О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 421
гр. София, 15.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2913 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца М. А. М. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Петя К. срещу решение № 1397 от 02.07.2014г. по гр. дело № 720/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав в следните части: 1/ частта, с която след частична отмяна на решение от 27.11.2013г. по гр. дело № 2246/2013г. на Софийски градски съд, I гражданско отделение, 15 състав са отхвърлени предявените от М. А. М. срещу ЗК [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, станало на 23.07.2012г. в [населено място], за разликата над 11 000 лв. до 20 000 лв. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху разликата между двете суми; 2/ частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответното застрахователно дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК допълнителни разноски за производството пред първата инстанция в размер на сумата 240,01 лв. и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във връзка с чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 750 лв.; 3/ частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, станало на 23.07.2012г. в [населено място], и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер 412,50 лв.
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. /раздел I, т.1 от изложението/ Нарушен ли е материалният закон при прилагане на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като съдът не е обсъдил, не е съпоставил и съобразил в достатъчна степен всички задължителни критерии с конкретните обективно съществуващи факти, имащи значение при определяне размера на обезщетението?
2. /раздел I, т. 2 от изложението/ Нарушен ли е материалният закон като съдът не отчита начина на настъпване на увреждането – неочаквано и несвоевременно настъпили увреждания, не отчита и факта, че уврежданията на тази възраст правят един жизнен и самостоятелен човек в нетрудоспосочен и зависим?
3. /раздел I, т. 3 от изложението/ Нарушен ли е материалният закон като съдът не отчита лимита на отговорност на застрахователя, като един от критериите от съществено значение при определяне размера на обезщетението?
4. /раздел I, т. 4 от изложението/ Нарушен ли е принципът на справедливост като не се отчита възрастта на пострадалия, характера и степента на уврежданията, съпоставени съответно с възрастта, на която са претърпени и настъпилата промяна завинаги в живота в резултат на тези увреждания?
5. /раздел II, т. 1 от изложението/ Следва ли съдът при постановяване на решението си по преки искове с правно основание чл. 226 КЗ освен със задължителните критерии по приложение принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД да съобразява размера на пресъдените застрахователни обезщетения и с лимитите на застрахователните покрития съобразно чл. 266 КЗ, предвид динамиката на последната норма съобразно § 27 ПЗР на КЗ?
6. /раздел II, т. 2 от изложението/ Включват ли се критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, промените на законодателството и на обществено-икономическите и социални условия в страната, и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези промени?
7. /раздел II, т. 3 от изложението/ Длъжен ли е съдът да отчете и установения лимит на отговорност при присъждане на обезщетение за морални вреди, по пряк иск срещу застрахователя, като един от критериите, имащ значение за определяне на размера на обезщетението, предвид факта, че самият законодател установява все по-високи лимити за гарантиране на по-пълно компенсиране на тези вреди?
Касаторът се позовава на противоречие с решение № 93/23.06.2011г. по т. д. № 566/2010г. на ВКС, II т. о., решение № 111/01.07.2011г. по т. д. № 676/2010г. на ВКС, II т. о., ППВС № 4/1968г., решение № 177/27.10.2009г. по т. д. № 14/2009г. на ВКС, II т. о., решение № 151/12.11.2013г. по т. д. № 486/2012г. на ВКС, II т. о., определение № 361/30.06.2009г. по т. д. № 14/2009г. на ВКС, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, II т. о., решение № 66/03.07.2012г. по т. д. № 619/2011г. на ВКС, II т. о. и определение № 213/14.04.2014г. по т. д. № 3813/2013г. на ВКС, II т. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, решение от 30.10.2013г. по гр. д. № 2253/2013г. на САС, 10 състав, решение от 09.06.2014г. по гр. д. № 777/2014г. на САС, 10 състав, решение от 13.05.2014г. по гр. д. № 546/2014г. на САС, 4 състав, решение № 2440/05.04.2014г. по гр. д. № 1241/2013г. на СГС, 9 състав, решение от 14.01.2014г. по гр. д. № 3609/2013г. на САС, 10 състав /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
Ответникът ЗК [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Б. В. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е посочено конкретно противоречие на обжалвания съдебен акт с решение на ВКС, а въпросът за приложението на чл. 52 ЗЗД е решен в съответствие с конкретния случай като са изследвани видът на вредите и настъпилото травматично увреждане, периодът на възстановяване, личното психично отношение на постарадалия и е съобразен лимитът на отговорност на застрахователя с оглед останалите обективни критерии. Касаторът моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, евентуално касационната жалба да се остави без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 връзка с ал. 3 ГПК.
Третото лице – помагач на страната на ответника Господин Н. П. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Въззивният съд се е позовал на формираната сила на пресъдено нещо относно наличието на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността по чл. 226, ал. 1 ЗЗД, предвид влязлото в сила първоинстанционно решение в частта за присъденото обезщетение в размер 2 000 лв.: настъпило на 23.07.2012г. по вина на водача на лек автомобил марка „А. Р. 146“ с рег. [рег.номер на МПС] пътно-транспортно произшествие; причинени телесни увреждания на ищеца М. А. М. в резултат на процесното ПТП; наличие към датата на ПТП-то на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между собственика на посочения лек автомобил и ЗК [фирма]. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивната инстанция е съобразила приложените към исковата молба документи, издадени от съответните лечебни заведения и заключението на съдебно-медицинската експертиза и е отчела следните обстоятелства: 1/ получените травматични увреждания /сътресение на мозъка, протекло с краткотрайна пълна загуба на съзнанието непосредствено след травмата и състояние на обърканост след възстановяване на съзнанието, като опасност за живота на пострадалия е съществувала в първите една-две минути след травмата; контузия на лявата теменна област на главата; контузия на лявата гръдна половина и контузия на лявото рамо/; 2/ продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, без разстройство на здравето, процесът на възстановяване, фактът, че пострадалият към момента на извършения личен преглед от вещото лице д-р Х. Б. М. е вече напълно възстановен и без остатъчни явления по отношение на уврежданията, причинени от процесното ПТП; 3/ възрастта и общественото положение на пострадалия – на 63 години към момента на процесната пътна злополука и въпреки, че е пенсионер, е активен в ежедневието си; 4/ социално-икономическите условия в страната при причиняване на телесните увреждания и при постановяване на въззивното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Релевантният правен въпрос е този, който е от значение за делото, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По отношение на релевантните за спора материалноправни въпроси не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Посочените от касатора в раздел I, т. 1 – т. 4 от изложението правни въпроси се отнасят до приложението на чл. 52 ЗЗД и прилагане на критерия за справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4 от 23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г., както и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, интензитета на болките и страданията, оздравителният процес и продължителността на лечението, пълното или частично възстановяване, наличието или липсата на остатъчни явления по отношение на уврежданията, причинени от неправомерното деяние, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с вида и характера на доказаните от ищеца увреждания, продължителността на лечението, степента и интензитета на болките и страданията, възрастта на пострадалия ищец към момента на настъпване на процесното ПТП, пълното възстановяване и липсата на остатъчни явления по отношение на уврежданията, причинени от процесното ПТП.
Посочените от касатора в раздел II, т. 1 – т. 3 от изложението правни въпроси също са релевантни за настоящия спор. Постоянна и задължителна е практиката на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009г. по т. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о. и решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о. и други съдебни актове, че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Като е преценил, че процесното ПТП, в резултат на което са причинени вредите, е настъпило на 23.07.2012г. и е съобразил установените по делото факти и обстоятелства заедно с обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на увреждането въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
По релевирания от ищеца материалноправен въпрос относно съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент има формирана постоянна практика на ВКС, обективирна в решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т. о. и други решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която при прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за критерия за справедливост. В този смисъл като се е съобразил, че процесното ПТП е настъпило на 23.07.2012г., при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съдебен състав не е постановил решение в противоречие с постоянната практика на ВКС.
Не е налице и твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като касаторът не е доказал наличие на противоречива съдебна практика по идентични дела. Позоваването на противоречие с решение от 30.10.2013г. по гр. д. № 2253/2013г. на САС, 10 състав, решение от 09.06.2014г. по гр. д. № 777/2014г. на САС, 10 състав, решение от 13.05.2014г. по гр. д. № 546/2014г. на САС, 4 състав, решение № 2440/05.04.2014г. по гр. д. № 1241/2013г. на СГС, 9 състав и решение от 14.01.2014г. по гр. д. № 3609/2013г. на САС, 10 състав не обуславя извод за наличие на посоченото основание, тъй като се отнасят до различна фактическа обстановка. Разликата в присъдения размер на съответните обезщетения се дължи на различните увреждания и последици след оздравителния период на съответните пострадали лица и различните доказателства по всяко отделно дело.
Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК също е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По приложението на чл. 52 ЗЗД, икономическата конюнктура и лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди съгласно § 27, ал. 2 ПЗР на КЗ е формирана постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Останалите оплаквания в касационната жалба представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер 825 лв. , изчислено съгласно чл. 9, ал. 3 връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1397 от 02.07.2014г. по гр. дело № 720/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав в следните части: 1/ частта, с която след частична отмяна на решение от 27.11.2013г. по гр. дело № 2246/2013г. на Софийски градски съд, I гражданско отделение, 15 състав са отхвърлени предявените от М. А. М. срещу ЗК [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, станало на 23.07.2012г. в [населено място], за разликата над 11 000 лв. до 20 000 лв. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху разликата между двете суми; 2/ частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответното застрахователно дружество на основание чл. 78, ал. 3 ГПК допълнителни разноски за производството пред първата инстанция в размер на сумата 240,01 лв. и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК връзка чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 750 лв.; 3/ частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, станало на 23.07.2012г. в [населено място], и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер 412,50 лв.
ОСЪЖДА М. А. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап. 2 да заплати на ЗК [фирма], ЕИК 12130788, [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 825 лв. /осемстотин двадесет и пет лева/ – юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника Господин Н. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.