всички права, които застрахованият има. При застраховка „гражданска отговорност”, съгласно чл. 274 ал. 1 КЗ, застрахователят се освобождава от задължението по договора за застраховка „гражданска отговорност”, когато вредите на третите лица са причинени в случаите, изброени в чл. 274 ал. 1 т. 1 и т. 2 КЗ – в тези случаи застрахователят има право да получи от застрахования платеното обезщетение. Регресното право е средство за санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди на основания, регламентирани точно от закона – чл. 274 ал. 1 КЗ, в които случаи независимо, че е налице валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от гражданската си отговорност. В тези случаи застрахователят е задължен пак по силата на закона да плати застрахователно обезщетение на пострадалото трето лице.
По въпроса за регресното право на застрахователя, платил по застраховка „каско” застрахователно обезщетение за вредите на автомобила срещу деликвента, са постановени от ВКС решения по чл. 290 ГПК, задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№192/14.08.2012г. по т.д.№768/2010 г. на ІІ т.о.;Р.№102/ 07.07.2014 г.по т.д.№632/2012 г. на ІІ т.о.;Р.№141/30.09.2010 г. по т.д. №657/2009 г. на ІІ т.о.; Р.№151/28.10.2011 г. по т.д.№ 39/2011 г. ІІ т.о. В тях е прието, че в този случай е приложима разпоредбата на чл. 213 ал. 1 пр. 4 КЗ, съгласно която отговорността на деликвента е само в случаите, когато е налице отказ от застрахователно плащане на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” на някое от основанията по чл. 268 КЗ или когато се докаже, че платеното от суброгиралия се застраховател по застраховка „каско” надвишава размера на уговорената сума в договора за застраховка ”гражданска отговорност” – отговорността на деликвента е субсидиарна. Когато ищецът не е поддържал твърдения да е налице някое от посочените основания за ангажиране субсидиарната отговорност на ответника по чл. 213 ал.1 пр. 4 КЗ, е неоснователен положителният иск по реда на чл. 422 ГПК поради неспазване на установената в КЗ поредност за предявяване на регресните вземания.
В случая ищецът е предявил иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване, че има вземане, за което е издадена заповед по чл. 410 ГПК с твърдения, че е платил по застраховка „каско” на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение за щетите, причинени от ответника следствие ПТП и е поддържал, че правото му на регрес възниква на основание виновното отклоняване на ответника от проверка за употреба на алкохол. Искът е с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК, вр. чл. 213 ал. 1 КЗ, а не чл. 274 ал. 1 КЗ, която последна норма има специален характер. За разлика от общата норма на чл. 213 КЗ, уреждаща правото на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице, да се суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното право по чл. 274 КЗ има специален характер, то възниква по силата на закона при наличие на определени условия и е предвидено само при застраховка срещу гражданска отговорност.
Поради посочената съдебна практика искането за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК е неоснователно.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №415 от 24.10.2013г. по т.д. №1274/2013г. на Старозагорски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: