4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429
гр. София, 28.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 518 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] , [населено място] срещу определение № 25597 от 18.12.2015г. по ч.гр.д. № 15491/2015г. на СГС, ГО, III – Г въззивен състав, с което след отмяна на определение от 19.11.2015г. по гр.д. № 70525/15г. на СРС, 138 състав е допуснато на основание чл.389 ГПК обезпечение на предявения от [фирма] против [фирма] иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 13 654,04 лева – главница, ведно със законната лихва до окончателното плащане, сумата 4133,35 лева – мораторна лихва върху главницата чрез налагане на ВЪЗБРАНА на недвижим имот, находящ се в [населено място], район „Л.”, на ъгъла на улиците „Козяк” и „Д. Д.”, а именно супермаркет в незавършен вид, в изградената на груб строеж сграда, на две нива на първи надземен и в подземния етаж /коти -0.55 и – 3.70/ с обща застроена площ от 682,68 кв.м., надземното ниво, състоящо се от : търговска зала, помещение – хладилни камери, офис сървър, приемно помещение, платформа и две тоалетни с преддверие към тях, при граници на това ниво: [улица], [улица], рампа, двор, стълбищна клетка и преддверие на вх.Б, общ вход на сградата; подземно ниво, състоящо се от: съблекалня с тоалетна – баня, съблекалня с тоалетна, гардеробно помещение, платформа и склад, последния с площ от 85,55 кв.м. /която площ не е включена в гореозначената обща застроена площ на супермаркета/, при граници на това ниво: [улица], трафопост, калкан, рампа, гаражи № 23, 24, 26, гараж 19 и подземна улица, заедно с принадлежащите на супермаркета по предварително ценообразуване 11,68/100 идеални части от общите части на сградата, № VIII-1268 от кв.4 по плана на София, местността „Драгалевска спирка“, целият с пространство от 1458 кв.м., при граници по скица: [улица], УПИ I-1269, II-544, III-1267, VII-1267 и [улица]– нот. акт № 108, том I, рег. № 670, дело № 94/2007г., вписан по ЗС, СБ с вх. № 16331 от 22.03.2007г., акт № 79, т. X., дело № 10174 от 2007г. при гаранция в размер на 1 700 лева.
Частният жалбоподател поддържа, че с определението на въззивния съд е допусната възбрана на недвижим имот, който на основание протокол от 10.09.2015г. за внасяне на апорт в капитала му и учредителен акт на дружеството, вписан на 27.10.2015г. вх. рег. № 63249 в ИР при АВ е негова собственост. Поради това счита, че съдът незаконосъбразно е допуснал обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, който не е включен в патримониума на длъжника – ответник в производството и по този начин е ограничил правото му на собственост по отношение на посочения имот. По изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено.
[фирма] оспорва частната жалба. Поддържа, че имотът, върху който е допуснато обезпечението, и имотът, за който се твърди, че е собственост на частния жалбоподател, не са един и същи имот, което се установява от разликата в квадратурите. Твърди още, че не са представени доказателства за вписване на апорта, което е условие за неговата противопоставимост.
Ответникът [фирма] представя отговор, в който не изразява становище по частната жалба. В отговора се излага твърдение, че частният жалбоподател е придобил собствеността на имота.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Частната жалба е подадена от трето за обезпечителното производство лице, което твърди, че е собственик на възбранения с обжалваното определение имот. Поради това съгласно т.6 от ТР № 6 от 14.03.2014г. по т.д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна. Тъй като частната жалба не изхожда от страна в обезпечителното производство, по отношение на нея не следва да се прилага изискването на чл.396, ал.2, изр. ГПК за обосноваване на основанията на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
От представените от частния жалбоподател доказателства /учредителен акт на [фирма], вписан на 27.10.2015г., вх. рег. № 63249, том CL, № 121 на СВ, извлечение от ТР и справка от Служба по вписванията/ се установява, че към момента на допускане на обезпечението /18.12.2015г./ имотът, върху който е допусната възбрана, е негова собственост. Имотът е апортиран в капитала на търговското дружество, което е вписано в търговския регистър на 16.09.2015г. и в службата по вписванията на 27.10.2015г. Следователно с обжалваното определение е допуснато обезпечение чрез възбрана на имот, който не е собственост на ответника по иска. Независимо от обстоятелството, че съгласно т.5 от ТР № 6 от 14.03.2014г. по т.д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС при допускане на обезпечение чрез възбрана на недвижим имот съдът не извършва проверка дали имотът е собственост на длъжника, съгласно т.6 от същото ТР, ако бъде допусната възбрана на имот, който не е собственост на ответника, действителният му собственик, чиято правна сфера е засегната от допуснатото обезпечение, е легитимиран да го обжалва. Поради това обжалваното определение, с което е допуснато обезпечение чрез възбрана на имот, собственост на трето лице, следва да бъде отменено, доколкото засяга правната сфера не на ответника, а на трето лице и не гарантира реализиране на правата на кредитора при евентуално уважаване на иска.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 25597 от 18.12.2015г. по ч.гр.д. № 15491/2015г. на СГС, ГО, III – Г въззивен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] за допускане на обезпечение на предявения от [фирма] против [фирма] иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 13 654,04 лева – главница, ведно със законната лихва до окончателното плащане, сумата 4133,35 лева – мораторна лихва върху главницата чрез налагане на ВЪЗБРАНА на недвижим имот, находящ се в [населено място], район „Л.”, на ъгъла на улиците „Козяк” и „Д. Д.”, а именно супермаркет в незавършен вид, в изградената на груб строеж сграда, на две нива на първи надземен и в подземния етаж /коти -0.55 и – 3.70/ с обща застроена площ от 682,68 кв.м., надземното ниво, състоящо се от : търговска зала, помещение – хладилни камери, офис сървър, приемно помещение, платформа и две тоалетни с преддверие към тях, при граници на това ниво: [улица], [улица], рампа, двор, стълбищна клетка и преддверие на вх.Б, общ вход на сградата; подземно ниво, състоящо се от: съблекалня с тоалетна – баня, съблекалня с тоалетна, гардеробно помещение, платформа и склад, последния с площ от 85,55 кв.м. /която площ не е включена в гореозначената обща застроена площ на супермаркета/, при граници на това ниво: [улица], трафопост, калкан, рампа, гаражи № 23, 24, 26, гараж 19 и подземна улица, заедно с принадлежащите на супермаркета по предварително ценообразуване 11,68/100 идеални части от общите части на сградата, № VIII-1268 от кв.4 по плана на София, местността „Драгалевска спирка“, целият с пространство от 1458 кв.м., при граници по скица: [улица], УПИ I-1269, II-544, III-1267, VII-1267 и [улица]– нот. акт № 108, том I, рег. № 670, дело № 94/2007г., вписан по ЗС, СБ с вх. № 16331 от 22.03.2007г., акт № 79, т. X., дело № 10174 от 2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: