3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
С., 19.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1451/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба [фирма] (предишно наименование Ю. и еф джи България”АД ) срещу Определение №533/07.03.2014 г. по т.д.№1325/2013 г. на САС, с което е отказано да се измени въззивното решение в частта, с която на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 пр. 2 от ЗА ищецът е осъден да плати на адвокат Ц. – САК 1500 лв. – разноски за въззивното производство – адвокатско възнаграждение на основание Договор за правна защита и съдействие от 12.03.2013 г., с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че адвокатът не е представлявал ”безплатно” ответницата, напротив – приложен е Договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че се дължи сумата 1500 лв., а това, че сумата не е платена, засяга отношенията представляван – адвокат. Обосновава, че не е доказан факта на ”близост” по см. на чл. 38 ал. 1 т. 3 пр. 2 от ЗА, както и че е неприложима посочената разпоредба, която може да се приложи, ако ответницата е направила съдебни разноски и съдът й ги е присъдил. Иска да се отмени въззивното решение в частта, с която е осъден да плати разноски за въззивното производство 1500 лв. – адвокатско възнаграждение.
Ответницата по частната жалба С. Д. С. – от [населено място] не изразява становище по частната жалба, но като прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция – оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 пр. 2 от ЗА, обосновава, че това възнаграждение й се дължи съобразно Договор за правна защита и съдействие.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че с обжалваното определение въззивният съд е отказал да измени въззивното решение в частта за разноските, което е поискано с молбата на ищеца по чл. 248 ГПК, намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 2, вр. чл. 248 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на въззивното решение в частта, с която на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 пр. 2 от ЗА е осъден да плати на адвокат Ц. – САК 1500 лв. – разноски за въззивното производство – адвокатско възнаграждение на основание Договор за правна защита и съдействие от 12.03.2013 г. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл. 38 от ЗА регламентира изключение от правилата за присъждане на разноски, установени в чл. 78 ГПК и предвижда право на адвоката, който е представлявал безплатно доверител от кръга на посочените лица, да търси лично за себе си адвокатско възнаграждение, когато насрещната страна е била осъдена за разноски. Аргументирано е, че в чл. 38 ал. 1 от ЗА са изброени пет категории лица, които могат да се ползват от правото да получат безплатна адвокатска помощ, като няма легална дефиниция на употребения термин „близки” и за разлика от останалите четири групи, принадлежността към категорията ”близки”, не може да се установява с писмени доказателства и на преценката на адвоката принадлежи правото да определи кои лица се включват в тази категория.
Определението е правилно. В хипотезата на чл. 38 ал. 1 т. 3 пр. 2 от ЗА адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Не се касае за сключен възмезден договор с адвоката за оказване правна защита и съдействие, в който случай страната има право да бъде обезщетена за направените разноски, затова следва да докаже, че ги е направила, за да ги претендира по чл. 78 ГПК. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38 ал. 1 т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение съдът присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък приятел на адвоката.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № №533/07.03.2014 г. по т.д.№ 1325/2013 г. на САС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: