3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
С., 15.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2562/ 2015 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] вх.№ 13672/26.11.2014 г., допълнена с частна жалба вх.№14514/13.12.2014 г. срещу Разпореждане от 29.10.2014 г. по т.д. № 4731/ 2013 г. на Софийски апелативен съд за издаване на изпълнителен лист по молба на ищеца по делото [фирма] – [населено място]. Жалбоподателят излага, че разпореждането е неправилно, тъй като е депозирал във въззивното производство две платежни нареждания и счетоводна справка, от които се установява, че е издължил: главниците и лихвите от датата на предявяване на иска, поискал е съдът да не издава за тези суми изпълнителен лист, като доброволно изпълнени. Тъй като е подал молба от 30.10.2014 г. по чл. 250 ал. 1 ГПК да се допълни въззивното решение, като съответно се намали обезщетението за забавено плащане 1949.94 лв. съответно на намалената от въззивния съд главница 12 485 евро, частният жалбоподател счита, че е придадена висящност, че няма сила на пресъдено нещо до произнасяне от съда, поради което сумата 1949.94 лв. не съставлява подлежащо на изпълнение вземане. Поддържа, че произнасяне по молбата за издаване на изпълнителен лист дължи първоинстанционния съд, както и че неправилно в изпълнителния лист е постановено, че и върху обезщетението за забавено плащане 1949.94 лв. се дължи лихва от датата на предявяването на иска 13.06.2011 г. до окончателното изплащане. Иска разпореждането да се отмени и издадения изпълнителен лист – да се обезсили.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] оспорва същата, като поддържа, че изпълнителният лист правилно е издаден, за което съдът е извършил надлежна проверка дали съществува и за кого право за принудително изпълнение и не може да прави преценка на последващи обстоятелства, свързани с погасяване на вземанията, като всички последващи действия по погасяване на вземанията са уредени в друго производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК и че частната жалба е подадена в срок, считано от връчване поканата за доброволно изпълнение на 28.11.2014 г.
С обжалваното разпореждане е постановено да се издаде изпълнителен лист по Молбата на ищеца от 28.10.2014 г., в която са посочени сумите по решенията на първоинстанционния и на въззивния съд, включително законна лихва за всички вземания от датата на исковата молба.
С оглед разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т.1 ГПК относно правомощията на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство при представяне на доказателства за изплащане на сумата по изпълнителния лист, е неоснователен доводът на частния жалбоподател, че неправилно въззивният съд не е зачел представените пред него писмени доказателства за погасяване на задълженията.
Тъй като разпореждането не съдържа изрично посочване за кои суми и лихви следва да се издаде изпълнителния лист, доверявайки се на молбата на ищеца, издаденият неправилно изпълнителен лист и за изтекли лихви от датата на исковата молба 13.06.2011 г. до окончателното изплащане върху сумата, съставляваща обезщетение за забавено плащане за периода 01.12.2010 г.- 01.06.2011 г., следва да се обезсили.
Поради постановеното от въззивния съд на основание чл. 250 ГПК Решение № 2130/24.11.2014 г., поправено с решение за допусната очевидна фактическа грешка с Решение №405/ 27.02.2015 г., с които присъденото обезщетение за забавено плащане на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД върху главницата, съответно намалена от въззивния съд на 12 485 евро, е в размер на 1264.68 лв., разпореждането за издаване на изпълнителен лист над тази дължима сума следва да се отмени и изпълнителният лист над тази сума – да се обезсили.
В този смисъл частната жалба като основателна следва да се уважи, а в останалата част – да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 29.10.2014 г. по т.д. № 4731/ 2013 г. на Софийски апелативен съд В ЧАСТТА за издаване на изпълнителен лист над сумата 1264.68 лв. до сумата 1949.94 лв. -обезщетение за забавено плащане периода 01.12.2010 г. – 01.06.2011 г. на главницата 12 485 евро, както и В ЧАСТТА, с която върху сумата 1949.94 лв. – обезщетение за забавено плащане – е присъдена законна лихва, считано от датата на предявяване на иска 13.06.2011 г. до окончателното изплащане.
ОБЕЗСИЛВА в тези части издадения изпълнителен лист.
Оставя без уважение частната жалба в останалата й част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………..
С.…………………2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 2562/ 2015 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] вх.№ 13672/26.11.2014 г., допълнена с частна жалба вх.№14514/13.12.2014 г. срещу Разпореждане от 29.10.2014 г. по т.д. № 4731/ 2013 г. на Софийски апелативен съд за издаване на изпълнителен лист по молба на ищеца по делото [фирма] – [населено място]. Жалбоподателят излага, че разпореждането е неправилно, тъй като е депозирал във въззивното производство две платежни нареждания и счетоводна справка, от които се установява, че е издължил: главниците и лихвите от датата на предявяване на иска, поискал е съдът да не издава за тези суми изпълнителен лист, като доброволно изпълнени. Тъй като е подал молба от 30.10.2014 г. по чл. 250 ал. 1 ГПК да се допълни въззивното решение, като съответно се намали обезщетението за забавено плащане 1949.94 лв. съответно на намалената от въззивния съд главница 12 485 евро, частният жалбоподател счита, че е придадена висящност, че няма сила на пресъдено нещо до произнасяне от съда, поради което сумата 1949.94 лв. не съставлява подлежащо на изпълнение вземане. Поддържа, че произнасяне по молбата за издаване на изпълнителен лист дължи първоинстанционния съд, както и че неправилно в изпълнителния лист е постановено, че и върху обезщетението за забавено плащане 1949.94 лв. се дължи лихва от датата на предявяването на иска 13.06.2011 г. до окончателното изплащане. Иска разпореждането да се отмени и издадения изпълнителен лист – да се обезсили.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] оспорва същата, като поддържа, че изпълнителният лист правилно е издаден, за което съдът е извършил надлежна проверка дали съществува и за кого право за принудително изпълнение и не може да прави преценка на последващи обстоятелства, свързани с погасяване на вземанията, като всички последващи действия по погасяване на вземанията са уредени в друго производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК и че частната жалба е подадена в срок, считано от връчване поканата за доброволно изпълнение на 28.11.2014 г.
С обжалваното разпореждане е постановено да се издаде изпълнителен лист по Молбата на ищеца от 28.10.2014 г., в която са посочени сумите по решенията на първоинстанционния и на въззивния съд, включително законна лихва за всички вземания от датата на исковата молба.
С оглед разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т.1 ГПК относно правомощията на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство при представяне на доказателства за изплащане на сумата по изпълнителния лист, е неоснователен доводът на частния жалбоподател, че неправилно въззивният съд не е зачел представените пред него писмени доказателства за погасяване на задълженията.
Тъй като разпореждането не съдържа изрично посочване за кои суми и лихви следва да се издаде изпълнителния лист, доверявайки се на молбата на ищеца, издаденият неправилно изпълнителен лист и за изтекли лихви от датата на исковата молба 13.06.2011 г. до окончателното изплащане върху сумата, съставляваща обезщетение за забавено плащане за периода 01.12.2010 г.- 01.06.2011 г., следва да се обезсили.
Поради постановеното от въззивния съд на основание чл. 250 ГПК Решение № 2130/24.11.2014 г., поправено с решение за допусната очевидна фактическа грешка с Решение №405/ 27.02.2015 г., с които присъденото обезщетение за забавено плащане на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД върху главницата, съответно намалена от въззивния съд на 12 485 евро, е в размер на 1264.68 лв., разпореждането за издаване на изпълнителен лист над тази дължима сума следва да се отмени и изпълнителният лист над тази сума – да се обезсили.
В този смисъл частната жалба като основателна следва да се уважи, а в останалата част – да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 29.10.2014 г. по т.д. № 4731/ 2013 г. на Софийски апелативен съд В ЧАСТТА за издаване на изпълнителен лист над сумата 1264.68 лв. до сумата 1949.94 лв. -обезщетение за забавено плащане периода 01.12.2010 г. – 01.06.2011 г. на главницата 12 485 евро, както и В ЧАСТТА, с която върху сумата 1949.94 лв. – обезщетение за забавено плащане – е присъдена законна лихва, считано от датата на предявяване на иска 13.06.2011 г. до окончателното изплащане.
ОБЕЗСИЛВА в тези части издадения изпълнителен лист.
Оставя без уважение частната жалба в останалата й част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: