3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 709
гр. София,30.12.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 2521 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. В. Н., [населено място], представлявана от адв. Н. М., срещу определение № 1606 от 11.05.2016г. по в.ч.гр.д. № 2040/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу разпореждане от 18.01.2016г. по т.д. № 2388/2012г. на СГС, VI-16 състав, с което е оставена без движение исковата й молба с указания за внасяне на държавна такса.
Частната жалбоподателка поддържа, че при постановяване на обжалваното определение е грубо нарушен материалният закон, а самият акт е необоснован и постановен при непълнота на доказателства и при съществени процесуални нарушения. Счита, че обжалваното определение представлява типичен отказ от правосъдие, извършен в грубо нарушение на правните норми на чл.6, ал.1 и чл.13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз и чл.7 ЗСВ. Излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното пред въззивния съд разпореждане на първоинстанционния съд. Поддържа още, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като е постановено от незаконен състав – сочи, че съдебният състав не притежава качеството на „независим и безпристрастен съд” по делото и поради това е следвало да бъде отстранен по законоустановения в чл.22, ал.1, т.6 ГПК ред. Поради това моли обжалваното определение да бъде прогласено за нищожно или да бъде отменено като недопустимо, незаконосъобразно, неоснователно, необосновано и недоказано и след като бъде установено внасянето в пълен размер на дължимата държавна такса, делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав на съда. Прави искане на основание чл.47 от Х. на основните права в Европейския съюз, чл.6, ал.1 ЕКПЧОС и чл.278, ал.1 ГПК производството да бъде разгледано в открито съдебно заседание, тъй като се касае за дело с много висока фактическа и правна сложност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционното разпореждане, с което е оставена без движение исковата молба, не попада в нито една от посочените в чл.274, ал.1 ГПК категории – нито е преграждащо, нито е обявено изрично за обжалваемо от закона. Посочил е, че определението не е по чл.70, ал.2 ГПК, тъй като негов пряк предмет не е определянето на цената на иска, а даването на указания за отстраняване на нередовност на исковата молба по реда на чл.129, ал.2 ГПК. Приел, че предявените искове са неоценяеми, с оглед на което не е бил налице спор относно цената на иска, а спорът е какъв е размерът на държавната такса за всеки неоценяем иск. Посочил е още, че пътят на защита срещу незаконосъобразни действия на първоинстанционния съд е единствено косвен такъв – чрез контрол на евентуалния акт за връщане на исковата молба по чл.129, ал.3 ГПК.
Настоящият състав счита за неоснователни изложените в частната жалба доводи за нищожност и недопустимост на обжалваното определение, основани на твърдения за незаконен състав на съда, постановил определението, поради наличието на основания по чл.22, ал.1, т.6 ГПК за отвеждането му от разглеждане на делото. От една страна, дори и да са били налице основания за отвод на съдебния състав, това не би довело до нищожност или недопустимост на постановеното определение, а само до неговата неправилност поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От друга страна, в частната жалба не са изложени твърдения, обосноваващи извод за наличие на някое от основанията по чл.22, ал.1 ГПК по отношение на членовете на въззивния състав. Произнасянето на състава по други дела, заведени от същата страна или с участието на същия процесуален представител, при липса на данни за произнасяне по спорния по настоящото дело предмет, не представлява основание за отвод, нито може да обоснове извод за заинтересованост на членовете на съдебния състав.
Определението е правилно. Първоинстанционното разпореждане, което е обжалвано пред въззивния съд, не попада в обхвата на съдебните актове, които съгласно чл.274, ал.1 ГПК подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. От една страна, не е налице изрично предвидена в закона възможност за обжалване на разпореждането по чл.129, ал.2 ГПК. От друга страна, разпореждането на първоинстанционния съд за оставяне без движение на производството с оглед отстраняване на нередовности на исковата молба не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не слага край на производството. Действително при неизпълнение на дадените указания производството би подлежало на прекратяване, но чрез обжалване на определението за прекратяване страната може да реализира защитата си и срещу разпореждането за оставяне на исковата молба без движение. По изложените съображения настоящият състав намира преценката на въззивния съд за недопустимост на частната жалба, с която е бил сезиран, за съобразена със закона и съдебната практика
Изложените в частната жалба доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното разпореждане поради неправилно определяне на дължимата държавна такса не подлежат на обсъждане в настоящото производство, тъй като негов предмет е не правилността на това разпореждане, а допустимостта на подадената срещу него частна въззивна жалба.
Неоснователно е и искането за разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание, тъй като нито е налице правна или фактическа сложност на настоящото частно производство, нито е необходимо събирането на доказателства в открито заседание.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1606 от 11.05.2016г. по в.ч.гр.д. № 2040/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: