5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 92
С., 08.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1111/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №2087 от 17.11. 2014 г. по т.д.4554/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 1447 от 03.08.2012 г. по т.д. №1265/ 2010 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] – [населено място] срещу Държавна агенция ”Държавен резерв и военновременни запаси”- [населено място] иск по чл. 255 ГПК (отм.) за признаване за установено, че ответникът няма срещу ищеца вземане 20 848 628.71 лв. по изпълнителен лист от 24.03. 1999 г. на ОС-Видин, издаден по гр.д.№433/1998 г. на ОС-Видин, по който е образувано изп.д. №175/2001 г. на ДСИ – при В. и вземане 525 844.36 лв. по изпълнителен лист от 23.09.1999 г., издаден по гр.д.№ 846/1998 г. на ОС-Видин, по който е образувано изп.дело № 3254/2006 г. на ДСИ при В. поради: погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност, евентуално – поради изтичане на срока по §6а от ПЗР на ЗППДОП (отм.), и на основание чл. 739 ал. 2 ТЗ, с оплакване за неправилност.
Жалбоподателят в Изложение на касационни основания сочи въпроса: прекъсва ли се давността, когато признанието касае фактическия състав, от който произтича задължението, а не дължимостта на вземането, сочи, че въззивното решение противоречи на Р.№ 100/20.06.2011 г. по т.д. №194/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и на Р.№ 2321/22.10.1959 г. по гр.д.№ 6255/ 1959 г. на ВКС, ІІ г.о., по който поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. По въпроса: прекъсва ли се давността и от кой момент тече новата давност за предявено в производство по несъстоятелност вземане – от датата на заявяване на вземането, от датата на приемане на вземането от синдика, от датата на одобряване от съда на приетите вземания или от датата на прекратяване на производството по несъстоятелност на основание §5 ал. 3 от ДР на ТЗ (Д.в. бр.63/1994 г.), жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по съображения, че по въпроса няма съдебна практика, създадена при действието на ГПК от 2008 г. Обосновава, че решаването на въпроса ще позволи точното прилагане на закона, ще насочи съдилищата как да прилагат закона и ще допринесе за развитие на правото, ще допринесе за недопускане на неправилна съдебна практика, ще доведе до формиране на задължителна съдебна практика, като разпоредбата на §5 ал.3 от ДР на ТЗ е непълна относно момента, от който тече новата давност, като процесът на приватизация не е приключил и се предполага, че ще възникват хипотези, аналогични на процесната. По съображения, че въззивното решение противоречи на Р.№332/03.09.2009 г. по гр.д.№ 255/2009 г. на ВКС, ІV г.о., жалбоподателят иска по този въпрос да се допусне касационно обжалване и на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като съдът не се е произнесъл по въпросите, формулирани от жалбоподателя, а по втория въпрос съдът не е излагал съображения от кой момент започва да тече новата давност по §5 ал. 3 от ДР на ТЗ, защото в тази разпоредба правила относно давността не се съдържат, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е отхвърлен иск по чл. 255 ГПК(отм.), цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението, с което е отхвърлен искът по чл. 255 ГПК (отм.), съдът е приел, че не е налице недължимост поради изтекла погасителна давност на вземане 20 848 628.71 лв. по изпълнителен лист от 24.03.1999 г. на ОС – Видин, издаден по гр.д.№433/1998 г. на ОС – Видин, по който е образувано изп.д. №175/2001 г. на ДСИ – при В. и на вземане 525 844.36 лв. по изпълнителен лист от 23.09.1999 г., издаден по гр.д.№ 846/1998 г. на В., по който е образувано изп.дело № 3254/2006 г. на ДСИ при В.. За вземането по изп.д.№ №175/2001 г. е изложил, че последното е образувано на 04.06.2001 г. и с откриване на производство по несъстоятелност срещу ищеца с Р. от 12.06.2001 г. по гр.д.№ 1651/1999 г. на САС, на основание чл. 638 ал. 1 ТЗ се спират изпълнителните производства и съгласно ППлВС №3/08.11.1980 г. погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно вземането: от 12.06.2001 г. (образуване на производството по несъстоятелност) до 31.01.2003 г. (прекратяването му на осн. §5 ал. 3 от ДР на ТЗ с Опр. на ВКС по ч.т.д.№ 38/2003 г.) давност не тече и изпълнителните дела не могат да бъдат прекратени на основание чл. 330 ал. 1 б. ”д” ГПК(отм.), доколкото при спряно изп. производство действия не могат да се извършват. Съдът е обосновал, че след прекратяване на производството по несъстоятелност, погасителната давност е продължила да тече, прекъсвана на основание чл. 116 б.”а” ЗЗД с извършеното признаване от ищеца на вземането по изп.д. №175/ 2001 г., съдържащо се в писма:от 4.11.2004 г.(л.66), от 13.02. 2006 г.(л.76) и от 15.05.2007 г.(л.68 от въззивното дело), от когато тече нова 5 годишна давност, която не е изтекла към датата на предявяване на иска. Относно изп.д.№3254/2006 г. съдът е приел, че със заявяване на вземането пред синдика на 25.09.2001 г. (л.70 от въззивното дело) давността е прекъсната, на основание чл. 116 б. ”б” ЗЗД, съобразно Р.№32/03.05.2005 г. по т.д.№ 404/2004 г. на ВКС, І т.о. за значението на искова молба на молбата за предявяване на вземане в производство по несъстоятелност, след което тече нова 5 годишна давност. По съображения, че давност не е текла на основание чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД и ППлВС №3/08.11.1980 г., докато трае изпълнителния процес относно вземането, съдът е заключил, че не е изтекла новата 5-годишна погасителна давност, която тече от прекратяване на производството по несъстоятелност на 31.01.2003 г. и изтича на 31.01.2008 г., и че дори и да се приеме, че давността тече от 25.09.2001 г. – датата на предявяване на вземането пред синдика, пак не е изтекла към деня на образуване на изпълнителното дело 22.03.2006 г. Съдът е изложил и подробни съображения за неоснователност на поддържаните от ищеца, като евентуални: основание за недължимост на вземанията по посочените изпълнителни дела поради незаявяване в преклузивния срок по §6а о
т ПЗР на ЗППДОП (отм.) и основание по чл. 739 ал. 2 ТЗ.
С оглед изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса: прекъсва ли се давността на основание чл. 116 б. ”а” ЗЗД. Този въпрос жалбоподателят свежда до твърдение, че в случая признаването касае фактическия състав, от който произтича задължението, а не дължимостта на вземането, по който начин изразява несъгласие с приетото в решението за съдържащо се признаване на длъжника в посочените изходящи от него писма. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, за да обоснове допускане на касационния контрол, правният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Посоченият въпрос е свързан с правилността на въззивното решение, а отговорът му е обусловен от събраните доказателства и от обсъждането им от съда. Дали е налице признаване на вземането от ищеца и дали от съдържанието на писмата може да се извлече воля за признаване на задълженията, какво е значението на счетоводното записване на задълженията в редовно водените от длъжника счетоводни книги, са въпроси, конкретни за делото, по които оплакването за неправилното им решаване съставлява касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Правният въпрос, като основание за допускане на касационното обжалване, следва да е разрешен от въззивния съд в смисъла, който е поставен от жалбоподателя, а последният извежда въпрос съобразно своето виждане за неправилност на направените изводи.
По въпроса: прекъсва ли се давността и от кой момент тече новата давност за предявено вземане в производство по несъстоятелност – от датата на заявяване на вземането, от датата на приемането му от синдика, от датата на одобряване от съда на приетите вземания или от датата на прекратяване на производството по несъстоятелност на основание §5 ал. 3 от ДР на ТЗ (Д.в. бр.63/1994 г.), не са налице поддържаните основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Въззивният съд при излагане на посочените съображения за неоснователност на поддържаното от ищеца основание, че не дължи сумите поради изтекла погасителна давност, е приложил правните норми относно погасителната давност, установени в ЗЗД. На основание правилото на чл. 638 ал. 1 ТЗ за спиране на образувани изпълнителни производства с откриване на производство по несъстоятелност, съдът е съобразил разпоредбата на чл. 115 ал. 1 б.”ж” ЗЗД и приетото в ППлВС №3/1980 г. за спиране на давността, и правилото на чл. 116 б. ”а” ЗЗД за прекъсване на давността. Като е приел, че производството по несъстоятелност за ищеца е прекратено на основание §5 ал. 3 от ДР на ТЗ поради сключена приватизационна сделка, имащо действието и последиците на оздравителен план по см. на чл. 703 и сл. ТЗ, съдът е посочил, че тече нова 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, съгласно чл. 707 ал. 1 ТЗ, която не е изтекла към датата на предявяване на иска. Така съдът не е излагал съображения за спиране и прекъсване на давността, съгласно §5 от ДР на ТЗ и не е извел правила относно погасителната давност на основание тази разпоредба, която касае прекратяване производство по несъстоятелност поради сключване на приватизационна сделка и няма отношение към погасителната давност, затова е неоснователен доводът на жалбоподателя, че се налага създаване на задължителна съдебна практика по въпроса от кой момент започва да тече нова давност в хипотезата на §5 от ДР на ТЗ.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК с оглед приетото в Р.№332/03.09.2009 г. по гр.д.№ 255/2009 г. на ВКС, ІV г.о., което няма приложение, тъй като касае вземане за лихви върху неплатено трудово възнаграждение, за което съдът е приел, че не е прието в производство по несъстоятелност, затова не се прилагат правилата за спиране и прекъсване на давността в производството по несъстоятелност.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №2087 от 17.11. 2014 г. по т.д.4554/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на Държавна агенция ”Държавен резерв и военновременни запаси”- [населено място] 36 000 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: