1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
гр. София, 16.04.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 979 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място], понастоящем с наименование [фирма], представлявано от Адвокатско дружество „Т. и съдружници” чрез адв. И. К. срещу определение № 3185 от 29.12.2014г. по в. ч. т. дело № 2684/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение от 17.04.2014г. по т. дело № 3380/2012г. на Софийски градски съд, VІ т. о., 7 състав, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 89452/31.07.2013г. за допълване на основание чл. 248 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 и по аргумент на противното от ал. 2 ГПК на определение № 4851 от 15.07.2013г. за прекратяване на производството по същото дело в частта относно разноските.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява становище, че с поведението си двамата ответници са станали причина за завеждане на делото, поради което независимо от прекратяване на производството, същите дължат на ищеца направените от него съдебни разноски. Поддържа, че влизането в сила на определението на СГС за прекратяване на съдебното производство не препятства възможността на ищеца да претендира присъждане на направените съдебни разноски за производството пред СГС.
Частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 149/22.03.2012г. по ч. гр. д. № 3/2012г. на ВКС, ГК, І г. о. и определение № 72/28.01.2013г. по т. д. № 910/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.: „Следва ли с акта за прекратяване на съдебното производство по чл. 422 ГПК съдът да се произнесе по направено от ищеца искане за присъждане на разноски, в хипотеза, при която с поведението си ответникът е станал причина за образуване и водене на съдебното производство?”
Ответниците [фирма], [населено място] и Г. А. А. от [населено място], [населено място] не изразяват становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в обжалваната му част, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в определения по чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че т. дело № 3880/12г. на СГС, VІ т. о., 7 състав е образувано по иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, предявен от [фирма] срещу [фирма] и Г. А. А. за установяване на вземанията по заповеди за изпълнение, издадени на основание чл. 417, т. 9 ГПК по ч. гр. д. № 55349/2009г. на СРС, 50 състав, въз основа на записи на заповед, издадени в полза на ищеца като поемател от [фирма] и авалирани от Г. А. А.. Установил е, че определение № 4851 от 15.07.2013г. по същото дело, с което Софийски градски съд е прекратил производството по установителния иск поради липса на правен интерес от предявяването на иска за установяване на вземанията, тъй като издадените заповеди за изпълнение са стабилизирани поради непостъпили възражения от страна на длъжниците, е влязло в сила като необжалвано от страните. За да направи извод, че ответниците не дължат заплащане на ищеца на направените разноски за исковото производство по чл. 422 ГПК, въззивната инстанция се е аргументирала с прекратеното производството по установителния иск поради изначална липса на възражения от длъжниците, а не поради последващото им оттегляне, извършено в хода на исковия процес или преди предявяването на иска, влязлото в сила определение за прекратяване на производството и недопустимостта въззивният съд да упражнява инцидентен контрол ad hoc върху решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно приетите факти и обстоятелства за недопустимост на иска, с оглед липсата на правен интерес от предявяването му.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора, обусловил е правните изводи на въззивната инстанция и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за наличие на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва въз основа на изложените от частния жалбоподател доводи.
Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Формулираният в изложението процесуалноправен въпрос „следва ли с акта за прекратяване на съдебното производство по чл. 422 ГПК съдът да се произнесе по направено от ищеца искане за присъждане на разноски, в хипотеза, при която с поведението си ответникът е станал причина за образуване и водене на съдебното производство” не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като въззивната инстанция не е приела, че ответникът е станал причина за образуване и водене на съдебното производство, а е изложила съображения, че производството по установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК е прекратено с влязло в сила определение поради приетата от съда изначална липса на възражения от страна на длъжниците, а не поради последващото им оттегляне в течение на исковия процес или преди предявяването на иска. При непредявени възражения срещу заповедта за изпълнение по чл. 414 ГПК липсва правен интерес от предявяване на установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а ако такъв е предявен, производството е недопустимо, поради което подлежи на прекратяване. Когато определението за прекратяване на исковото производство е влязло в сила, е недопустимо в производството по чл. 248 ГПК въззивният съд да извърши контрол относно основанието за прекратяване на исковото производство, респективно доколко правилно е прекратено исковото производство. Ако длъжниците са подали в срок възражения срещу заповедите за изпълнение и същите не са оттеглени, то установителният иск е допустим, и следователно определението за прекратяване на производството неправилно. Подобна проверка на правилността на влязлото в сила определение за прекратяване на производството е недопустима.
Цитираната и приложена от частния жалбоподател практика на ВКС, обективирана в определение № 149/22.03.2012г. по ч. гр. д. № 3/2012г. на ВКС, ГК, І г. о. и определение № 72/28.01.2013г. по т. д. № 910/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., няма характер на постоянна практика на ВКС, задължителна за първоинстанционните и въззивните съдилища по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. Посочените две определения са постановени при друга фактическа обстановка. С тях е прието, че ответниците са станали причина за предявяване на исковете, и не е допуснато касационно обжалване на съответните въззивни определения. С определение № 149/22.03.2012г. по ч. гр. д. № 3/2012г. на ВКС, ГК, І г. о. е прието, че длъжникът /ответник по иска по чл. 422 ГПК/ е оттеглил възражението си срещу заповедта за изпълнение след предявяване на иска, поради което исковото производство е прекратено поради отпадане на правния интерес на ищеца от установителния иск, а съгласно определение № 72/28.01.2013г. по т. д. № 910/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. след предявяване на иска за собственост ответникът е предприел действия за деактуване на имота, с които действия е свързано отпадането на правния интерес за ищеца. В настоящия случай с влязлото в сила определение за прекратяване на исковото производство е прието, че искът е недопустим поради неподадени в заповедното производство възражения от длъжниците срещу заповедите за изпълнение.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в обжалваната част. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3185 от 29.12.2014г. по в. ч. т. дело № 2684/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав в частта по частната жалба на [фирма], понастоящем с наименование [фирма].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: