5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№53
гр. София,06.02.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 271 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. К., представлявана от адв. К. Н., срещу решение № 1961 от 31.10.2013г. по гр.д. № 2057/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав в частта, в която след частична отмяна на решение № 954 от 09.02.2013г. по гр.д. № 14003/2011г. на СГС е отхвърлен предявеният от касаторката против ЗАД [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ за сумата над 4 000 лева до 8 000 лева и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата над 8 000 лева до 30 000 лева.
Касаторката поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че въззивният съд е нарушил принципа на справедливостта, установен в чл.52 ЗЗД, като определеното обезщетение е занижено с оглед търпените от нея неимуществени вреди. Поддържа още, че решението е постановено и в нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като изводите за съпричиняване от страна на пострадалата са неправилни и не почиват на събраните по делото доказателства.
Моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправните въпроси, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД, които се решават противоречиво от съдилищата – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поддържа още, че правилното прилагане на посочените материалноправни разпоредби ще доведе до развитие на правото – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация ЗАД [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е посочил кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос , който е решен при наличието на някоя от алтернативните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение на СГС в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.226 КЗ над сумата 4 000 лева и с която е осъден да заплати държавна такса над 160 лева, като предявеният иск е отхвърлен за сумата над 4 000 лева до 8 000 лева, и е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата над 8 000 лева до 30 000 лева. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за доказано настъпването на описаното в исковата молба ПТП, при което на ищцата е била причинена лека телесна повреда – мозъчно сътресение, контузия и разкъсно-контузна рана в дясната теменна област на главата, както и претърпените от ищцата болки и страдания, които са били интензивни 10 -15 дни и умерени до 2 месеца. Приел е за недоказано твърдението на ищцата, че е била блъсната на пешеходна пътека. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извода, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Съобразил е характера на претърпяната от ищцата вреда, интензивността и продължителността на болките и страданията, възрастта й, наличието на загрозяване и/или осакатяване и социално-икономическите условия в страната и е приел, че в случая на ищцата е нанесена лека телесна увреда, няма остатъчни загрозяващи белези и осакатяване, продължителността на интензивните болки е била 15 дни и ищцата е отказала болнично лечение, но предвид възрастта й и засягането на важен орган от човешкото тяло е определил обезщетение за неимуществените вреди в размер на 12 000 лева. Въззивният съд е приел за основателно възражението за съпричиняване на увреждането от ищцата, която в нарушение на чл.113, ал.1 ЗДвП е пресякла на необозначено за това място, в тъмната част на денонощието, при интензивен трафик и дъждовно време. С оглед на това съдът е определил размера на съпричиняването на 2/3 и, намалявайки определеното обезщетение, е присъдил на ищцата сумата 4 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните в изложението материалноправни въпроси, относно определянето на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и влияе ли се той от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и относно приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента, са релевантни за делото, тъй като от отговора им зависи изходът на спора.
По отношение на материалноправния въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика – решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. При определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии и е определил обезщетение в размер на 12 000 лв., с което не се е отклонил от посочената практика на ВКС по въпроса за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касаторката за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
По материалноправния въпрос относно приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента е постановена задължителна съдебна практика – решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 96 от 15.10.2012г. по т.д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 39 от 16.07.2010г. по т.д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 43 от 15.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно която при определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Съдът следва да отчете и това, че съгласно чл.20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото им задължение за избиране на такава скорост за движение, че да може да спрат пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да предвидят. При произнасяне по формулирания материалноправен въпрос въззивният съд се е отклонил от формираната задължителна практика, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса с разпореждане от 26.10.2011г. по гр.д. № 14003/2011г. на СГС, поради което не следва да заплаща държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1961 от 31.10.2013г. по гр.д. № 2057/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав в частта, в която след частична отмяна на решение № 954 от 09.02.2013г. по гр.д. № 14003/2011г. на СГС е отхвърлен предявеният от М. Г. К. против ЗАД [фирма] иск с правно основание чл.226 КЗ за сумата над 4 000 лева до 8 000 лева и в частта, в която е потвърдено решение № 954 от 09.02.2013г. по гр.д. № 14003/2011г. на СГС за отхвърляне на предявения от М. Г. К. иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над 8 000 лева до 12 000 лева.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1961 от 31.10.2013г. по гр.д. № 2057/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав в останалата му част.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: