2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 235
гр. София, 11.05.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 521 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 вр. чл.396, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 2169 от 17.11.2014г. по гр.д. № 1335/2014г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което след отмяна на определение № 2257 от 31.10.2014г. по т.д. № 736/2014г. на Пловдивски окръжен съд е допуснато обезпечение на предявения от [фирма] против [фирма] иск по чл.327, ал.1 ТЗ за сумата 29 389 лева, претендирана като неизплатена цена на доставено количество иглолистни изрезки общо 326.50 куб.метра, която доставка е отразена във фактура № 000 0002301 от 02.07.2014г. с фактурна стойност 29 385 лева, включваща ДДС, чрез налагане на запор до размер на претендираната сума 29 385 лева по банковите сметки на ответника [фирма], [населено място] в посочените банкови сметки.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Поддържа, че допусната обезпечителна мярка има по-скоро репресивен, отколкото охранителен характер и за него биха настъпили огромни по своя обем вреди, с оглед на което ищецът е следвало да бъде задължен да представи парична или имотна гаранция. Счита, че с допуснатата обезпечителна мярка е възможно да се стигне до свръх обезпечение, тъй като може да се достигне до запор на няколко банкови сметки, в които има налични по 29 000 лева, като общото обезпечение надхвърли тази сума. Излага съображения, че представените доказателства не установяват вероятната основателност на иска. Допускане на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са обуславящи изхода на спора:
1. Допустимо ли е налагането на обезпечителна мярка – запор на всички банкови сметки на длъжника, открити на територията на България, като не е включено поетапно запорирането на банковите сметки до достигане на претендираната сума ?
2. Допустимо ли е налагане на обезпечителна мярка въз основа на неподписана фактура от страна на длъжника и оспорена от същия?
3. Допустимо ли е налагане на обезпечителна мярка, без да са приложени убедителни писмени доказателства за наличието на исковата претенция?
Ответникът по частната жалба [фирма] я оспорва. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, тъй като частната жалба не е мотивирана – в нея не е изложено какъв точно принос за правото биха имали поставените въпроси, а от друга страна, по поставените въпроси има множество непротиворечива практика на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Производството пред Пловдивски окръжен съд е образувано по искова молба, с която [фирма], [населено място], е предявило против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.327, ал.1 ТV за заплащане на сумата 29 385 лева с ДДС, дължима по фактура № [ЕГН]/02.07.2014г. Претенцията се основава на твърдения за сключен между страните устен договор за продажба и доставка на иглолистни изрезки 326.50 куб.м. с единична цена 75 лева, за което е била издадена посочената фактура на обща стойност 29 385 лева с ДДС. Ищецът твърди, че за продажбата на иглолистни изрезки са били издадени 5 броя превозни билети от Изпълнителна агенция по горите – Регионална Дирекция по горите П., като дървесината е била транспортирана от обект – стопански двор [населено място], собственост на ищцовото дружество, до [населено място], област П., където се намира обект на ответното дружество. Твърди, че превозните билети са били вписани в пътни листове и са били подписани от представител на ответното дружество и стоката е била приета без забележки. Изложено е твърдение, че въпреки водените с ответника разговори и отправената покана, плащане на дължимата сума по фактурата не е извършено. С молба от 31.10.2014г. ищецът е направил искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез запор на сметките на ответника в посочените банки, като искането е обосновано с твърдението за лошо финансово състояние на ответното дружество.
С обжалваното определение въззивният съд е отменил определението на първоинстанционния съд, с което искането за допускане на обезпечение е оставено без уважение, и е допуснал исканото обезпечение. Въззивният съд е приел, че преценката на първоинстанционния съд, че предявеният иск не е вероятно основателен, не е съобразена с представените по делото доказателства, тъй като неправилно са игнорирани представените общо 5 броя превозни билети за доставка на иглолистни изрезки, като общият размер на доставеното количество изрезки е 326.50 куб.метра. Въззивният съд е констатирал, че тези документи са подписани от представител на ответното дружество и е изложил съображения за доказателствената им сила, след което е приел, че е без значение обстоятелството, че фактурата, издадена по-късно, не е подписана от получателя. С оглед на това е приел, че има писмени доказателства, удостоверяващи факта на доставката и получаването на иглолистните изрезки. Приел е още, че за ищеца е налице и интерес от исканото обезпечение, тъй като, ако не бъде допусната поисканата обезпечителна мярка, ищецът ще бъде затруднен да реализира правата си от едно позитивно за него осъдително решение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Формулираният от частния жалбоподател първи процесуалноправен въпрос относно допустимостта на обезпечителната мярка запор на всички банкови сметки на длъжника, без да се включи поетапно запориране на сметките до достигане на претендираната сума, не е обуславящ крайния извод на въззивния съд. В определението си въззивният съд е допуснал обезпечение на предявения иск чрез запор на банковите сметки на ответника до размер на претендираната сума, като формулираният в частната жалба въпрос касае изпълнението на определението на съда за допускане на обезпечение. Поради това този въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
Вторият и третият процесуалноправни въпроси са свързани с преценката за наличието на убедителни писмени доказателства, подкрепящи иска, като предпоставка за допускане на исканото обезпечение. Тези въпроси са обусловили крайния извод на въззивния съд, но по отношение на тях не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г./ формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай жалбоподателят само бланкетно се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да обоснове релевантността на разгледания от въззивния съд правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поради това не може да се приеме, че въведените от законодателя кумулативни изисквания за допускане на касационен контрол са налице. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството и обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му. По въпросите, свързани с предпоставките за допускане на обезпечение, е формирана съдебна практика, като преценката на съда във връзка с формулираните въпроси винаги е обусловена от фактите и обстоятелствата по конкретното дело. Правилността на възприетата от съда фактическа обстановка и формираните въз основа на нея правни изводи в рамките на решаващата правораздавателна дейност на съда е предмет на касационния контрол, но не и на производството по неговото допускане.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Апелативен съд – П..
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2169 от 17.11.2014г. по гр.д. № 1335/2014г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: