4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
С., 08.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2856/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] – [населено място] срещу Решение на САС № 963 от 12.05.2015 г. по гр.д. № 1105/2015 г., с което в обжалваната от ответника част над размер 6500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, е потвърдено Решение от 05.12.2014 г. по гр.д.№1717/2014 г. на СГС, с което искът по чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) на Х. Н. А. – от [населено място] срещу ЗД [фирма] – [населено място] е уважен за 27 000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и за 1904.18 лв. – за имуществени вреди от ПТП на 05.03.2013 г., причинено от С. П. И., като водач на микробус ”Форд Транзит”, с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника по риска ”гражданска отговорност”, със законната лихва от 05.03.2013 г.
В р.І на жалбата ”Приложение по чл. 284 ал. 3 т. 1, вр. чл. 280 ГПК” жалбоподателят сочи разрешения правен въпрос относно критерия за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, който счита, че е решен в противоречие с ППлВС №4/1968 г. и Р.№93/23.06.2011 г. по гр.д.№43 /2010 г. на ІІ т.о., като е определена прекомерно завишена сума. Сочи приетото в т.9 на ППлВС №7/1978 г. за порочната тенденция да не се прилагат еднакви критерии и да се присъждат срещу застрахователи по – големи обезщетения от тези при непозволено увреждане (в случаите на трудови злополуки, на отговорност по ЗОДОВ), цитира обезщетението, определено в Р.№147/19.06.2012 г. по д.№ 582/2011 г. на ВКС,ІV г.о. и прави оплакване, че обжалваното решение не е съобразено с „икономическата конюнктура в страната”, внимателния анализ на който израз дава основание за присъждане на много по-ниски по размер обезщетения.
Жалбоподателят аргументира, че неправилно е приложено ППлВС № 17/1963 г., вр. чл. 235 ал. 2 ГПК и съдебната практика по прилагането им, като САС и СГС са отказали да разгледат доказателствата, установяващи съпричиняване на пострадалия и да приложат чл. 51 ал. 2 ЗЗД, като се позовават на липса на възражение в отговора на исковата молба, което поведение противоречи на т.7 на ППлВС № 17/1963 г. и практиката по прилагане на чл. 235 ал. 2 ГПК: Р.№72/12.03.2010 г. на ВКС,ІІ г.о. Жалбоподателят иска да се допусне касационно обжалване, въззивното решение да се отмени и да се постанови друго, с което искът за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди да се отхвърли за разликата над 6500 лв. до присъдените 27 000 лв.
Ответникът по касационната жалба Х. Н. А. – от [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че липсват формулирани от жалбоподателя разрешени правни въпроси, като съображенията на жалбоподателя са свързани с правилността на решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено в обжалваната част решение, с което са уважени осъдителни искове, първият частично, като цената на първия иск не е до 20 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд, за да потвърди решението в обжалваната от ответника част, с което е уважен над 6500 лв. до 27 000 лв. искът по чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) за обезщетение за неимуществени вреди, следствие ПТП на 05.03.2013 г., причинено от С. П. И., като водач на микробус ”Форд Транзит”, с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника по риска ”гражданска отговорност”, е изложил, включително и чрез препращане към мотивите на обжалваното решение, че е налице валидно застрахователно правоотношение и че за разрешаване стои въпросът за размера на обезщетението с оглед получените от ищеца травми. Съдът е съобразил установените от изслушаната съдебно – медицинска експертиза и събраните писмени и гласни доказателства увреждания, причинени на ищеца; приел е, че са в пряка причинна връзка с ПТП; взел е предвид протеклия възстановителен период, претъпените болки и страдания, причинените на ищеца затруднения в придвижването и самообслужването за посочения период, пълното му възстановяване. Възражението на ответника за неотчетено от първоинстанционния съд съпричиняване поради неползване от ищеца на предпазен колан, съдът е приел за неоснователно по съображения, че ответникът не е направил такова възражение в отговора на исковата молба.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за решаване на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Въпросът за приложението на чл. 52 ЗЗД е релевантен за делото, който въпрос въззивният съд е решил при съобразяване с установената съдебна практика за критериите по чл. 52 ЗЗД, посочени в ППлВС №4/1968 г. и в постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции:Р.№88/09.07.2012 г. по т.д.№1015/2011г. на ІІ т.о.; Р.№17/ 27.02.2013 г. по т.д.№266/ 2012 г. на ІІ т.о.;Р.№12/25.03.1016 г. по т.д. №1018/2015 г. на ІІ т.о.; Р.№16/06.03.2012 г. по т.д.№461/2011 г. на ІІ т.о.;Р.№59/29.04.2011 г. по т.д.№635/2010 на ІІ т.о.; Р. №151 от 12.11. 2013 г. по т.д. №486/ 2012 г., ІІ т.о.; Р. №151/12.11.2013г. по т.д.№ 486/2012 г. на ІІ т.о. Съгласно посочената практика при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид характерът и тежестта на телесното увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии, като ги е съобразил след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото, който размер на обезщетението не е завишен, а е определен в съответствие с критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост и касае правилността на решението, в която връзка оплакванията на жалбоподателя за неправилност съставляват отменителни основания по чл. 281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280 ал. 1 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, основано на оплакването, че двете съдебни инстанции са отказали да разгледат възражението за съпричиняване и събраните доказателства, което жалбоподателят основава на т.7 на ППлВС № 17/1963 г. и практиката по прилагане на 235 ал. 2 ГПК – Р.№72/12.03.2010 г. на ВКС,ІІ г.о. В т.4 от ТР№1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че по силата на изричната разпоредба на чл. 133, вр. чл. 131 ал. 2 т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Без да е направил в срока за отговор на исковата молба възражение за съпричиняване от пострадалия, жалбоподателят несъстоятелно поддържа, че двете съдебни инстанции не са съобразили указанията, дадени в т.7 на ППлВС № 17/1963 г. относно правилното прилагане на чл. 51 ал. 2 ЗЗД и се позовава на съдебна практика по прилагане на чл. 235 ал. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 963 от 12. 05.2015 г. по гр.д. № 1105/ 2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: