2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
С., 24.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1919/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Кмета Е. Д. И. на [община] – [населено място], обл. Б. срещу Решение № 715/16.02.2015 г. по гр.д. №1036/2014 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено Решение №1901/12.08.2014 г. по т.д.№77/2014 г. на РС – [населено място], с което [община] е осъдена да плати на [фирма] – [населено място], [община] 8322.05 лв. – стойност на доставка и монтаж на ел.материали и оборудване за направа и подмяна на ел.табла, с която ответникът се е обогатил без основание, със законната лихва от 24.01.2014 г., с оплакване за неправилност.
Жалбоподателят в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи въпроса: При нищожен договор за СМР как следва да се определи размера на дължимата сума – следва ли да се определи и обогатяването на ответника и обедняването на ищеца, след което да се определи по-малката сума, по който въпрос счита, че решението противоречи на съдебната практика – Р.№219/2014 г. по т.д. № 871/2012 г. на ВКС и Р.№343/2014 г. по т.д.№ 2733/2013 г. на ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място], [община] оспорва касационната жалба като неоснователна, въз основа на което счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките, посочени в чл. 280 ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение, с което е уважен иск за 8322.05 лв. – стойност на доставка и монтаж на ел.материали и оборудване за ел.табла, без писмен договор за обществена поръчка, по устно възлагане, която сума съставлява разноски по осъществяване на работата, с резултата от която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца без основание, като въззивният съд е дал правна квалификация на иска по чл. 59 ал. 1 ЗЗД.
Делото е търговско, тъй като заявената претенция произтича от изпълнени без договор СМР от търговец – дейност, свързана с упражняваното от него занятие – търговска сделка по смисъла на чл. 286 ал. 1, вр. чл. 1 ал. 2 т.1 ТЗ. Предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв. за търговско дело, съгласно чл. 280 ал. 2 т.1 ГПК в редакцията преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г., която е приложима, тъй като касационната жалба е подадена на 22.04.2015 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на Кмета Е. Д. И. на [община] – [населено място], обл. Б. срещу Решение №715/16.02.2015 г. по гр.д.№1036/2014 г. на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА [община] – [населено място], обл. Б. да плати на [фирма] – [населено място], [община] 500 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщенията до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: