4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
гр. София, 28.03.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 3612 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Р. (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, [населено място], срещу определение № 2775 от 12.10.2015г. по ч.гр.д. № 3650/2015г. на САС, ТО, 6 състав, с което е потвърдено разпореждане от 05.06.2015г. по гр.д. № 12696/2012г. на СГС, ГО, I-5 състав за връщане на исковата му молба против В. Н. С., Т. С. К. и С. Я. Я. за установяване съществуване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК по гр.д. № 2882/2011г. на СРС, 34 състав.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Поддържа, че заповедният съд го е уведомил за подадените възражения срещу заповедта за изпълнение, но не и за възможността за предявяване на установителен иск, като е сторил това с разпореждане от 02.08.2012г., получено на 20.08.2012г. Поради това счита, че е предявил иска в предвидения в чл.415, ал.1 ГПК едномесечен срок. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата – че срокът за предявяване на иск по чл.415, ал.1 ГПК за установяване на вземането започва да тече от момента на уведомяване на заявителя за подадено възражение на длъжника по заповедното производство срещу заповедта за изпълнение, дори ако съдът не е указал в същото съобщение на кредитора, че може да предяви иск относно вземането си. Твърди, че съдебната практика приема, че кредиторът следва да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, след като му е указана тази възможност, като се позовава на определение № 805 от 02.12.2010г. по ч.гр.д. № 789/2010г. на ОС – Враца, определение № 418 от 09.07.2014г. по ч.гр.д. № 3766/2014г. на ВКС, ГК, г.о. Поддържа и наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Срокът по чл.415, ал.1 ГПК започва ли да тече за заявителя, ако той е уведомен от съда за подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, без това уведомление да съдържа указания до заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, или за начало на срока по чл.415, ал.1 ГПК се счита получаването на изрични указания за възможността за предявяване на установителен иск?“.
Ответниците Т. С. К., В. Н. С., и С. Я. Я. представят отговори, с които оспорват частната касационна жалба. Поддържат, че частният жалбоподател не е посочил точна и ясна формулировка на разрешения от въззивния съд процесуалноправен въпрос, както и че посоченият правен въпрос не е решен в противоречие с други влезли в сила съдебни актове, тъй като въззивният съд също е приел, че искът по чл.422 ГПК следва да бъде предявен в едномесечен срок от съобщаването на заявителя за подадено възражение от длъжника и указването му за възможността за предявяване на този иск. Твърдят, че фактическите твърдения на касатора, че е бил уведомен за подадени възражения, без да му е указана възможността за предявяване на иск за установяване на вземането му, не отговарят на действителността и не се подкрепят от събраните доказателства. Излагат съображения за неоснователност на частната касационна жалба. Претендират присъждане на разноски за настоящото производство, изразяващи се в заплатено от всеки от тях адвокатско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца Кооперация „П.“ не изразява сдтановище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че, макар непосочването в разпореждането на заповедния съд по чл.415 ГПК на името на подалия възражение длъжник, срещу когото заявителят може да предяви установителен иск за съществуване на вземането, да представлява процесуален пропуск, това не е довело до засягане на процесуалните права на заявителя. Изложил е, че след получаване на съобщението, неговият интерес е налагал да направи необходимото усилие, за да установи кои длъжници са подали възражение, за да насочи иска си срещу тях. Приел е още, че към деня на получаване на съобщението за разпореждането по чл.415 ГПК заявителят вече е бил уведомен за определенията по чл.420 ГПК, в които са били изложени конкретни факти по възраженията на длъжниците. С оглед на това въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че разпореждането по чл.415 ГПК по отношение на длъжниците С. Я. и В. С. е било съобщено на заявителя на 03.05.2012г., а по отношение на длъжника Т. К. – на 20.07.2012г., поради което срокът за предявяване на искове против тях е изтекъл съответно на 03.06.2012г. и на 20.08.2012г.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е некоректно поставен с оглед мотивите на въззивния съд. Съдът не е приел, че срокът по чл.415, ал.1 ГПК започва да тече за заявителя от уведомяването му от заповедния съд за подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, а е приел, че този срок тече от момента на уведомяването му за възможността за предявяване на установителен иск, като този въпрос е разрешен с оглед конкретните обстоятелства по делото. Поради това поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
При липса на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК не следва да се обсъжда наличието на поддържаните от частния жалбоподател допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
При този изход на спора на ответниците следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 100 лева на всеки от тях.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2775 от 12.10.2015г. по ч.гр.д. № 3650/2015г. на САС, ТО, 6 състав.
ОСЪЖДА „Р. (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, [населено място], да заплати на В. Н. С., [населено място], сумата 3 100 лева /три хиляди и сто лева/ – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА „Р. (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, [населено място], да заплати на Т. С. К., [населено място], сумата 3 100 лева /три хиляди и сто лева/ – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА „Р. (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, [населено място], да заплати на С. Я. Я., [населено място], сумата 3 100 лева /три хиляди и сто лева/ – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл.78 ГПК
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: